Когато се срещнем...

Развеселено се засмя и го целуна по челото.
- А дано!

- Ще видиш... само по някое време това да не те нервира допълнително. Ако имаме някое лудаче, ще е все едно да имаш две деца.

- Допълнително!-повтори думата изумено - Не ми се вярва. - поклати глава.

- Ами... доколкото мисля, че съм прав, детето е с огнен характер... тоест, те са наистина пакостливи, обичат винаги да са в движение... е, да, може да се каже, че с тях е забавно.

-Огнен!? Направо не разбирам как е станало това... - разсмя се и се отпусна нА Него, като погали отново несъзнателно все още плоския си корем.

- Е, никой още не знае със сигурност. Рожденния елемент е даден като дар от Природата, но дали наистина има някакво значение или не... кой знае... някои същества дори никога не се научават да го използват за най-голяма нужда.

Тя кимна замислено. След това се търколи на леглото и остана по корем на него, захапвайки кичур коса.
- Обаче нали знаеш, че сега ще стана дебела и грозничка..

- Ех, какво значение има това, след като един човек те обича? И не ми се вярва да погрознееш чак от това. Няма страшно.

- Само те предупреждавам! - развеселено му каза и му смигна както стоеше легнала. Чувстваше се вече...спокойна. Не можеше да се нарадва от това, че Ямада бе щастлив, а не обратноото.

- Няма никаква нужда! В тази връзка можем дори и сега да слезем... на обяд... дори не знам колко е часа...

Лицето й почервеня, а тя кимна.
- И аз..малко огладнях. - скри лице зад ръцете си. - Още от сега започва!

- Но, Анджелика, в това няма нищо лошо. Нито трябва да се страхуваш за фигурата си, нито нещо друго. Хайде да побързаме, щом си гладна, да не ни предварят.

Засмя се и поклати глава, докато се изправяше.
- И да искам не мога да се притснявамза фигурата. - подаде му ръка и го погледна.

- Ами тогава какво друго може да те спре да хапваш? Няма... - хвана я, дано не се сбълскаха с тълпата изгладняли... всякакви. Макар че така по-лесно щяха да си изберат и кръстник.

И заедно слязоха долу...

Вече бяха нападнали масата, поне които присъстваха... Бреда май идваше от вдън гори, понеже лапаше като за петима... другите уж нормално ядаха.

- ОООООО, ЗДРАВЕЙТЕЕЕЕЕЕ!!!- радостно замаха малката Катрин.
- Хей.

- Направете мааалко място за един-два гъза там.
- Ей, сега, чакай малко - понеже сега пък бяха заменили столовете с пейка, че да не се местеха и стържеха, докато принца спеше.

Щом им направиха, те седнаха на масата и Анджелика послушничко започна да се храни, все пак бе...гладна!

- Ако нещо не достигаш казвай на някой да ти подава, че тук е голяма борба.
- Нещо всички изглеждат супер щастливи днес? Кой има рожден ден?

- Спокойно. - тихо каза с поруменели страни - и Да,наистина всички изглеждате много щастливи?

- Ами, сега просто сме се посъбрали и така нататък... Рядкост си е...
- Както и да е... просто Елисия ще ни дойде на гостииии!

Анджелика объркано погледна към Ямада.

- Малката на Хюгес... обикновено той я изпраща при баба й, за да е в безопасност, макар и да е рядкост това. Обикновено живее заедно с баща си и Рой в една къща. Ние, всички тук, сме й като чичовци.

Тя се усмихна весело също, да, това бе хубава новина!