Когато се срещнем...

- Може - прошепна й и я хвана, за да я заведе там. Да, можеше... и нямаше да пропусне.

Устните й отново се впиха в неговите, беше усила ръцете си около врата му нежно и се беше отпуснала в ръцете му, докато я носеше натам, след това, когато я постави на леглото, косите й се бяха разпилели по всички краища на леглото, а ръцете й стискаха чершафите, да, притесняваше се... от голотата си. Прехапа устните си и го погледна. Е, сега вече очакваше всииичко онова, което не й се бе случило за 21 години.

Вече се беше успокоил достатъчно, за да може да мисли и достатъчно трезвено, така да се каже. Беше срещал всякакви момичета и не се притесняваше от нейната... неопитност, както тя го наричаше. Беше достатъчно навътре с тези неща, за да успее да се справи и с това. Е, не можеше да каже дали щеше да боли или не, но щяха да разискват тези въпроси след това.

Тя продължи да го гледа със синьозелените си очи и червени страни... Сърцето й яростно се блъскаше в гърдите, а пръстите й стискаха завивките от паника, да, как дане се притесняваше! Щеше да е за пръв път!

Усмихна й се, чак след като обходи цялото й тяло с целувки и милувки. Беше доста настървен и не се уморяваше лесно.
- Кажи ми, ако не ти харесва - предупреди я за сетен път, след една целувка, преди да продължи с финалния кръг.

***
Лежеше на леглото до него. Главата й бе на гърдите му, бяха покрити с една от завивките, а дишането им беше малко по-спокойно от преди края...

Беше затворил очи и просто я държеше в прегръдките си. Тази вечер му беше тръгнала само на обрати... но в крайна сметка вече не се сърдеше толкова, колкото когато беше дошъл... изглеждаше щастлив.

- Малко ме болеше в началото. - сподели тя с него. Тихият й стон и намачканите чаршафи под тях, върху които си личеше невинността й подсказваха, че наистина я беше боляло...в началото. - Но след това изпитах невероятно удоволствие. Кимбли, беше ли ти приятно? - тя се повдигна, за да го погледне в очите, едната й ръка бееше на гърдите му, а с дръгата се подпираше на матрака.

- За мен това винаги е било удоволствие. И сега мога да кажа абсолютно същото. Радвам се, че не те е боляло докрая.

Погали лицето му с нежната си ръка, премести бретона ми от очите и усмихнато го целуна по бузата.
- До....бре. - мушна се под чершафа и го прегърна през кръста. - Нали ще останеш до сутринта? - нямаше да могат да се измъкнат сега, ако решеше да направи това... Или ако решеше да си тръгне, без да си изпълни обещанието, тя искаше поне още малко да прекара с него...време... с този, който й бе показал ново удоволствие.

- Аз мога да остана колкото си искам. Ти имаш правото да се измъкваш когато пожелаеш... Нямате си правилник, но това са неписани закони.

Потрепери... отдръпна се от него някак изплашено. Стана от леглото, уви се с една кърпа и се сви до прозореца.

- Къде отиваш - стана след малко, после я прегърна и си я върна обратно където беше била преди малко - Не бягай, моля те. Казвам, че това е твое право, а не, че искам да те изгоня. Аз ще се радвам, ако останеш... никоя не е оставала междудругото.

- Никоя?! Но защо? - погледна го учудено, сякаш бе забравила за моментното настроение.

Усмихна се отново, после пак я целуна.
- Защото... ами предполагам не съм една от най-запомнящите се личности... Не зная.

- Моля!? - намръщи се - Те са луди! - също го целуна и се усмихна доволно. - Но съм щастлива. - и отново го целуна - Никога няма да те забравя. Ни-ко-га.

- Това изявление ми прави чест. Не се безпокой, аз пътувам много. Някой път ще имаш възможност да ме поканиш на чашка чай в дома си.

Сепна се, ококори се, скри се под завивката и се разтрепери.

- Успокой се, принцесо, всичко ще бъде наред. - отмести се, за да си намери малко място от лявата й страна, за да не я смачка.

- Ако се върна там ще продължат да ме измъчват. Моля те, само искам да се махна оттук, а след това аз ще се справя! - показа се изпод одеалото и скръсти ръце пред гърдите си. Нямаше да позволи отново да се държат така с нея, не... щеше да избяга, ако той се опиташе да я върне.

- Не зная къде си жилява преди. И не те познавам. Но добре. Ще те оставя сама да решиш къде искаш да отидеш. Не се безпокой. Където и да ис, сигурно ще ме видиш някой път отново.

- Благодаря. - спокойно каза и се отпусна на леглото в прегръдките му. - Не знам защо, но не вярвам, че това ще се случи... - погали гърдите му с ръка.

- Кое? - не разбра, защото бе затворил очи, когато бяха започнали да го галят... беше се отдал на котешките удоволствия.

- Че ще ми помогнеш. На мен, непознатата... - продължи да го гали усмихнато.

- Аз съм ездач от 40-те. Често пътувам с Пазителите на реда. Тези тримата имат различни задачи... един от тях казва, че никой не може да бъде накаран насила да стои там, където не иска и не може да бъде. Аз вярвам, че мястото ти не е тук. И тъй като съм войник... а войниците на драконите са най-странното нещо на този свят... ще ти помогна дори ако ме беше помолила ей така... само дето не си нося униформата, за да разбереш, че може.