Когато се срещнем...

- Който както си реши... някои смятат, че мъжете са по-активни сутрин и предпочитат къпането вечер...

Тя го погледна объркано, но след това разбра за какво говори и смутено кимна.
- Разбирам, хайде, отивай да се изкъпеш преди другите да са изхабили водата. - бутна го в банята и преди да затвори вратата го целуна.

- Може и със студена вода - засмя се отвътре, често му се случваше, ама какво да се прави. Е, още имаше... колкото за него...

Тя седна до прозореца да го изчака

След малко се появи малко червеничък, явно хванал горещата вода точно преди да стане студена, но май си беше доволен.
- Супер, веднъж поне човек да се стопли в този дом.

Тя се хвърли в прегръдките му, уви крака около кръста му, а кърпата му падна на земята, но тя не обърна внимание.

- Днес ще те черпя с нещо, което и аз обичам. Не ми отказваш, нали? - даже това се броеше като доста рядка чест от негова страна... обикновено не черпеше никого.

- Да ме черпиш ли? С какво? - тя го погледна в очите и се усимхна радостно, определено в живота й вече беше само той важен... Нямаше си никого другиго, нали?

- Първо ми кажи дали обичаш сладко, нещо много сладко. Мед или ягоди? Топло или студено?

- Обичам мед с едно, ягоди с друго. Топло или студено- зависи за какво става въпрос. - ззакачливо отговори и го пусна, а след това целуна по бузата. - Ягоди и студено.

- Чудесно тогава, ще го имаш - ухили й се и кимна. Определено тя беше по-вкусна от това, което щеше да й даде, но пък може и да й харесаше.

тя седна на стола. Беше с пуснати дъълги и буйни коси, които галеха нежно раменете и гърдите й. Усмихна се весело на Кимбли и кимна.
- Добре.

- Ще останеш очарована, ще видиш - дори Саку да не искаше да плати, Кимбли беше на настроение сам да го направи. Странно... и нетипично. Облече каквото намери от своите си дрехи набързо, като естествено не пропусна да провери дали албумчето си е на мястото.

Тя се облегна на една ръка но силно викане я стресна.
- Хайде, след малко трябва да чистиш! - развика й се кралицата.
- Все още не съм приключила. - тихо каза със сведена глава.
- НЕ ЕМЕ ИНТЕРЕСУВА!Имаш час! - след това трясна вратата под носа и й излезе.
Дано Кимбли не беше чул... срамуваше се тя от себе си и начина, по който се държаха с нея.

- Не я слушай, защото си имаш клиент - върна се, докато закопчаваше ризата си. Всичко чуваше... беше му специалност и му помагаше в много случаи. - И клиентът ти иска да води преговори за теб, затова ще дойдеш с него.

- Ти чу.. - тихо каза и прехапа устните си, след това се усмихна леко. - Да водиш преговори за мен? Ще те изритат и повече няма да те допуснат тук, а мен ще ме накажат. Не е добра идея...

- Ти не разбираш кой съм аз - засмя се, като я прегърна и се завъртя все едно искаше да танцуват пак, но май му стигаше и една целувка. - Първо обаче да хапнем.

- Може би... - тихо каза и се засмя, щом я прегрна и се завъртя. - Храна?! Не съм яла от два дни! - засмя се по-звучно, щом каза, че е донесъл храна.

- Сега ще преядеш така, все едно не си яла от пет. Ела долу да видиш дали съм бил прав за студеното и ягодово нещо. Тъкмо ще уредим и другия въпрос.

Тя спря стреснатона едно място и сведе глава.
- Не искам да ме бият повече. - тихо каза и стисна ръката му.

- Няма да те бият. Пък нали си и с мен. Аз съм гостът... как ще ми бият домакинката, а? - усмихна й се, заровил вече лице някъде в косите й. - Не се страхувай.

Прегърна го, замисли се за момент, а след това кимна лекичко.
- Добре тогава. - вярваше му, затоване се противете. Усмихна се радостно и погали ръката му.

Той внимателно я поведе надолу и нямаше проблеми, докато слизаха, а после намериха и Саку, все още сам, другият се беше някъде изгубил. Русокосият се усмихваше с вечното си спокойствие и кимна и на двамата да седнат на дивана.
- Кимбли, Кимбли... да не би да си падаш по дами, които приличат на принцеси... Добро утро и на двама ви.

- Добро утро. Аз съм Изабелла. - подаде ръката си към мъжа и се усмихна мило. Макар че беше била принцеса, определено не беше лигаво момиченце, а можеше да се бие... но не с 3 метрови мъже Х_Х

Той се изправи да се здрависа с нея и кимна. За хората беше почти страшен, защото никога не спираше да се усмихва. Винаги...
- Саку Ралус, 30-тият от 40-те приятно ми е. - знаеше, че щом тя е тук, Кимбли щеше да го моли за нещо... сто процента...