Когато се срещнем...

Много тих стон изскочи от устните й, а тя си пое дълбоко въздух и го погледна. Махна ръката си от неговата, защото той сам хвана това, което му хареваше, а с другата само се задържа за рамото му.

Нищо не му пречеше да я целува значи, така ли... но нямаше да прекалява все пак. И той предпочете да я прегърне отново и да опита от вкуса на кожата й по врата, с което беше привлякла вниманието му преди малко.

Изви шия назад, за да му предостави повече плът за целуване и се вкопчи за тази блуза. Косите й висяха във въздуха, а ття стоеше с отворени устни и затворени очи.

Ако някой не я беше бутнал в тълпата, нямаше дори да се стигне до тук... и тя изглеждаше така, сякаш не желаеше да я доближават в самото начало. За няколко мига забрави тези неща, когато обходи и шията й, после отново впи устни в нейните и сграбчи ризата й, когато я прегърна.

Не желаеше, не вярваше на никого, но той бе спечелил доверието й, като я беше прибрал и не беше докоснал, докато тя не му го позволи. Щеше да му подари тялото си... Дано нямаше нищо против девствени госпожици. Отвърна на целувката му със същата страст, която и той й предаваше.

После потърка глава в дрехите й като малко момче, на което и това би му стигнало, макар че просто си поемаше въздух. Защо правеха блузите толкова прозрачни, дори и така виждаше повече от позволеното... и му харесваше. Усмихна се след малко и я целуна през блузата.

Погали го по главата и го целуна по косата и се усмихна. Все още се запознаваше с това, а ако той я отведеше определено сам щеше да я научи на много от нещата...Които си обичаше, този мъж, нали?

- Студено е - сподели после, защото прозореца му беше надухал най-накрая гърба. Не се страхуваше, че ще настигне, защото беше кален, а пък и рожденната му сила щеше да го защитава.

Изправи се и го дръпна нежно към себе си, към средата на стаята и леглото, прегърна го леко и целуна гърдите му. Изведнъж го почувства така близо до себе си, че направо не можеше да повярва, че този мъж е тук...на това място...но все пак я беше намерил, нали...

Още не разбираше защо й бе скимнало да го доближава чак толкова много, предвид това, че той се водеше опасен за повечето. Целуна я по главата, както сега се беше сгушила до него. Да, по-далеч от прозореца, наскоро беше си взела баня.

И спря... Имаше чувството, че той не я иска, че се насилва... отдръпна се разстроена от мислите си и легна на леглото.

Е... той явно не беше точният избор за тази вечер, ако се водеше по правилото, че тук не той казваше какво да стане. Сега какво да правеше... Не, беше обещал да не настоява.
- Аз... Ще взема да се освежа - най-ефективният начин срещу глупости - Не обръщайте внимание, ако се развикам.

- Добре. - кимна тя тихо и го изчака да влезе в банята. Щом това се случи, тя спусна дрехите по тялото си и влезе при него.

Тази баня беше от малките... сигурно беше взел по-малка стая, за да не прави проблем на Саку. Още беше топло от душа, който тя си беше взела. Сигурно имаше предостатъчно студена вода, с която смяташе да се освежава и вече беше съблякъл горнището си. Трябваше му нещо като кофа... Стресна се, когато чу вратата, докато търсеше и я зяпна.
- Но... - доколкото си мислеше, че знае, само преди миг тя беше отказала милувките му... или беше заради него...

- Какво ? - направи крачка към него. Имаше нито прекалено големи, нито малки гърди, плосък корем, невероятни бедра и тънки ръце, с дълги и също така тънки пръсти. Бледа кожа, а костраста беше абаносово черната й коса, която се спускаше по гърба и малко по раменет еи гърдите. - Ти избяга от мен. Нали?

- Да... защото не искам да те карам насила да правиш каквото и да било за непознати. - ако си беше убил желанието по-бързо, сега нямаше да има проблем... но просто шареше с поглед по нея все едно беше дете, на което предлагаха вкуснотийки.

Тя винаги се отплащаше на тези, които й помагаха, без значение как... Сега можеше да му подари тялото си, е, щеше да го направи... Сведе глава и се усмихна.
- Позволявам ти да правиш с тялото ми каквото желаеш, но знай, че съм неопитна. - тези думи можеха да му покажат, че е девствена, а и че за нея не е важно толкова тялото, колкото самия дух на човека. Дали беше хахо или не... щеше да се види по-нататък,.

Той се изправи, после я доближи внимателно, сякаш това, че е неопитна означаваше, че е и от стъкло.
- Не искам да те наранявам - обикновено в такива домове се озоваваха невинни девойки. Тя беше нова тук... дали беше честно наистина да я грабне още сега...

- Това може ли да ме нарани? - попита, разтрепервайки се. Страните й поруменяха, а тя впи поглед в неговия.

- Не точно. В началото може да боли, но не задълго. И ако е задълго трябва да ме отблъснеш... - той най-накрая сложи ръце на голите й рамене, после я целуна по-страстно... май беше време да покаже желанието си. И я накара да се облегне на близката стена, за да я целуне пак. - Хвана ме, когато желанието ми е твърде голямо, за да те оставя недокосната.

Тя сложи ръце на гърдите му и преди да му позволи да продължи каза засрамено:
- Ами ако не ме харесаш и се отвратиш от мен? - погледна към очите му притеснено от неопитността си.

- Няма такова нещо... Няма... Няма... - покрепяше с целувка всяка своя дума. Това беше напълно невъзможно.

- Добре... - кимна лекичко, вярваше му страшно много. Уви ръцете си около врата му и се отпусна. Сега гореше от любопитство да разбере какво ще направи с нея...

Той направи точно, каквото един мъж можеше да направи в неговото състояние. Макар че той можеше да бъде и внимателен? Явно... След като беше разбрал какво би могло да я разтревожи.

Задъхана от възбудата, която я беше връхлетяла, тя стисна силно ръцете му.
- Кимбли... може ли... на леглото... - погледна го със зачервените си страни и потъмнелите си очи.