Когато се срещнем...

- Е, не мога да те накарам на сила да минеш на някой и друг преглед... Не, че те съветвам да отиваш за преглед при докторите в двореца... те веднага ще те сложат на легло дори за една драскотина, толкова са грижовни...

Тя се засмя
- А, значи няма да ходя там! - веднага каза, знаеше си, че нищо й няма. - И все пак, наистина, спокойно. Няма ми нииищо! - усмихна се широко и се изправи. - Аз ще отида в библиотеката.

- Там ще правят чистка скоро, тъй че не се чуди защо повечето книги за наредени на кулички на земята. Внимавай да не те нападне някой прашен дебел том - усмихнато й кимна... и вътрешно бе доста по-притеснен... дали усещанията вече не му изневеряваха...

Тя се усмчихна на възрастния човек, а след това отиде в библиотеката и целия ден прекара в ядене на сладки и четене на книги.
На следващия ден пак имаше гадене, замайване и същото като предния ден. Слезе долу жълто бледа и засмяно ги погледна.
- Добро утро! Изглеждате все още много сънени!

- А ти още по-зле от вчера! Пази се, момиче, не искаме да си тръгнеш от тук с треска, нали... Хайде ела да се освежиш с един чай.

Тя се приближи с усмихнотото си винаги лице и седна на един от столовете. Отпи от чая си и се почувства наистина малко по-добре.

- А ние... о, сънени сме, защото не сме лягали... но не, че това ни пречи особено. Дано не сме те събудили.

- А, не, не сте, как... - засмя се. - Пийнете и вие чай, за да се почувствате по-добре, ако няма да лягате. Но защо не сте?

- Войната прави мъжете глупави... пак имаше нападение вчера. Добре, че учениците в Дрейгън са ги удържали. Тези деца само чакат да се докажат!

Тя изцъка няколко пъти и поклати глава, ала след това отново усети замайване и притвори очи, стискайки чашката си.

- Виж... Скоро ще започна да те карам наистина да отидеш да се видиш. Не можеш да действаш безрасъдно. Ще ти мине, така е, но е по-добре да взимашсъответните мерки - той просто не виждаше начин да й каже какво мисли сам.

- М? Но... - поклати глава - Добре, добре, само, а да се успокоиш! - засмяно каза и бавно се изправи.

- Определено! Дядовците като мен имат само тревоги все пак, уважавайте ме!
- Ти не си дядка!
- Тихо там. Ще ти помогна да ги намериш, лекарите.

- Добре мерси! - каза из аедно тръгнаха. Щом пристигнаха, Анджелика му се усмихна мило.- Ще ме изчакаш ли? Сега като съм тук ме хвана страх!

- Няма страшно, ще има и мили хора вътре, не всички са описаните чудовища, я! Ще те изчакам.
Вътре като че вече сякаш я бяха усители и една жена й се усмихваше мило и спокойно.
- Май се тревожат за вас, а? Добър ден.

- Добър ден. - усмихна й се и тя, а след това седна, където й бяха посочили. - Но се надявам да няма нищо...

- Ще видим? Позволявате ми да извърша нормалните прегледи, нали? Вие можете да ми разкажете какво толкова ги притеснява другите. Много често са фалшиви тревоги за какво ли не... за тях.
Тя бе значително по-топла, поне ръката й, когато я докосна по челото, за да провери температурата. Традиционното лечение тук минаваше с най-основни проверки с помощта на магия.

- Да, разбира се, няма проблем. Ами... сутрин ми се вие свят, повдига ми се, даже повърнах няколко пъти, но ето, че вемче нищо ми няма. - веднага се "защити".

- Нима? - тя махна ръката си от лицето й, после сложи длани на бузите й и се загледа в очите й, а най-накрая пък се усмихна. - Но вие знаете какво ви има в този случай! Просто е трябвало да им кажете.
Засмя й се и продължи проверката с разтривка на рамената.

Примигна объркано.
- Не разбирам?

- Не е нужно да не разбирате тук. - тя спря проверката си на корема й, така и така вече знаеше причината. После се спря объркано. Детето трябваше да е от ездач, ако все още можеше да се нарече доктор - Онзи мъж не може да не ви е казал. Ямада Раску? - усещаше неговата магия. Беше доктор и нейно задължение бе да сегрижи за 40-те... лесно се познаваше натрапчивия розово-лилав цвят на магията му...

Тогава, щом постави ръка на корема й и зададе въпрос...''Ямада Раску''... Анджелика прехапа силно устните си, а от тях потече малка струйка кръв.
- М-м-м-моля?!

Трябваше да е той... доколкото познаваше тях и всевъзможните им странности... това си бе цяла наука...
- Ти си бременна... той е трябвало да ти каже още тогава.

- Да ми...какво!? - нима той...той е знаел!? Преглътна тежко и се изправи бавно. Беше толкова...изумена! Толкова силни емоции, толкова, толкова... че й прилоша и падна на леглото.

Жената си имаше помощници, затова бързо организира една групичка такива да я наглеждат и излезе да потърси... някой.
- О, сенсей, вие сигурно вече знаете... По-добре е да повикате момчето и да го разпитате... странно е ездач да има дете просто ей така... да не говорим, че повечето са ергени и си остават такива