Когато се срещнем...

Ямада прошепна на момичето каквото може би беше забравила вече от обясненията и детето пак му каза, че й е ясно, не, че не го изслуша внимателно.
- Отдръпнете се малко... Така... Тръгвай!
"Сега започва великото преследване" - добави Рики, докато драконът излиташе - "Ямада сигурно ще тича след тях през целия път... не искаме някой да падне като Каин"

- Щее лесно,ако просто се качи зад нея. - замислено отговори и въздъхна, кимвайки. Дано нямаше други инциденти.

"Драконът е много малък. Няма да го издържи, ще е несигурен във въздуха. Муртаг би можъл да го стори, Оки, Хавок и Хюгес също, защото те нямат истинско тегло... костите им са кухи... и Йошида... Те бяха прокълнати навремето. Но другите трябва да си знаем недостатъците"

- Аха. -казза единствено и отново кимна, заглеждайки се в хлапето и тичащия след него ямада.

За щастие мина без инциденти... май това беше доста сложно за такива като певците... но все пак него бяха уговорили децата, какво да се правеше... Скоро се върна с момичето и дракона и веднага друг пожела да опита. Не можеше да му откаже, тй че и него качи.

И май целия ден мина в качване на деца, а Анджелика заспа на коленете на новия си приятел. Косите й се бяха разпилели по краката му, а тя си дремеше най -спокойно.

Не му пречеше изглежда, той също просто наблюдаваше гледката. После щеше да събира останките на Ямада, така да се каже... без крака щеше да остане този човек, но пък поне децата бяха доволни. След като се прибраха, така и не се появи. Кой знае къде сред треволяците лежеше да си почива.

А, Анджелика също бе останала, даже не бе усетила кога момчето си бе тръгнало, както и другите деца, ала определено студа на ранната нощ можеше да я събуди. Оголените й крака бяха настръхнали, защото роклята се бе вдигнала го коленете, а косата й поне топлеше гърба й. Устните й бяха разтворени, а докато спеше, тя изглеждаше красиво. Дори по-красиво отколкото иначе, защото излъчваше спокойствие.

"Как си, брат?" - намери Ямада сред зелените полета, където той обикновено лежеше като заклан.
- Не питай, човек... Още от онзи ден ми е тръгнало всичко наобратно... Извинявай ама... ще ми помогнеш, нали, и мускул не мога да повдигна... или по-добре първо й намери стая, че зимата все още не си е отишла.
"Май си прав"

Е, тя си спеше и дори не знЕше, че говорят занея.

Той се върна без розовия и приклекна до нея, за да я събуди. Телехатията май му служеше дори по-ефективно... все пак трябваше известна концентрация, за да го чуеш и това означаваше, че си буден.
"Хайде, госпожице, трябва да се приберете в стаята"

Но тя не го чуваше, а просто си спеше дълбоко. Вероятно само пречеше на Ямада и хората му тук, ала се радваше на децата. Сега си сънуууваше.. Беше хубаво и едва ли щеше да бъде лесно събудена.

Е, хубаво... щеше да пренесе и нея, а после и онзи докъдето трябваше... За еня може би беше добре да посети онова бунгало, женското. Пък и нямаше никой там сега. Тъй че там я занесе, очевидно доста добре заспала, щом не усети това... зави я с едно одеяло, оставено там и се върна да се оправя с другия, за да си намерят някъде местенца.

Е, не знаеше кой я бе пренесъл, но щеше да му благодари.

- Много бързо свърши със събуждането. - Ямада още си лежеше на същото място.
"Аз съм спеца... Хайде" - не беше лесно, но двамата щяха все да се докретат до желаното място, именно някакво друго бунгало, което щеше да им свърши работа.

На другата сутрин се събуди рано и реши,ч е е време да се връща, един ден стигаше. Щом се пооправи каза на едно от момчетата, което бе будно и тръгна към замъка им.

Е, момчето я предупреди, че хич няма да е лесно, ако бе си наумила да тръгне просто ей така, през полето... щяха да й трябват два-три дни и повече... но щом не искаше поне кон и не искаше да говори с 40-те...

Е, тя еб казала да им предадат, все пак бе нов ден! Шеше да стигне, знаеше си тя. Беше упорита!

"По-добре ли си, брат?" - Рики пак беше по-ранобудният! Странен човек... Ямада намръщено го погледна, но накрая кимна.
- Що годе... добро утро...
"Идвай да научим новините за днес.

Анджелика си вървеше, радваше се нан епознатите цветя, коитро виждаше и даже беше започнала д аправи букет за момчетата.

- Ама трябваше да я накарате да вземе кон! - намръщено поклати глава розовокосия, едвам беше стигнал до масата, но това беше друг въпрос...
- Е, ще срещне някой, който идва насам и ще го получи... ако не, след малко ще я настигнем какво толкова...

Тя си вървеше..

Почти не се сбълска с огромния бял кон, който изведнъж изкочи от някъде... и явно беше расов, защото бе бърз и изобщо не му пречеше, че ездачът му го пришпорваше. Спря се, когато трябваше да предотврати сблъсъка.
- Не очаквах някой да върви пеша през студа. Извинете.

- О извинявам се. - тя се бе заамаяла с цветята и си бе помислила, че тя е виновна. Усмихна се отнесено на мъжа и продължи, набирайки още цветя.

- Сигурна ли сте, че можете да продължите така? Градината свършва не след дълго. Снегът е доста висок. Може да ви стигне и до шията на няколко места.