Когато се срещнем...

Тя кимна.
- Няма нужда да ми го показваш, аз ти вярвам! - каза го толкова искрено, нямаше начин човек да си помисле, че лъже... Целуна го внимателно и погали с показалез челото му.

- Радвам се, че поне някой ми има доверие... днес по едно време си мислех, че е невъзможно вече някой да ми се довери... Просто имах тежък ден.

- Как може!? - хвана лицето му с ръце и се усмихна лъчезарно. - Не мога да си представя ти да лъжеш. - тя поклати глава, а част от косите й паднаха на едната му буза.

- О... Благодаря за комплимента. Никога не съм обичал свойството, наречено лъжа. Научен съм да не лъжа, права си. Но зависи как другите възприемат думите ми.

Махна косите си от бузите му и легна пак до него, свивайки се леко.
- Най-важното е да не лъжеш себе си. Дори да не ти повярват, когато знаеш, че си казал истината, спиш спокойно... - тихо прошепна и се загледа в едно от пламъчетата.

- Така е. - усмихна се и я погали отново, после обаче го домързя дори за котешките игри и предпочете само да се сгуши до нея - Ние, аз и моите съученици сме изтърпели безброй такива невярващи, но не ни е страх, че бъркаме. Казваме в каквото вярваме... права си.

- Мхм. Виждаш ли, винаги има един, който ти вярва на 100%. Ти самия си този човек. А сега, с мен, ставаме двама сигурни. - радостно му съобщи и хвана едната му ръка, целувайки я нежно.

- Да... - нямаше как да не се съгласи човек просто, грехота. Но тя наистина беше права за тези неща. Усмихна й се. - Радвам се, че се появи долу.

Погледна го в очите и се усмихна също.
- Защо? - ако беше заради разговора, или секса, не можеше ли да ги получи и от другите жени? Тя също се радваше, че той беше долу... Едва ли щеше да забрави този ден някога.

- Аз не те познавам... и въпреки това те харесвам. Ти си прекрасен човек. Така мисля.

Тя повдигна рамене, усмихвайки се развеселено.
- Знае ли човек, може да съм, може да не съм... -

- Да, вярно е... така е думата, извинявай, ако съм сбъркал... - усмихна й се пак, не се страхуваше от това дали е сбъркал... той вярваше на себе си, разбира се... Пък и беше само една вечер... той само си гадаеше.

- Знам, не се извинявай. - усмихнато му каза и впи жадно устни в неговите. - Може и да не се видим повече, но аз няма да забравя това, което направи. - притисна се към него и го прегърна. - Искам да повторим случилото се! Ти искаш ли? - толкова й беше харесало с него, че искаше като имат един-друг само тази нощ, дай се насладят изцяло.

Засмя се, после отново я погледна. Вече му се струваше, че ще може да запомни лицето й така, сякаш бяха роднини, ако продължаваше да се взира в очите й.
- Добре, немирнице, добре.

Беше много щастлива...много... ала се страхуваше малко, че щеше да й е за пръв и последен път. Щом си поборичкаха малко в леглото и повториха удоволствията, красивото момиче се отпусна в ръцете му и прехапа устните си.
- Не...искам...да заспивам... - изморено каза тя. Беше завита до кръста, гърдите й бяха притиснати към неготово тяло, гърба й бе оголен, а косите й се спускаха по леглото.

- Трябва да поспиш - тя така или иначе щеше да заспи, дори и да не искаше. Може и да се страхуваше от нещо, макар че в момента той не виждаше от какво.

Но още преди да го е казал,тя беше заспала в ръцете му. Беше толкова топла, че вероятно не бе усетила, че гърба й е отвит. Наистина много се бе изморила, а нейния "спасител" се бе появил така неочаквано...

Усмихна се, когато усети, че дъхът й се е успокоил, после спокойно я зави с другата си свободна ръка. Не искаше да я разболява... Пък и така беше още по-уютно.

***
На сутринта, Изабелла се събуди раничко, в ръцете на Кимбли. Веднага се стегна и притесни от голотата си, но тъй като знаеше за удоволствието, което са си доставили, се отпусна отново и се загледа в спящото му лице.




Катрин си спеше свита до Джи.

Саку щеше да го търси... и то доста скоро, може би... е, едва ли щеше да притесни съня му, предвид това, че и Ишин беше с тях някъде наоколо, къщата си беше големичка.

Събуди се така, все едно не беше и заспивал... просто отвори очи напълно отпочинал си. Нормално... като за някой, свикнал да се събужда веднага по изгрев.

Намръщи се леко, щом усети слънчевите лъчи по лицето си. Целуна Кимбли по челото, за да го събуди, а след това го погали по бузата.
- Кимбли? - тихо прошепна тя.



Тя продължи да спи спокойно.

- Да... - усмихна се, още преди да отвори очи. Май още сънуваше, защото не зацепи кой го вика по име от първия път, а едва, когато отвори очи - О... добро утро.

Не искаше да я буди още. Пък и той се нуждаеше от минута две спокойствие, тоест.. .излизане от съня или подобно.

- Добро утро. - жизнено каза и се отдръпна от него. - Сутрин е. - слабото й тяло се огъна, докато тя се разтягаше, а след това скочи от леглото и избяга в банята, където за пет минути си взе душ и се върна с кърпа при него. -

Беше се изправил през това време, за да се разкърши и да се отърве от приятната топлина на съня.
- Значи все още има вода?!

- Сутрин включват бойлера. - кимна тя - Защото съм чувала разкази, че някои от двойките предпочитали да с екъпят сутрин. - повдигна мокрите сии рамене и се усмихна весело, след това се облече дрехите и среса косите.