Когато се срещнем...

- Хората намират някакви скрити значения в това. Означава, че някой или нещо те е дарил с определена мисия или очаква от теб да станеш нещо определено в бъдеще. Обикновено казват, че такива животни са пратеници на нечия сила.

- Ами... явно... - дори и да им се случваше да ги гонят с камъни, това си им беше задължението все пак - Да намерим Каин, сигурен съм, че като те види веднага ще те задърпа накъдето му е хрумнало.

- Грег, ти си се върнал! - някой потупа мъжът с искрящо синята коса, който седеше на масата на 40-те и пиеше чай. Жезълът му потрепваше до него. Току-що отново се беше върнал, вероятно да вземе нещо. - Къде ти е хлапето?
- Много скоро ще видим. - беше единственото, което сподели. Синият магьосник май планираше по-скоро да намери момчето с магия, когато дойдеше време.

- Вярваш ли, че срещтата ни никак не е случайна? - веднага замислено попита и го погледна право в очите.


- Хайде. - съгласи се тя и се изправи, подавайки ръка на Ямада.


- Искаааам... ИСКАМ ШОКОЛАДОВА ТОРТА С ПЛОДОВЕ СЪЩО И С МНОГО, МНОГО, МНООООООООООГО КАРАМЕЛ... - взе да изрежда какво иска в тортата и скоро пред него се появи огромна торта, точно с това, което искаше. Седна по турски на земята и с един черпак започна да яде...

- Не зная... това може да няма нищо общо. А може и да има. Засега съм склонен да вярвам, че е случайна, защото значението на змията не ми е ясно.

Поведе я отново по коридорите, докато намери нужната стая, оказала се библиотеката всъщност. Каин, разбира се, беше там и вдигна глава, а после се усмихна.
- Чудех се къде сте зачезнали!

Синекосият изпи спокойно чая си някъде в залата, после въздъхна и хвана жезъла си, като се изправи. Не можеше да си позволи да прави каквото си искаше сега. Замахна, което накара сладкишите някъде там да изчезнат с едно голямо "пук", а самият той се протегна изморено.
- Май трябва да благодаря. Мерси, че ми помогнахте за материала.
- Моля... връщай се бързо.

Тя замълча и кимна, а след това потърка челото си с една ръка и се усмихна на балончетата в нея.



- Здравей Каин! - весело поздрави Анджелика.



- Торта...ама какво...ама къде?! - огледа се объркано момчето.

- Можем да излезем, ако искаш... иначе ще се сварим, нищо че е толкова прекрасно пирятно... особено с теб.

Засмя им се и излезе иззад бюрото, което му бяха предоставили, като една планина от книги се срути, но момчето не обърна никакво внимание.
- Уцелихте точното време!

- Трябва да вървим - той се материализира от въздуха, хванал жезъла си и с обичайната непроницаема маска на лицето си. Не изразяваше чувства пред това момче... Винаги беше смятал, че не е хубаво да учи това момче отделно и все пак... все пак имаше известен смисъл - Побързай.
Обикновено не го чакаше, просто си вървеше по пътя и ако искаше, момчето да го следваше... докато не се откажеше от учителя си сериозно и гласно, все щеше да го наглежда.

Целуна го по устните, а след това излезе със зачервено лице. Фигурата й бе невероятна, тялото й бепокрито с вода, гърдите й бяха не особено големи,с малки бедра, изобщо сякаш бе от скулптор. Усмихна се на Кимбли, а след това потърси с поглед кърпите.


- М, искаш ли да се разходим тримата?


- Идвам, ама ти ми взе кекса! Сърдит съм ти! - даже щеше да му направи мръсно, не стига че не се грижеше като истински учител за него, ми отгоре на всичкото кекса му взимаше, хууубава работа!

- От лявата ти страна - каза й къде да ги търси, докато и той се приближаваше. Харесваше я... наистина беше прекрасна.

- Да! Разбира се, че искам! Точно затова казах, че дойдохте точно навреме! Градините са разцъфтели...

- И без това прекаляваш - да, той как ли не ядеше и постоянно. Не се грижеше за него, защото обикновено момчето така или иначе никак не го слушаше... освен, ако не му разказваше за някоя доста мащабна магия, а пък Грег предпочиташе да започнат с основните неща...

- О, благодаря!- каза и веднага я намери. Уви тялото си с нея и седна на земята, цопвайки крака във водата.


- Ами хайде, идвай! - рече тя засмяно.


- Прекалявал съм бил! - изхленчи недоволно го погледна ядно. - Никой не ми пипа сладкишите, а на теб взима да ти става навик! Хайде, както и да е, да учим магии, хайде, хайде!

Той най-накрая успя да доплува до нея и усмихнато се огледа за кърпа и за себе си.
- Ето и за мен... чудесно. Ще ти покажа какво да облечеш... от тук като си тръгваш задължително взимаш от тези дрехи до стаята си.

