Когато се срещнем...

Малки бяха, да... седемгодишни? Точно на толкова. Просто се развикаха около нея, защото беше интересна и не я бяха виждали никога преди. Можеше да очаква лавина от въпроси в следващите минути, ако не дойдеше някой да ги учи.

Тя седна в средата, а всички я заобиколиха, както се виждаше. Отговаряше на всичките им въпроси и се смееше с тях.

Охо, тази година младите доста добре се справяха с чужд език... понеже никой не се изпусна да говори на официален драконски... Обикновено първото правило гласеше "остави другите да заговорят, за да прецениш как да им говориш ти". Е, не всички говореха де, но явно си имаше причина. Скоро някаква асистентка дойде, свенливо поздрави и погледна списъка в ръцете си.
- Широ-чан? - явно момчето, което не бе казало и думичка - Можеш да се видиш с Рики и Ямада, хайде, ела.

Тя погледна към жената. Къде ли го водеха?

Момчето стана и си излезе без нищо да каже. Рой само му кимна окуражително.
- Някои деца се раждат без умението да чуват, виждат или говорят. В нашия случай, Широ-чан е ням по рождение. Ние имаме магии, с които можем да му дадем начин да се изразява... но хора трябва да го научат как. Рики онемя след една битка и използва магията постоянно. Ямада имаше забрана да говори с години... те ще кажат на момчето как да се справи с това.

Тя сведе глава и кимна. Това бе доста тъжно... Но поне щяха да му помогнат по янкакъв начин.

- После ще видим какво е постигнато... тези двамата са жестоко добри. Лебърард можеше също, но той е за други случаи. Както и да е. Деца! Защо не разведете тази дама наоколо ако иска?
- Искаш ли бисквити? - бе първото, което й предложиха обаче.

- О, да!- веднага се съгласи на бисквитка и им се усмихна ведро, но все още мислеше за детето...

Те продължиха да я разпитват, необръщайки внимание на каквото настроение я беше обзело, после към края на часа се появи отново детето, този път го водеха двама.
Рики, синекосият и отвеян на пръв поглед мъж се усмихна, а Ямада приклекна до момчето. Другите ги погледнаха, защото току-що бяха влезли.
- Кажи им здравей сега и ще видиш, че ще стане, Широ-чан - предложи му розовокосия и момчето притеснено преглътна, после погледна и към Рики, който също кимна.
Няколко разпилени, образувани от въздуха буквички, на драконски, се разлетяха след неуспешен опит, но после затанцуваха наоколо и образуваха няколко думи.
- Супер! - беше коментара на децата, които побързаха да се приближат.

Анджелика се усмихна весело и изпляска на момчето.
- Браво!

Двамата му учители се изправиха, понеже иначе щяха да ги отрупат само деца и оставиха момчето да се опитва и да се учи да оформя разни думи с летящите наоколо букви. Беше трудно, но нямаше друг начин.

Анджелика погледна само за миг към розовокосия, а след това отново си въна погледа на момченцето.

То се обърна с въпрос към Рики, които пък му отвърна по същия начин. Е, все пак беше ням, макар че използваше по-силни средства и говореше с мисъл по принцип... но за детето беше още рано.
- Значи всичко е наред - оцени Рой нещата и кимна. - Сега да ги оставим да се запознаят май...

Анджелика не чу даже какво си говорят и вече бе тръгнала да се запознава с момченцето.

- Хайде - другите трима си кимнаха, просто излязоха в коридора да поговорят малко на тази тема... все пак някой трябваше да наблюдава как се развива магията...

Момченцето вероятно се справяше добре, защто Анджелика разбираше всииичко.

Би камбаната, така че другите го задърпаха да иде с тях, за да видят докъде стигаха новопридобитите му способности.
- Внимавайте с него, ей!
- Спокойно...

И Анджелика остана сама в стаята, заглеждайки се замислено в един от чиновете.

- Искаш ли да дойдеш? - показа се пак Рой ,когато обсъдиха отвън каквото трябваше и едни тръгнаха да тичат по малките. - В столовата?

- М, добре. - изправи се с усмивка и отиде при него.

Той я поведе към обширна зала, която вече се пълнеше и всеки правеше каквото си знае. Някой си призоваваше храната с магия, друг вече ядеше без вилица... абе всякакви имаше.
- По-културно моля!

Тя се засмя на гледкаа и погледна към Рой.
- Тук е много весело.

- Да и в повечето случаи хич не се учи. Седни, можеш да изпиеш поне един чай или друго... докато умирим нещата поне леко.

- Дадено. - усмихна се смирено и седна на пейката, щом й донесоха чай, тя отпи от него и пределено се почувства добре.

Щяха да я питат дали не е нова ученичка, но понеже видяха, че четиридесетте са с нея, поне някои, разбраха, че не е. Скоро се появи малко ред и дисциплина и Рой пак се оказа срещу нея.
- Ех... скоро сигурно ще тръгвам, но ако искаш остани с Рики или Ямада.