Когато се срещнем...

Тя му се усмихна мило и кимна.
- Довиждане. - а след това излезе и тръгна на някъде.

- Внимавай с дупките по пътищата вечер - предупреди я, изпращайки я с усмивка. Е, какво, сега да я разпитваше защо, накъде, за какво... нямаше смисъл... това само щеше да я нарани, да си спомня защо е така наистина... винаги беше добре дошла.

- Спокойно и благодаря. - усмихнато му отвърна и продължи бавно.


Феята кацна на главата на Ямада.
- Тръгва си, тръгва си! - каза му и се намръщи - аНА си тръгва!

- Какви ги говориш... - тъкмо беше решил да си полегне и той, дори бе затворил криво ляво очи, ядосан и на Бреда... малко... сега пък феята, от къде беше дошла...

- Анджелика си тръгва, много е разстроена от нещо! Ако си ти виновен = беся те!- намуси се и въздъхна. - Длъжна бях да ти кажа, сега лека нощ!-литна и си се върна в стаята, където се оизпъна на леглото.

Ако беше вярно, което трябваше да оцени в просъница за повече време... значи той беше... да тичаше по нея ли? Можеше да го стори, но щеше да получи само една песница... След като бе предизвикал яд, силен колкото някой да си тръгне... И сигурно болеше... и сигурно нямаше и да я намери вече...

Е, щоом така си мислеше - хубаво. Нека си останеше в топлотолегло и се наспеше.
Анджелика вече беше достатъчно далеч от замъка.

Е, така правеха всички ездачески девойки... въпрос на навик... и не че сигурно щеше да заспи...
- Глупак... - заслуша се, за да си успокои гнева... спящи мелодии... като никога твърде неприятни за слушане... Изгуби двубоя, край на предаването...

Малката се събуди, беше мноого жадна! Почеса се по главичката и тръгна да търси пътя за надолу.

Същата тишина както преди малко, разбира се... нямаше какво да се промени. Макар че Бреда знаеше, че тук винаги имаха шанс да намерят някой... но може и да беше прекалено късно за розовия му съученик... малката беше пресрещната от Кейстръл обаче, който правеше своята обиколка нагоре. Нищо не й каза, разбира се.

- Хееей!-помаха му тя и изтиа към него.

Спря се и отново се обърна към нея, с вечните си книги в ръце.
- Какво търсиш?

- Вода... - каза и усмивката й залезе. - Добре де, усмихни ми се поне веднъж!

- М? - той наклони глава на една страна, беше от тези, които дори пък не знаеха какво е усмивка точно... - Ела да ти покажа къде можеш да пийнеш.

- Добре... - хвана го за ръчичка и се загледа нанякъде. - Ама усмихни ми се де! С устата се прави и очите!

- Не го мога напълно... - спокойно отвърна... той беше от типа хора, които и без това някак не им отиваше с усмивка.

Тя спря, хвана краищата на устата му и ги повдигна нагоре.
- Ето така.

- Това не се ли прави само, когато си радостен? Или пък когато те боли, но прикриваш това... Ямада прави така.

- М? - тя примигнаняколко пъти. - ПРави се винаги, когато искаш да го направиш!

- В такъв случай почти нямам време за това... почти не знам кога... е, ще намеря нещо подходящо някой път.

- Усмихни ми се сега, моля те.-очите й се разшириха, а тя ззаприлича на сладко мъниче.

Направи го... е, естествено, че елементарното човешко усмихване го можеше всеки, дори злодея... и безчувствения Оки със сърцето от лед... Но Кейстръл просто не се харесваше така, ако се видеше някъде.

- Ех, харесва ми... - усмихна се и продължиха надолу, за да пийнат вода.

Нямаше никой по това време в кухнята, така че можеше да разполага с всички чаши, които можеха да се намерят...
- О, само не пипай онази чаша за чай... ще се разпадне, щом я докоснеш - единствената блестяща и в мрака малка бяла чашчица, оставена на мивката.

= Добре...но защо? - попита, щом изпи две чаши вода на екс.