Когато се срещнем...

Тя се събуди след сигурно 20 или 30 минути? Чувстваше се значително по-добре, но това, че бе...бе....бременна?! И ямада бе..ама той знаеше?! И не й беше казал?! И...!? Прехапа отново ядно устни и усети парещата болка, изглежда одеве се бе прехапала несъзнателно.

- Не се ядосвай така. Той може и да не знае. Случва се, макар и рядко, мъжете ездачи да са твърде заети с какво ли не, за да проверят... а и философията им е такава, че обикновено нямат деца... и просто не вярват, че могат да имат някога. Ямада последния път ми изглеждаше твърде тъжен, за да е разбрал... би се радвал иначе.

- Тъжен ли? - повдигна се леко и я погледна. Малко й се маеше и все пак. - Ами... ако не се зарадва? Тогава какво? - веднага се стресна при тази мисъл и косите й се наелектризираха, сякаш в нея се движеше ток.

- О, не ми се вярва да има такава възможност. Ездачите са родени за родители, така казват джуджетата и хората за нас... Това ни прави щастливи... Просто е сякаш нарочно това, че нямаме много деца... Но той ще дойде сам след малко.

- ЗНАЕ ЛИ ВЕЧЕ!? НЕ ОТ МЕН!? - наежи се и подскочи, без да се замисля в какво състояние е, просто защото все още не можеше да го повярва. - Не, не.... - стресира се, а след това хукна към вратата.

- Всъщност още не е дошъл... - не, че учителят му не можеше да го извика на секундата, но пък си имаше свои планове, изглежда... и свои си начини. - По-внимателно. Мога да те придружа.

- Няма нужда, благодаря.- само кимна и излезе. След това незнайно как успя да намери стаята си и легна на леглото си. Както и да го погледнеше, беше...лудост! От първия път!?

На него му бяха казали да се прибере... не знаеше защо... но не беше приятно издърпването през портала... все едно беше нещо важно, а сякаш не се сещаше какво... Накараха го да се появи в пълно снаряжение... истинските му дрехи... според една философия всяка магия обличаше като в броня притежателя си... и сега той носеше лека копринена мантия с назъбени краища, тъмно розова, широк тъмно-лилав колан и множество кожени колани почти навсякъде... Ботушите му поне не потропваха толкова, докато вървеше по коридора замислено.

Анджелика се бе унесла от толкова време мислене, мислене... накрая просто бе заспала.

Усети... нещо странно... докато минаваше по коридора и това почти го обърка. После се спря и се намръщи, а накрая се и върна. Това не беше типично... е, не се колебаеше да влиза по чужди стаи и го направи. О, само Анджелика. Нея хем я бе наранил, хем я бе накарал да се чувства гадно. Но пък... нещо определено не беше наред...

Отвори леко очи, щом чу отварянето на вратата и се обърна. Щом видя Ямада се стресна и веднага сер азсъни. Повдигна се в леглото и ...защо беше облечен така?
- ...здравей... - успя само да каже. Еднага й ътка бе на леглото, а другата на корема й.

Той й кимна бавно, опитвайки се да разчете какво го притесняваше. Поредното притеснение, а... дали не й беше натресъл още нещо, накуп с всичките други неща, които може и дори да я бяха обидили... После затвори вратата и се приближи с няколко крачки. По-силно беше странното чувство... или пък да не би това да беше...

Сведе глава,като косата й покри част от лицето й ипрехапа отново устните си. Толкова се притесняваше... не можеше да проговори дори, обидата отнадва се бе изпарила, какво можеше да направи, че не бе достатъчна за някого? Не трябваше дасе обижда, даже нямаше да го кара да се занимава с нея въобще, но това беше вече...върха.

Отне му още няколко минути да разбере какъв е характера на неговото притеснение от магически тип. После й се усмихна и най-сетне се приближи, за да седне до нея, че пък даже я и прегърна.
- Глупаво е от моя страна да не си изпълнявам задълженията. И защо ли, дявол да го вземе, това ме прави щастлив... - тя може и да не беше... но дори и така да бъде, такива неща се случваха едно на милион... Предстоеше да решат какво да правят.

Почувства се толкова ужасно, че нямаше и накъде повече. Сега какво, щеше да бъде с нея само заради детето, което носеше? Стисна очите си, защото иначе щеше да се разреве.
- Да... - успя тихо да каже. - Не си длъжен!

- Винаги съм те харесвал, знаеш ли... Е, няма да те карам да оставаш тук, при твоя стар объркан странник. Аз съм ездач, но дори и без това, искам да знаеш, че ще обичам и двама ви, където и да сте... дори да не ме харесваш.

Знаеше си, че ще каже така! Не можеше да повярва... не трябвашеа да става така, да...
- Ако не те харесвах, нямаше дететоо да е сега в мен.- каза тихо и притисна лице към гърдите му. - Искаш ли го? - попита го направо тя - Ако да - бих останала, ако ли не - ще си тръгнем.

- Искам го. - е, не защото щяха да му дадат отпуска от армията, разбира се... и това изобщо не можеше да се и помисли от тона му. В момента не мислеше доколко е готов за изпитанието, но пък можеше да се научи. Нямаше да е толкова страшно... ако вярваше на Хюгес, който бе отгледал дъщеря си сам то и той щеше да оправи нещата. - Всъщност наистина го искам

- И не го казваш, просто защото трябва? - вдигна подозрително глава към него и се сблъска със за момент обърканата му физиономия. Е, нормално бе, да се шашнеш, като разбереш, че си баща! Нежно погали с ръка едната му страна и го целуна.

Отвърна й, после се успокои, по-точно изглади чертите си и поклати глава.
- Не само, защото трябва. Защото така мисля и така се чувствам.

Облекчителна въздишка се изтръгна от гърлото й и тя отново се отпусна в прегрътките му, като затвори очи и само леко кимна-з нак, че вече всичко е наред.
- Очаквах по-различна реакция. Не мислех, че ще го искаш. - каза и погали нежно корема си.

- Е, признавам, че познавам много, които например биха се паникьосали... ужасили... Но ние пък сме научили да оценяваме такива неща изцяло със сърцето си... поне така казваха.

- Няма значение какво казват, а ти как го чувстваш. - това какво казваха най-малко я касаеше, що се отнасяше до тяхните взаимоотношения и чувства.

- Да, права си... просто понякога обичам да казвам и за мнението на другите две-три думи. Ако те дразни ще взема мерки.

Тя поклати глава.
- Не ме дразни, разбира се, но точно в този случай не те, а ти си важният, и чене постъпи като тях, нали? - нежно погали бузата му, а след това махна ръката си и продължи да си стои така спокойно.