- Насам! - пак се засмя и ги хвана и двамата. Явно само си чакаше някой да води някъде си.

- Преди малко ми отказа да те науча за принципите... позволих ти бонбоните... не прекалявай с използването на пръчката... тя е засега единственият катализатор на енергията ти.

Тя сложи ръка на рамото му, а след това го прегърна, преди д аси е взел кърпата. Уви крака около кръста му, вкопчи се в него като пиавица и докосна с устни ключицата му.


Тя стисна леко ръката му и развеселено го погледна.
- Къде отиваме?


- Че какво му има, магията нали е вечна! - засмя се той - наЙ-хубавото нещо, за което бих използвал магията...са сладкиши!

Усмихна се, харесваше му какви изненади му се устройваха... трябваше да се откаже от кърпата, за да я прегърне и да не я изпусне, за да стане гаф.

- Навън... покрай градината, а после може би и някъде другаде.
- Специалното място.
- Естествено... това подигравка ли беше?
- Не, спомних си определението.

- Магията е вечна дотолкова, доколкото ти можеш да я усещаш. Не видях да си постигнал особен успех в магиите без магическа пръчка... значи още не си усетил всичко, което можеш да постигнеш.

Вдигна лице към неговото и влажните й устни засмукаха неговите така, както той я бе научил да се целува.



-Пробудихте любопитството ми! - засмяно каза Анджелика.


Той се намръщи.
- Това е защото още не си ме научил!

Той щеше да е виновникът, ако някой взможен неин бъдещ приятел се уплаши от способностите й... макар че... о, не... На него му харесваше сега, пък другите да си правеха сметка.

- В действителност не е чак толкова...
- Специално е!
- Добре де... - продължиха по коридора, най-накрая стигнаха до стара дъбова врата, която Каин доста трябваше да се потруди, за да отвори, но Ямада му помогна скришом с една магийка. Момчето обаче се спря, както беше открехнал и въздъхна.
- Очевидно не от тук... но... О, по дяволите... - и излезе да разтървава някакви деца на малка полянка, през която трябваше да минат до мястото.
- Не прави това, по дяволите, изпотрошени... - простена розовокосия. Сега той трябваше да ги спасява.

- Опитах се... и ти каза, че те е страх от силите, които усещаш... макар и нищо чудно да си ме излъгал, за да ядеш сладкиши. Искаш ли да опиташ пак?

Ръцете й погалиха страните му, а краката й тегнаха кръста му, за да не се хлъзне и падне във водата, вече с хавлията. Езикът й палаво се омотаваше около неговия, а след това се откъсваше леко. Все пак.. не беше от най-опитните още. Дори в целувките, аала бе добър ученик.



- Какво... - Анджелика не можа да разбере какво става веднага, но след това, щом и тя с Каин отидоха при тях.


- Страх, вече не се страхувам! - гордо каза той, хапваше му се кекс дее... Намръщи се на учителя отново и тропна с юмрук на земята - Ако не заситя глада си, няма да мога да правя и магия!

Той имаше предостатъчно време да я научи... и нямаше нищо против. Щеше да се постарае да не я изпуска, сега, да ставаше за резил...

- Хайде, стига - е, Каин го беше предпазила магията на розовокосия, иначе щеше да отнесе едно детско круше. А той се броеше за дете на външен вид... Имаха проблем с три деца. Момчетата в черни униформи, които със сигурност бяха седем годишни сега дишаха тежко и гледаха объркано. Бъдещи войници, които явно не се спогаждаха.
- Той започна пръв - едновременно и тримата се посочиха един-друг.

- Напротив, магията не се нуждае от храна. Ти можеш да се храниш от магията... ако се научиш да я разчиташ правилно. Вече казахме, че е навсякъде. Хайде тогава. Да опитаме отново без пръчката.

Кърпата й се развърза, просто защото не я бе въурзала здраво, а тя залитна напред, докато го целваше и цопна във водата, стигайки чак до дъното. Водата й се разпръсна навсякъде, а огромни мехури излязоха от устата й, защото бе отворена.



Анджелика хвана едната групичка за раменете (новите ) а след това засмяно предложи:
- Хайде заедно да отидем в парка, искате ли?


- Е, покажи ми пак де! - сопна се той. - БЕЗ ШОКОЛАД ЗАБРАВЯМ ЛЕСНО!

- Внимавай... внимавай - помогна й да се освободи от хватката на водата, тъй да се каже, когато успя да я намери в мъглата и... мехурите.

- Не искам да ходя с този - едното момче имаше малки лилави очила на лицето си и сега отново ги подръпваше нещо. Чернокос, косата му беше разпердушинена на всички страни, като на таралеж.
- И аз не те ща - заяде се другото момче, с което се бяха били. Той пък беше по-тъмничък, червенокос и май малко бит, ако се считаха синките.

