Когато се срещнем...

Лицето й отново пламна, а салатата стоеше много смешно точно сега на лицето й.
- О...


- Ххаах, добър слух имаш, момче. Можеш ли да ми кажеш какви са онези цветя? - посочи калии.


- ИСКАМ ЖЕЗЪУЛ! ЖЕЗЪЛ!!!Дай ми! Искам! -

- Не е лошо... ще се пробвам с още малко.

Момчето погледна нататък, като дугото го направи също, но май и двамата нещо не бяха особено запознати.
- Учителката каза, че ще разпознаваме билките едва след година-две... ако е билка...

- Ха... една огнена струя не можеш да изстреляш, жезъл искаш - плюс това не той ги даваше, но все тая.

- Ама... - сложи пръсти на устните му, а с другата ръка - взе с една малка лъжичка, а след това взе от салатата и я бутна в устните му.


- Това са Калии, запомнете ги. - усмихнато им каза и клекна од едната, погалвайки я.



- АХ ТИ! - Наежи се той и му изстреля една огнена струя право към лицето.

Не беше лошо, да... Може би защото банята изморяваше малко или много. Чудесно. Усмихна й се докато преглъщаше.

- Ще опитам... - едното момче не беше точно сигурно как ще различи цветята между други все още... а другото изглеждаше уверено в себе си, че ще успее от раз.
- Билките не се учат задължително - добави Ямада за успокоение.

Той изчака струята да го доближи сякаш на сантиметри, после затвори очи и разпръсна и огъня и водата на хиляди посоки около себе си.
- Ставаш по-добър, но не се упражняваш, за жалост. Хубаво... Сега си яж шоколадите.

- Утре ще се бием ли пак? - веднага изстреля. Нямаше да се откаже, докато не го победеше... Беше упорита.



Анджелика се засмя.
- Знам само няколко вида, но тези са едни от любимите ми. - спокойно изрече след малко.



- Ха! Ама жезъл няма... хубаво, поне има сладки! - намръщи се и си измагьоса шоколадите. - И НЕ МИ ГИ ПИПАЙ! Попитай ме, за да ти дам, ама не ми ги скривай, че като стана по-добър ще те накжа1

- Разбира се, че да! Този път можеш да ме изненадаш с нещо, което не съм видял.

- Наистина не са лоши - детето с очилата веднагически дойде да види как, какво и така нататък. Червенокоското изхъмка. Съученикът му обичаше да любопитства за такива неща, така че... нямаше как да не огледа.

- Добре, добре - не му се вярваше това да стане скоро. И да, естествено, че не можеше да получи жезъл... но когато пораснеше, може и да разбереше защо. Самият той, Синият магьсоник, бе получил жезъла си на жестока цена... както и повечето останали.

- Може, мхм! - кимна леко и забеляза малка чат от слатата по устната му. Приближи се и я пое в своите две.



- Мехм. - кимна Анджелика и се усмихна на детето, а след това и на Ямада.


- Добре!- сърдито набута един сладкиш в устата си.

Имаше опасност да му подари повече салата, отколкото беше видяла, понеже и тя се беше поизцапала. Но нищо, беше сладко... нищо, че храната беше солена.

- Твърде много се прехласваш, Бан - червенокосото момче май обичаше повече да се разхожда...
- Бан - ето пак това име и на Ямада най-накрая му направи впечатление, както и на Каин - Детето с халюцинациите! - посочи това с очилата, което вече беше откъснало едно цвете.
- В този случай ти трябва да си това, за което Кимбли сподели веднъж - Каин май предполагаше правилно за червенокоското. - Ти си Кратос, нали?
- И трябваше да ни се представите сами...

Учителят май имаше идеята да отидат някъде, където да продължат разговора си без да се налага да се местят след това. Избираше малки горички и долини, където да можеха да се упражняват, или пък дори селца... Наблизо нямаше такива сега.

