Когато се срещнем...

- Елисия е дори нещо повече~
- Стига, не е за коментиране на маса...
- Ами... Тя си е нашето единствено слънчице... единственото дете, което един от нас има и то... божкеее, твърде млад беше тогава.
- Все едно си стар сега...
- И майката го напусна... защото бил вещер. Както и да е, мамооо~
- Млъквай - майката май играеше единственото момиче в групата, с други думи русокоската Риза, която ядеше месо като другите.

Ех.. скоро и тя щеше да стане... усмихна се отново и си боцна от храната.

- Не мога да разбера защо искате да удушите момичето! Елисия е такова мъниче и е само на три!
- Ямада, я стига, ти също го правиш!
- Ти си ни батко, взимаме пример от теб.
- Трънки... както и да е... Яжте там, лакомии такива.

Анджелика сякаш не чуваше разговора им. Ядеше си най-спокойно и мислеше за малкото бебче, което сутрин й правеше проблеми, алаи подсказваше за далечното си появяване.

Скоро утихнаха... просто защото най-големият дразнител, сиреч Гио стана да ходи пак някъде си, преди да дойде чаканата му гостенка, малката... е, ако не забравеше, макар че... както и да бе. Май наистина само той бърбореше като за петдесет човека.

Щом се нахрани, тя с някак мека усмивка се изправи и занесе вече празните съдове на тези, които бяха приключили.

- Стига си се безпокоила за тези неща... обикновено прислужниците го правят, за да не се намират само на клюки. - някой от момчетата й махна с ръка, когато мина покрай него. Те обикновено все такива коментари измъдряха.

Усмихна му се весело и седна при тях.
- Е, добре. Вече с нетърпение очаква да видя това момиченце. - заговори тя.

- Ти не си ли я виждала вече? Едно такова, русичко, вързано на две опашчици и на което Ямада му изкарва въздуха всеки път?
- Не е толкова трагично...
- Образно казано.

- Хм... - Анджелика изведнъж се разсмя, дааа, дано не изкараше дъха на бебчето им. - Мисля, че не.

- Странно... тя обикновено доста често се мотае наоколо... обожава си чичовците и е ревностна защитничка на господин очилатко... нали не е наоколо Хюгес.
- Той вече не ти се сърди за този вид прякор.
- Както и да е... скоро ще я видиш.

- Супер!- каза тя и се усмихна на Ямада.
Кога щяха да им кажат?

Не беше проблем да е когато си поисаха. Неговите съученици разбираха нещата по своему и черпеха информация от неговите настроения, за да видят дали да се радват или не за каквото и да било. Така ставаше с всички.
- Май чувам, чувам вече~

Тя наостри уши, за да види по-добре и чуе по-добре.

Прас... Хюгес, вечният зеленоок очилатко се появи на вратата с широката си усмивка, а за ръка бе хванал малкото русокосо момиченце, за което се грижеше сам и което бе единствената му дъщеря. Тя бе засмяно хлапе с огромни сякаш зелени очи, които веднага огледаха всички в стаята.
- Елисия-чан?
- Чичовци!

Анджелика весело се усмихна на сладкото момиченце.

Тя ходеше още съвсем непохватно и изглеждаше, че ще се спъне в собствените си малки краченца... но се смееше и направо си се блъсна в първия срещнат, сиреч Гио който я хвана да я намачка хубаво. Щеше да мине така през почти всички, които ставаха за гушкане и да отнесе разни поздрави от онези, които не ставаха.

Анджелика я наблюдаваше и се възхищаваше. Щеше ли да си има такова и тя? Да, щеше! Йейейейе, щеше!



Блондинката тайно влезе в стаята на Джи исе мушна под леглото му. Млясна го по бузката и се ухили
- Джиии!!! -и още една целувка.

- Чичо Яма! - тя ги караше подред и той беше последното мачкало, което й се падаше... а тя си го харесваше, понеже я забавляваше с песни, когато беше в добро настроение и с подготвена песен, де... тя обичаше да са различни.
- Ела тук да те видя! У,понатежала си ми, порастваш, а?

- М? - той помята глава, но най-накрая отвори бавно очи, за да я фокусира - О, нима пак съм се успал...

Анджелика седна на стола се и си пийна чаша вода.



- Не много. - каза и му се усмихна отново. Част от вече порастналите й руси кичури нежно галеха лицето му.

- Ти нова кака ли си тук? Леля ли си ми? - когато най-после я пуснаха и преди да са успяли да я занимаят с нещо, каквото и да е, дойде и нея да дърпа за ръкава.

- Е, тогава хубаво. Добро... утро?

Анджелика ведро й се усмихна и я гушна леко.
- Можеш да ме наричаш както искаш! Аз съм Анджелика.



Русокоската се намуси, заото той сяякаш въобще вече не я отразяваше, откакто се бяха сдърпали. Въздъхна и се изпправи, след което скочи към терасата.

- Леля!
- За нея всички са лели и чичовци, затова не се обиждай, ако се смяташ млада за това.

- Внимавай, защото може да е хлъзгаво навън. - предупреди я, преди най-накрая да се поизправи като... хората.

- Оо, няма проблем! - засмяно каза и погали момичето по бузката.



- Окей!-каза и се загледа нанякъде - Отивам долу. - каза и хукна към стаята.

Малката започна да припка около нея, да я закача, все едно тя бе по-голямата... и да бърбори... момчетата я бяха научили да бърбори...

Дано не бяха мили и пода... иначе катастрофата беше доста фатална... поне за повечето хора сутрин, но тя се беше понаспала, тъй че... Стана, за да се оправи.