Когато се срещнем...

- Хайде, партньорке... време е... ох... - той успя да се изправи някак си и усмихнато се приближи. - Да се оттегляме.

- Хайде..-измърмори тя и хвана нежно ръката му.

Той спокойно си я поведе нагоре към отредените им местенца, а пък долу почти веднага след тях се появиха някакви лудаци... със сигурност бяха от 40-те...

Изабелла потърка отново очите си, ала след това спря за момент Кимбли, вече в стаята и докосна устните му със своите. Беше дълбока и много чувствена целувка.

Катрин започна да плете малки плитчиси по косата на Джи.
- Ще те направя на конски плитчици, мъъънички.

Отвърна й, той имаше май навика да говори едно пред едни и друго пред други... но май и да се държи по различен начин... кое вече беше истинското му аз беше друг въпрос.

- Ще ми отиват...

Ръцете й стояха на врата му, а тя бе облегната във вратата и придърпваща го леко към тялото си.


- Ииииииии, предпоследната плитка....

Нямаше намерение да я пуска да се измъква, но кой знае каква хитруша можеше да излезе. Но засега нямаше тази опасност, така че... приятен момент за него.

- Иха, много си бърза в тези неща!

Хитруша? О, да, беше, но зависи какво влагаше в тези думи... Плъзна нежно ръка по едната му страна и гърдите.


- Да!! МОга и сама, на своята коса!!

Е, едва ли беше нещо особено... лошо... от негова гледна точка. Погали я на своя страна по лицето, ама май точно както обичаше да прави винаги. Щеше да вземе да се разнежи дори повече...

- Страхотна си

Притисна тялото си към неговото отново, а след това засмука устните му. Харесваше й, а не ги бе вкусвала от.. кога?


- О, мерси, мерси!-млясна го по бузката.

Доста време... той не бе я доближавал чак толкова много по време на цялата тази мисия, освен в няколко отделни случая... Може и затова на него лично да му харесваше сег

- Все пак си е истина...
- Абе друго си е да си имаш дълга коса...

Само няколко крачки ги деляха от огромното и удобно легло, а тази врата така бе наранила раменете й, че сега го отблъсна леко и бутна към леглото. Щом падна върху него, Изабелла се разсмя и погледна право в очите на красивия блондин.




- А, здравейте!

О, тук определено беше доволно удобно... Мда, все едно не си беше лягал от цяла вечност, но може и да беше просто лека носталгия по удобствата. Както и да бе. Нея искаше да я целуне още веднъж.

- Хааай! Вато Фалман! - веднага й се представи едно... момче? По-скоро сигурно вече бе достатъчно пораснал, но беше нисичък и изключително лъчецарен тип...
- Анату... детската агитка на 40-те... май...

Щом езиците им се срещнаха за пореден път, очите на Изабелла се затвориха, а това показваше, че е...романтичка.


- ЗДРАЕЙТЕ!!! АЗ СЪМ КАТРИН!!!ПРИЯТНО МИ ЕЕЕЕ

О, романтика... това знаеше какво е... Изпитваше си го по свой начин, ако не друго, но както и да бе. Беше зает да иска още приятни моменти.

- Ха, здравей! - олеле, бурното море се надигаше. Вдигнеха ли се и двамата да се здрависват и опознават с някого... лошо се пишеше на околните, шум за милиони.

Обърна се така, че той да бъде над нея, а тя да се облегне на мееекичкото легло. Погали нежно главата му и се усмихна на Кимбли.



- О, много ми е приятно, мисля че ще се разбираме чудесно1

- Ех, сладур, нямаш си на представа колко ми е приятно с теб сега - и не само сега, но това се подразбираше... да, наистина беше така... рядко все пак имаше случай, в който момиче да оставаше толкова дълго край него.

- Така ли?
- Така ли?
- Страхотно - двама си говореха един през друг...

- М? И на мен с теб... но... не е лки малко странно? Не съм чувала за теб, но изглеждаш така, сякаш не би се задържал при някое момиче прекалено дълго време... - каза тя, докато внимателно оглеждаше лицето му



Катрин се засмя и заскача радостно.
- Колко сте сладки!

- О, така е, повярвай ми... защото... ти сигурно чу, нали? На мен ми е трудно да обичам истински. Затова момичетата ми бият шамар и си тръгват, защото се чувстват използвани.

- Не говори така... Ние така, да, малко бузести сме...
- В никакъв случай не обичаме да си играем, да, ние само така изглеждаме...
- Правят се на големи... - дори Джейдън ги знаеше тях.

Ококори се и сложи нежните си ръце на бузите му.
- Олеле! Удряли са това невероятно лице? - пошефува се и го погали нежно.


Катрин се разсмя и кимна, еше й забавно с тях.
- А...кой искаа... да играем наа... не се сърди човече плюс една карамелена мелба?

- Разбира се! Почти редовно. Няма защо да го крия. На теб не ти ли е идвало още да го направиш?

- Аз! - два гласа естествено...
- Аз го казах пръв.
- Стига се прави на глухар!
- Както и да е... давай, нали има за четири човека...

- Не... не вярвам да се случи някога-каза и нежно продължи да гали страните му.


- Хайде, хайде, Джи и ти, всички зяедно!

- Хм, това ще е едно невероятно постижение на характера ми. - целуна я той като за благодарност или кой знае какво.

- Но аз не мога да.
- Джейдън, всички знаем, че те е страх да загубиш!
- Добре... срещу тези двамата всеки би се съгласил.

Отвърна му;задълбочи целувката и го погали по главата отново.



- Хайде, хайде - разсхили тя и кимна - Никой не може, прав си.

Трябваше да внимава той с държанието, ако искаше да не му бият шамари, но сега това не му беше на акъла така или иначе. Всъщност не я беше целувал така от както се бяха срещнали и това беше много отдавна...

- Хай, ще ги бием, Вато!
- Дадено, Анату!
Двамата изпукаха пръсти, все едно щяха да се бият в боксов мач и се ухилиха едновременно.
- Зелена пионка!
- Червена!