Когато се срещнем...

- Те още колко време ще останат? Тук е много приятно! И децата са толкова весели, не им е скучно, въобще съм стращно впечатлена о тмястото. - кимна и се усмихна на Рой отново.

- Предполагам, че единият ще си тръгва утре, а другият чак другата седмица. Ще се разберат допълнително, но постоянно идват други от нас, четиридесетте. И да... странно място е, като се замислиш, че е училище, но пък... май не точно.

Може би щеше да остане...усмихна се леко и кимна, съгласна с думите му.
- Лагер, може би?

- Да, лагер е. О, междудругото. Това е Дрейгън Дроу, лагерът за нови драконски войници. Училище и място за обучение. Както аз, така и всички останали минават от тук, от седмата, до петнайстата си година.

- Аха. - кимна, беше разбрала още одеве, че вероятно всички са минали по този птъ.

- Чувствай се свободна да влизаш в часовете. Не пречиш. Децата може да ти се виждат лудички, но знаят кога да слушат, не си мисли, че много се отнасят. Иначе имаш и други опции. Навън на полигона се учат да летят с дракон, бият се или пък танцуват... само не говори за това на висок глас.

Усмихнато кимна.
- Добре, няма. - и се засмя, значи все пак може и да се научеше да лети с дракон.

- Е, добре дошла и надявам се да ти хареса. Ако попаднеш някой път на един така... слабичък старец, който от глава до пети е в бяло... и е малко прозрачен дори... не се страхувай от него.

- Хахаха, добре. - засмя се, дано наистина не се стреснеше.

"Тя вече веднъж го срещна" прекъсна им разговора другият, който седна до Рой и със сигурност използваше телепатия. Да, защото беше ням по принцип и само така можеше да комуникира.
- О, нима? Откъде знаеш? И не се появявай така, Рики.
"В двореца... Тя се видя с него в двореца замалко"

Тя не знаееше какво си говорят и само му кимна за поздрав.

- Е, той каза, че си го виждала вече, така че не е нужно да те предупреждавам. Извини го, тоя, много е срамежлив, като споделя с телепатия. Май ще трябва обаче да ви оставям.

- Добре. - тя замислено се загледа в момчето, а след това се сети за онази вечер, когато я целунаха по че....Олеле!

Рики се повъртя малко, явно му беше неудобно, когато Рой си тръгна, но накрая въздъхна и се усмихна на Анджелика. Ако искаше, можеше да го пита нещо, за да поддържат разговора.
"Има ли нещо?" накрая я достигнаха и неговите думи, изпратени чрез телепатия. Физиономията й беше странна.

- А, не.... - усмихнато му каза и се оттърси от онази мисъл.-Спомних си кога съм го видяла. - приближи се до момчето срещу себе си, а след това махна падналите листа от главата му.

"Предполагам още в двореца... Този бял старец, не е толкова стар, колкото изглежда. Казва се Хито Накамура. Учителят на нас, четиридесетте"

-- Ти откъде знаеш, че сме се срещнали? - попита го тя и се усмихна леко.

"Точно мен търсеше, когато сте се видели. После ми каза. Той ме и израти тук. Нашият учител понякога се нуждае от заместници, пък и нашите способности са нужни на младите." той й се усмихна, нещо нетипично за такъв тих за околните човек... "Той е баща за много от нас, дори понякога да говорим против него, готови сме да го защитаваме до смърт"

Тя кимна.
- Разбирам ви...-и ако тя бе оттях, сигурно щеше и живота и да дава за него.

"Ако искаш да те разведа, няма проблем. Да видим дали децата са склонили Ямада да ги качи на дракон... все още е рано за някои, но пък нямат търпение"

- Наистина? - усмихна се широко и се изправи. - Хайде, аз искам! - а и щеше да види...лъжльото.

Дано бяха все пак изкарали драконите или повикали... все пак нали драконите бяха разумни и свободни същества във всеки случай...
Ако не се занимаваха с дракони, просто щяха да намерят децата вече далеч в полето, водени от розовокосия да събират билки, както 40-те някога отдавна бяха правили... само дето Ямада го биваше повече в песните...
Скоро успя да я изведе на двора и се огледа. О, един по-малък дракон... явно щяха да се упражняват с него... Сега тъкмо изслушваха лекция за най-основните неща на пейката отзад.

Анджелика иновият й приятел се приближиха.

- Драконът е напълно разумно същество, както всички знаем. Той умее да комуникира с нас, споделя болката ни, щастието ни, истината и лъжата. Когато оставаш сам, той е единствената ти опора. Летенето с дракон изисква както и умение от страна на ездача, така и синхрон с дракона. За ездача е вродено чувството на баланс... ние спокойно можем да се разходим от главата до петите на дракона без да падаме и залитаме, високо във висините. Вече ви обясних всичко. Кой иска да опита?
Гора от ръце...
- Хайде, Мириет. - избра си розовокосия едно момиченце с черна униформа и я вдигна, за да я сложи на гърба на дракона, понеже беше малък и още не толкова добре развит.

Аджелика седна в тревата и се загледа в дракона.