- Това ще ти стигне - нарочно му даде само едно блокче, което изникна от нищото веднага. - Стига да си изпълниш мисията сега, ще ти разреша да си правиш други.

Тя прехапа устните си, за да не избухне в смях, ама че смешно беше паднала. Погали бузата му, а след това с негова помощ се върна на онова си място и се загърна с кърпата си засрамено.


- Аааа, я стига, какви са тези глупости! - погледна към Ямада неразбиращо, трябваше ли да се сдобрят или не?!



Грабна го от ръцете му, изяде го, а след това кимна.
- Чудесно, сега да учим! - изправи се и изтупа панталоните си, след това се измъчи малко с магията, ала наското синьо и червено пламъче сплетени в едно се появиха на ръцете му.

- Добре, че не се подхлъзна на още нещо, иначе щеше да стане от играчка-плачка... - усмихна й се - И засрамена си хубава.

- Момчета, не може така! Вие сте... съученици предполагам.
- Не бива да се биете! - Каин беше защитник на тезата съученици - значи вечни пирятели.
- Но той е виновен.
- Ха! Какъв си пуяк не ме интересува, Бан.
- Оставете това... елате с нас по-добре...

- Огънят е стихия на ездача, която се появява най-често. Освен огъня, ездачът може да познае всички останали елементи, дори тъмнината, ако я желае. Можеш ли да направиш от този пламък нещо? Да го преобразиш в предмет, животно или друга форма?

Лицето й поруменя още повече, а тя извърна лице.
- Както и да е - изправи се, а част от телата им се докоснаха възбуждащо. Тя отиде до дрехите си, махна кърпата изаоблича доооста широчките панталони.




- Хайде. - стисна ги силно за едното и другото рамо, така че да се наведат леко.


- Мога! - веднага каза, щом пред очите му застана шоколадово блокче. В ръката му се появи огнена котка с водна муцунка.

- Искам после да разгледаш какво предлага гардеробът... сигурен съм, че ще намериш нещо интригуващо... не смея да ти избирам аз, където и да ходим.

- Не е нужно да ни помирявате - измърмори незнайно кой от двамата, но Каин вече се усмихваше.
- Да вървим все пак! Вие идвате, а после ще ви върнем, откъдето сте избягали да се биете.

- Магьосникът без жезъл или пръчка, а по-често се използва жезълът... при необходимост използва само тези основни сили. Достъпът му до магия е ограничен. - детето не го беше питало каква е разликата между жезъла и пръчката и по-добре... нямаше да получи жезъл в близките години май. - Можеш да стреляш по мен... направи пламъците по-големи, но в същото време помисли с каква сила да запратиш тази котка напред.

Облече си горнището и седна на земята, вземайки си от оставената храна.
- Да, да, чувам. - отговори след малко и го погледна мило.


Анджелика кимна успокоено и ги изчака да тръгнат, че да продължи слд тях.



- Ъ... че па аз откъде да знам с каква сила! - разгневи се той - И каква е разликата между моята пръчка и твоята? (жезъла)

Усмихна й се, докато надяваше някакво чисто бяло горнище, което почти можеше да се сметне и за роба.
- Чудесно.

- Те май хич не се харесват - отбеляза розовокосия, момчетата изобщо не се поглеждаха и не даваха признаци, че ще се сдобрят... кои бяха... не ги познаваше, май бяха от най-малките...

- Силата е твоят вятър. Ти си комбинирал водата и огъня. Вятърът направлява тази сила да напада някого или ние - беше се отдалечил на няколко крачки вече, за да прецени дали момчето би могло да улови нещата така. - Ще ти кажа, когато мисля, че е е добре да узнаеш.

Без да иска нацапа носа си с една от солените салати. Не само носа, а и бузата!
- Искаш ли?


- Те са толкова малки и не се разбитрат!- изумено прошепна.



- ВЯТЪР!? Пфю!- недоволно изпуфтя и въздъхна. - И все пак не е честно дами отгоаряш така!

- Може би няма да откажа - приближи се, като още оправяше яката на тази странна роба или каквото представляваше, което щеше да носи, докато не се прибере. - Дай да опитам - по бузата й имаше достатъчно салата, за да си вземе малко с пръст, сякаш опитваше от тортичка.

- Може би е просто детски спор... или друго... нямам представа, но май боят е бил доста голям.
- Не ме обсъждайте зад гърба ми - изпуфтя червенокосото момче... ама той доста чуваше...

- Фигургите от огън и вода са лесни за направа... но явно няма да ти послужат много. Магическата ти пръчка върши работата, от която се нуждаеш сега. Жезълът е форма на оръжие, което се дава по изключителен повод, поне при ездачите. И съдържа по-голяма мощ, в зависимост от способностите на онзи, който го държи... но не е време да си говорим за жезъли.