Щом се нахраниха и поразсъниха, Изабелла се изправи рязко с празната табла.
- Отивам да го занеса в кухнята. - юещед а го измие.



- Аз съм Анджелика и ми е приятно да се запознаем. -



- Учителю, какво е станали с майка ми и татко ми? - попита, преди учителя да тръгне. Налапа още едно парче.

- Сигурна ли си? Те обикновено си го прибират и сами... - чак пък това, не беше нужно... но все пак ако искаше да подиша чист въздух, без водни пари...

- Бан - момчето, което се интересуваше от цветята.
- Кратос. - червенокоското със синята от боя буза - Не! Не ми се представяйте вие двамата... Ямада и Каин.
- Да, нормално...

- Не ги ли помниш? - попита спокойно, като се спря на едно хълмче, за да огледа снежния пейзаж, който следваше - Поне малко?

Тя ги занесе там и срещна феята.
- ТИ! - кресна сърдито феята и я огледа от глава до пети. - Взе моя Кимбли! - със зачервенис трани се развика тя и кацна на главата й, дърпайки я за косата.
Изабелла се намръщи, махна я от себе си и я пусна надолу, но тъй като знаеше, че тя има крила, нямаеш да й стане нищо.


Анджелика се засмя весело и започна да бере от красивите цветя, после щеше да ги покаже на Каин и другите.


- Изобщо. - повдигна рамене, защото наистина...нямаше никакъв спомен. - От както се помня все обикалям сам и ти се появяваш за магиите ми... И МИ КРАДЕШ ШОКОЛАДИТЕ!

Той намери един бял колан, за да се препаше, хич не му беше удобно това, което носеше в момента. Щеше да го изтърпи до стаята си и дано имаше и други дрехи, освен униформата си горе...

Доколкото момчетата помнеха, Кратос беше едва ли не сираче, от новия випуск войници, седемгодишен хлапак, който правеше впечатление със способностите си... които не показваше, разбира се. Истинският Муртаг на младото поколение, на него хич май не му пукаше, че в момента стои настрана и наблюдава как доскорошния му супер-враг съученик изкача от тревите наоколо като зайче.

- Уча те, защото ме помолиха да го правя. Казаха, че имаш огромен потенциал. Още от съвсем, съвсем малък. Казах ти, че си свободен да напуснеш когато пожелаеш и не те държа със себе си насила. Родителите ти не бяха особено благосклонни към мен.

Изабелла тръгна обратно към мястото, на коеот бяха, защото просто не знаеше къде другаде да иде в този... замък!



Анджелика набра букет и отиде да им го покаже.
- Харесва ли ви? - попринцип не се занимаваше ссъс цветя, ала можеше да прави красиви букети.



- Нищо не помня!- повтори- Значи не ме искат, щом са ме изоставили !

- Ето те отново! Сега ще наминем в мота стая, а ако държиш за кратко, ще намерим и за теб една - той я чакаше все още, разбира се... как можеше да остави гостенка тук сама.

- Чудесен е...
- Аз бих си сложил един такъв на работното място!

- Не винаги това е верният отговор. Те може да искат да се развиваш по различен начин, да се контролираш. Може да не са имали възможност да те отгледат... ами ако все пак ги е сполетяло нещо лошо?

Вкопчи се в него.
- Ако може, бих искала при теб. - не искаше да вижда пак това малко същество. То по-скоро се заяждашу отколкото нещо друго...


- рАдвам се, че ви харесва. - доволна от чутото каза тя и йм се усмихна.


- Не знам! - объркано рече, защото той беше прав, можеше всичко да се е случило с тях...

- Моля, за мен е удоволствие да те поканя в импровдизирания си дом. Хайде да идем.

- А ти познаваш ли билките?
- О, не... - тримата други, се хванаха за главата, когато момчето с очилата зададе въпроса.

- Може да ни се удаде случай да ги срещнем някой ден, а може и да не ни се. Всичко ще се разбере. Ако държиш, ще потърся информация.

