Когато се срещнем...

- За пореден път се съгласявам... е, просто съм военен, какво да се прави. Ние отдавна сме забелязали, че постъпваме по-различно. Но аз си мисля, че постъпвам съвсем както трябва.

Тя се отдръпна и легна на леглото, заглеждайки се в него.
- Защо си така облечен?

- О... ами всеки ездач, развил личните си оригинални и уникални способности, може да намери и своята "магическа броня". Магията изгражда около човека вид защитно облекло... Музиката изгражда около мен своето було на сила... ако мога така да кажа... Ако накарам това да изчезне, ще остана по обикновена униформа.

- Много добре ти стои. - спокойно каза и му се усмихна.

- Благодаря... - той се виждаше лилаво розов и му бяха казвали, че са си такива и цветовете. Както си възприемаше магията, такива бяха и дрехите.

- Ако е момиче как искаш да се казва? - засмяного попита и се повдигна отово.

- Хм... - замисли се и превъртя купчина имена, които веднага започнаха да се въртят на периферията на съзнанието му. Първите, които му хрумнаха, разбира се. Но след малко намери каквото му харесваше, изглежда - Бих казал Юкари... Твоето мнение какво е?

- Много е хубаво! - веднага каза тя - Аз нямах време да помисля, разбрах преди един час някъде... - бузите й поруменяха - А ако е моче?

- А аз разбрах преди около половин час... тоест, откакто влязох тук, при теб. Момче... Трябва да помисля... о и междудругото, трябва да изберем кръстник, когато наближи времето и можем да проверим дали е момче или момиче... но повечето не го правят, за да е изненада.

- Ох, хем ми е любопитно, хем искам да е изненада. - засмя се на себе си и потрепери от тръпчиците, които полазиха тялото й.- Кръстник... Хм... ти кой би избрал?

- Ще решим, като дойде време... още е малко рано да се каже с точност - той за миг се замисли, после и той постави ръка на корема й... е, поне другите бяха възпитани и питаха... Осезаемо затопляне, но и не прекалено силно... е, може и детето да бе наследило частица магия или елементът му щеше да е огън. - Аз винаги бих избрал някой от момчетата, разбира се. Затова можеш да избереш и ти.

Тя постави ръка върху неговата и се усмихна толкова мило и топло, че сигурно и бебчето го бе усетило.
- Има време, но да, от момчетата ще е.

- Е, те са повечето хора, които си срещала напоследък. Обикновено за нашите обичаи е характерно да е мъж, макар и да има, разбира се, жени... но традицията е с доста дълга история, както и да е. Доста, хм... голяма чест му отдават на този ритуал... макар че кръстникът има само едно задължение - да даде на детето защита, вид благословия.

Тя кимна.
- Ясно ми е. -това веч го знаеше... Рязко се изправи и го прегърна, издърпвайки го обратно назад към себе си и засмивайки се весело. - Сега като се змаисля е много хубаво! - вече бе започнала да си мисли колко весело ще си прекарват всички.

- Радвам се, че и ти си щастлива. - определено... все пак в обратния случай и двамата щяха нещо да се мусят един на друг или подобно. Прегърна я отново. - Ако някой път ставам твърде параноичен, не ми се сърди.

Тя се засмя.
- И ти на ме не се сърди, аз също може и да ставам такава... - целуна го по носа и се засмя отново. Направо си умираше от радост сега, сякаш мислите от преди бяха изчезнали...

- Дадено... е, ако ти станеш пароноична, аз ще ти пригласям, разбира се... ще отрупаме някой запознат с въпроси.

Засмя се отново и кимна. Вече си бе представила как се побъркват около бебето. Отпусна лице на гърдите му и въздъхна.
- Ще бъде интересно...

- И аз така си мисля... И още нещо, от моя страна има едни дядовци, които прекрасно обичат да се радват на малки... няма да го оставят да мирне.

- О, мисля че се досещам кои са. - каза развеселено и се повдигна пак, поглеждайки го. Къдравите й коси сега бяха вързани на една плитка, за да не й пречат.

- Нали? И чичовци и батковци... тук има много претенденти за титлата "най-голям дразнител на бебе от радост"... Макар че и аз съм от тях... това е тайна.

Засмя се
- Леле, горкичкото, дано не се изплаши. - малките трапчинки на бузите й отново изпъкнаха.

- Е... няма... ще го опазим. - не знаеше как щеше да се справи с бащинската ревност, ако започнеше да съществува.

- И все пак ще обръщаш нвнимание и на майката, след като роди бебето, нали? - пошегува се с него тя.

- Винаги... за това пък изобщо няма нужда дори да се притесняваш, Анджелика. - да, напоследък него все си го нямаше, но пък сега така и така щяха да го пуснат задължително и насила - Даже може да се случи да ти дам и прекомерни грижи.