Когато се срещнем...

Точно така казано, звучеше странно и косата й се наелектрезира незнайно защо. Усмихна се и кимна спокойно, въпреки всичко

- Имам предвид културата и обичаитте ни.. .или не... може и да бъркам вече. Старците обичат да разменят имена и така нататък. Извинявам се. - е, беше и улисан да рови нещо, сигурно си търсеше чаша... или пък писалка? Един бог знаеше... - Просто подучух, че в лагера ви е харесало.

Кимна отново с усмивка.
- Много при това! - ако имаше възможност, щеше да епо-често там, обичаше децата.

- Ще ходите тогава колкото душа ви иска. В момента там само че е доста голям безпорядък... Но това е друга история - много от учителите бяха заминали на война, децата оставаха сами... не беше толкова хубава картинка

Тя кимна с усмивка и усети лек глад. Беше още гладна! Бузите й леко поруменяха а т2я се учуди от вълчия си апетит..

- Искаш ли да хапнеш? - той беше учител и гадаеше само по физиономии какво може да причини даден проблем. Дали глад, дали нещо друго... навремето се беше грижил за четиридесет деца... беше добър в разчитането на някои неща. - Скоро ще е време за обяд.

Тя кимна леко.
- Ще изчакам всички да седнат на масата и тогава. - направо се зачуди на себе си. Можеше да не яде с дни!

- Ако се съберат, че какви са отвеяни... - беше им свикнал, но това вече не беше негово задължение и нямаше защо да ги вини, особено във време като това. Наистина към обяда, скоро започнаха да прииждат, дойдоха малко по-малко хора отпреди.

И тогава и тя седна с тях и започнаха да се хранят. Мммм, това беше друго.... Мммм

Поне имаше кой да занимава учителя си, защото Каин обичаше да му говори... почти до скъсване. Макар че това не пречеше на Хито... само те вдигаха повече шум.

И да, нахраниха се, говориха си и денят мна неусетно бързо, а след това и вторият, и третият... и четвъртият... тя или береше цветя, или се занимаваше с децата, Ямада й липсваше, но все пак... и имаше нужда от тестени неща! Не знаеше защо, но си умираше за мекици или бухти!
Изправи се от леглото и хукна към банята, където тъкмо когато се освежи, започна да й се повдига. Да не би да бе яла нещо развалено? Главата йс е замая и тя седна на гърнето, хващайки главата си.

- Нещата изглежда се стабилизират... - мъжете както обикновено някъде долу си четяха докладите, записките и така нататък... постоянно си пращаха писма, мисли... Все пак не беше лесно... Хито смяташе скоро да ги изтегли на другия фронт, но кога ли...

За пръв път й се случваше... И повърна... Изми лицето си, щом се почувства по-добре и слезе долу. Но бледото й лице със сигурност щеше да подскаже, че нещо не е наред.

- О, добро утро! - поздравиха я над документите, после единият, Каин по-точно й се усмихна - Седни при нас. Изглеждаш ми малко бледа.

Тя му се усмихна леко и седна при тях.
- Беше ми лошо тази сутрин нещо... Яла съм вероятно нещо развалено.

- Хм, тъй ли? - те се бяха почувствали добре, поне тези, които бяха яли от същото като нея - И много бяла ми изглеждате... - или пък белия учител просто имаше тревогите си отпреди, само че когато момчетата му страдаха от загуба на кръв - Все едно е било нещо отровно!

Тя замислено огледа другите.
- Но другите сте добре, нали? Значи не е храната... - повдигна рамене - Добре съм, добре съм, ще ми мине.

- Може нещо друго да не ти понася. Мога дори да ти дам един безплатен преглед, ако искаш. Имаш ли температура? Ускорен пулс? Да не е от някое цвете?

- Не н,мям такива симптоми, но спокойно, моля ви, добре съм . засмяно каза.

- Както кажеш. Просто ти предлагаме, ако това ще те накара да се почувстваш още по-добре. Сега яде ли ти се? Май че оставиха някакви кифлички по-рано.

- Да, като се замисля съм гладна. - като чу за куфлички бузите й веднага почервеняха, а тя си ги представи. На възрастния човек може и да муговореше нещо заострения апетит и гаденето.

- Заповядай - даде й цялата кошница. - Взимай колкото искаш, и без това са доста. - дали знаеше нещо или не, той бе изключителен актьор, изграждан през годините и нищо не издаваше... или пък още нямаше точното мнение и си провеждаше тестове.

Тя взе, кимна му и бързо яизяде. Мммммм~

- Завиждам на елфите и наполовина такива и така нататък - определено, те просто не се страхуваха от това колко можеха да изядат... поне от гледна точка на Каин.
- Мисля, все пак, че ако симптомите ти продължат е по-добре да питаш някой да ти даде нещо. - той по-добре да поддържаше старата теза, че е просто вид болест... ако каквото си мислеше бе вярно.

- Добре. - кимна тя - Но ще ми мине, знам.