Тя влезе в стаята и засрамено го погледна.
- Има много влюбени в теб ... същества, които са маалко опасни. - засмя се след това.


- Ами не съм на ти, но все пак знам малко.. - отговори му и се усмихна - Защо, ти знаеш ли мног за тях?



- Наистина ли ще направиш това за мен?! - попита момчето и се оцъкли. - А си мислех, че не ме понасяш! Е, аз също не те понасях, защото ми скриваше сладкишите...

- Предполагам... понякога не обичам да става така... а има и случаи, в които някоя се влюбва в мен без дори да ме познава... Това вече е неприятно, ако тя е по-настоятелна за едно или друго.

- Знам само за тези, които могат да правят халюцинации.
- Бан, моля те, не започвай с това! Това са наркотици!
- Не са!

- Никога не се е случвало да не те понасям... така ти се струва на теб, вероятно. Да, ще опитам да го направя, пък и ти все пак трябва да знаеш, щом искаш.

- А имало ли е такива, които са искали това? - прошепна и бавно пъхна ръце под блузата му и ги заспуска по гърба му, впивайки леко нокти в кожата.



Анджелика прихна.
- Хахаха... -едва се сдържаше, лицето й стана като домат, а в очите й заблестяха сълзи оттова.


- Не още, не съм готов още, ще ти кажа, когато стана... - каза на "шефа" както си го наричаше, когато го харесваше и се ухили гглуповато.

- Зависи дали аз им го позволявам - намигна й, естествено, че не го правеше обикновено... да, всяка трета срещната...

- Не е толкова смешно - момчето просто се почеса по главата.
- Ще я задавиш направо!

- Дадено. - той обикновено не даваше почивки, но сега спря на друг хълм, за да се огледа пак. Охо, може би щяха да имат късмет днес и да отседнат в онази далечна странноприемница насред нищото...

- Наистина? - попита с нежния си глас и се повдигна на пръсти, подравайки устните му с език.


Тя продължаваше да се смее, наистина, едва не се задуши!


-Айде, къде отиваме? - веднга попита той, щом си изяде сладкишите. - Искаш ли един сладкиш?

- Разбира се... не съм толкова услужлив за всички, колкото изглеждам.

- Спокойно, спокойно вече... алко в повече ти дойде!

- Не, знаеш много добре, че не ям сладко на всяка крачка. Там. В странноприемницата... дано вече си подготвен да си прочетеш материала.

Тя не искаше...онова нещо, просто си играеше, защото й беше забавно, но сякаш той мислеше нещо друго. Тя рязко се обърна и излезе на терасата, заглеждайки се в далечината.


- Да... - след малко се успокои, а лицето й започна да придобива нормален цвят.


- Айде да отиваме тогава де! - хвана го за ръката, беше все пак малък, и го задърпа към тази странноприемница.

Засмя се, после отиде да се оправя. Дразнеше го, тази нито риза нито... не знаеше и той какво е. Той обикновено винаги говореше по подобен начин, дали за да се забавлява или пък сериозно... кой знае...

- Слава богу... иначе трябваше да те успокояваме с магия, а нямаме магьосник наблизо! Кратос може би...
- Още не мога.

Спокойно почука на вратата, защото изглеждаше още празни и, естествено, ги приеха. Беше още спокойно, но със сигурност щеше да се напълни до дупка по-късно вечерта. Пътниците бяха така... Резервира две стаи, понеже не притесняваше обикновено момчето, ако искаше да е самостоятелно... и да си учи... да бе да...

Тя се засмя тихо на една птичка, а след това се надвеси над терасата. Колко ли щеше да боли, ако паднеше от такава височина? Не обичаше блката...



- На колко години ще можеш? - обърна се към него къдрокоската и го погледна, беше позабравила някои неща.


Момчето помаха на учителя си, а след това си измисли различни игри, които се появиха на леглото и то започна да си играе с тях.