Когато се срещнем...

Градът до двореца не беше голям, но пък се славеше с доста неща... така че тя можеше да се наслади на всички тях, само ако не ги караше да бързат...

Заболя... това като подкана да бъде събудена ли да го възприемеше? Можеше да опита.

Тя разглеждаше и им разказваше за това, което виждаше, ами да, беше чела доста неща. Имаше знания и ги използваше често. Стискаше Кимбли за ръката и същевременно галеше нежно с палец ръката му.



И още веднъж го ритна и измрънка нещо.

Той беше вечно бърбореща компания, така че нямаше как понякога дори да говори и през нея. А пък Ишин го допълваше, разбира се. Май настроението днес беше положително при всички.

Погали я и настойчиво я разтърси, пък макар и леко. Да, време й беше вече да става.

Много скоро стигнаха и тя се ококори в огромния замък, ехе, беше мноого по-голям от нейния.



- Мммм???? - отвори очички и го погледна свирепо, но след това се засмя и го гушна.

- Това е царският дворец. Принцът в момента го няма... но някой път трябва да го видиш, наистина!

- Добро утро... помислих, че вече ти е време.

Тя кимна и продължи да гледа с интерес.




Тя го целуна по бузата и се ухили.
- Време ми е, да!

- Искаш ли да влезем? Май идваме навреме за чая... и закуската на другите... освен ако не искаш да се разхождаш още?
Другите двама вече се бяха извинили, че трябва да се прибират.

- Чудесно - кимна й, да, точно за закуската... и тя изглеждаше особено щастлива...

- Добре, нека влезем, може ли после да се разходим? - попита тя, докато все още се любуваше на гледката. След това се приближи към нея и докосна устните му със своите. - И отново... благодаря.



-Хеее, хайде да ходим да ядем, гладна съм! - тя пак го целуна, а след това се показа изпод завивките.

- Не ми благодари толкова много. Ще взема да се разнежа прекалено - но й се усмихна все пак... нямаше как да не приеме благодарност въпреки това. - Днес е твоят ден. Ще ходиш където искаш.

- Предполагам, че си... и съм сигурен, че има доста икантни неща за закуска... можем да побързаме

Тя го пусна и въздъхна,
- Хубаво. - дали интереса му към нея беше само да я освободи и спи с нея? Даже не си го и помисляше, защото мозъка й не можееше да приеме такива неща.




- хАйде. - дръпна го и изтича към банята, освежи се, а след това се върна пори него и го нацелува едно хубаво. - Чувствам се много хубаво, ами ти???

- Хайде тогава. Но внимавай с коридорите - да, някои изчезваха или все водеха към друго място... той не си идваше често, за да помни такива неща. Нежно я хвана за ръка, за да й покаже поне една част от мястото.

- И аз също. - нямаше как да лъже, пък май си му и личеше малко... - Даже още по-добре от добре, щом ти е толкова хубаво.

Погали ръката му и се усмихна.
- Мисля, че ще ми е трудно да се оправям в тези коридори... - засмя се.



- Чудесно... Хайде да ходим! - хвана го за ръката и хукна с него надолу към трапезарията.

- И аз не се поравям... винаги се губя, ако не внимавам. Минавам само покрай най-главните, запечатани в съзнанието ми. - намигна й и се засмя - Дори владетелите са се губили тук!

Беше познал. Имаше купища вкусотийки... Саку и Ишин вече ги бяха нападнали, понеже бяха и подранили... естествено, досега бяха с Кимбли, който се прибираше рано.

- Леле, ми наистина... Тези коридори...Толкова оплетени, как няма да се изгубят!


- БАТКО! - Скочи върху батко си, събаряйки го на земята. Момичето до нго за малко не падна на земята с тях, но успя да се задържи изправена.

- Лошото е когато са още малки принцове и принцеси... целият замък се вдига на крака... доста е... гадничко все пак... Но и големите владетели са страдали от коридорите... Исторически са.
Тъкмо това обясняваше, преди някой да го събори на земята, което не беше очаквал от просволутите коридори.
- Сестра ми?!

- Да, не мога да повярвам! - целуна го по бузките.

- Мислех, че още спиш, сестра ми... - макар и да не се бяха виждали от години за толкова дълъг период, той още помнеше някои от по-странните й навици, естествено. - Нали не си създавала проблеми на добрите батковци, а? - нарочно я попита така, все едно беше дете.

- ИИИХ, не съм дете, питай Джи! Вчера го целунах и той ми отвърна. - тихичко, така че само Кимбли да я чуе прошепна в ухото му.



Изабелла се усмихна мило на гледката.

- Значи харесването е взаимно? - странно... даже звучеше почти нереално, но пък сестра му никога не лъжеше, нали? Усмихна й се - Браво на вас

- Ами тя? Коя е тя? - попита и погледна към красивото момиче.

Ухили й се, докато се изправяше заедно с нея и я остави да стъпи на краката си. После усмихнато подаде ръка и на въпросното момиче.
- Да кажем едно момиче, на което дадохме свобода... искаш ли да ти я представя по-подробно или предпочиташ тя да ти се представи?

- После ти ще ми разкажеш за нея, нека сега тя се представи.
- Аз съм Изабелла... - спря, защото не искаше и другите да й говорят на ВИЕ, не, не искаше. - И съм на 21 години. С твоя батко се запознахме вчера.
- О, сигурна съм. - тя изгледа батко си, а след това се ухили на каката
- Аз съм Катрин, на 17 години и ...да, това е! - засмя се отново и скочи върху момичето, за да го прегърне.
Изабелла я прегърна също и се усмихна леко.

- Струва ми се, че май се харесахте... - поклати глава, после пак се усмихна, разбира се, за пореден път. - Вече съм отхвърлен от момичешкия кръг.

- А, спокойно! - каза тя и пусна момичетоя отиде до Джи и се оплези. - Ние отиваме да ядем, ами вие?

- Ние хапнахме, но ако пък още си гладна - последното бе отправено към спътницата му, разбира се... те така или иначе скоро щяха да седнат някъде да се подкрепят, дали тук или другаде. Щеше да говори с Джейдън после, беше му любопитно какви ги мислеше тази стара кранта... с добро чувство си го наричаше така открай време де...