Когато се срещнем...

- Не съществува в този свят. Това е магия... чаша, донесена от света отвъд морето. Там, където Джейдън е израстнал. Всичко от там е нереално тук, както всичко от тук е нереално там. Цветята на ангелите тук са копие на тамошните, но не са истинските. Тази чаша вероятно е оставена от ръката на Роланд Колд... а той отдавна живее отвъд.

- Ааа... А къде е Джи?-спомни си за това как му се бе скарала и и стана кофти.

- Предполагам, че е в стаята си. Днес не е на патрул... не съм го виждал от вчера... но ние рядко се засичаме.

- АХа... Искаш ли една чаша вода? - попита го щеше да иде да си види джи-то, след като я заведяха до стаята й.

- Не, мерси... водата е почти опасна за мен, ако не внимавам. Ако ме измокриш сега, бих се разтопил като сняг през лятото.

Да, неговата стая, чудесно... и Анджелика още си изглеждаше добре и вече още повече се унасяше... чудесно. Оставаше да я заведе откъдето бе тръгнала.

- О, да, съжалявам! - извини се тя и остави чашката. Хвана го пак за ръка и тръгнаха нагоре.



- Съжалявам. - прошепна му отново и прехапа устните си.

Той беше свикнал да припомня това, така че нямаше проблем. Да... обикновено "пиеше"... странни неща...

- Стига си съжалявала - отдръпна се, за да я погледне в очите и поклати глава, после я целуна въпреки всичко, което й се беше насъбрало за днес.

- Лека нооощ! - помаха му и щом влязоха в стаите си, малката излезе и хукна към стаята на Джи.



Тя му отвърна спокойно, защото също обичаше да докосва устните му върху своите, макар всичко..

Ямада я остави да почувства този момент, както си го чувстваше, после пак й се усмихна. Той не можеше да я желае, защото беше преди всичко от странна раса... хората нямаше да я гледат с добро око, върнеше ли се в истинския си дом... но нямаше да обсъждат тези неща сега.
- Къде искаш да останеш? Имаш право на избор.

- Тук. - тихо каза и сведе глава, а косите й се спуснаха по гърдите й.

- Дадено, Анджелика - беше прескочил на темата "каквото пожелаеш", после я остави на леглото и я зави добре, както и преди да се опита да си тръгне, го беше направил в нейната стая. И пак я целуна. - Не искам да настиваш.

Прегърна го леко, щом се надвеси до нея, за да я целуне.
- Нали и ти ще останеш??? Ако ти преча веднага ставам! - каза стреснато. Не вярваше той някога да я е желал, затова не се притесняваше от почти голотата си. Имаше си и палто сега.

- Ако ми пречеше, щеше да го видиш, скъпа. - да, личеше му ,дори да се стараеше да подражава на останалите и да не показва толкова лесно кое го дразни или не... ама те познаваха неговите настроения. Целуна я по-настоятелно, сякаш я караше да забрави за този въпрос. - Остани.

- Добре. - каза и след това се обърна по страна, затваряйки очи. Рамото й се откри, беше доста кльощава, но пък и това можеше да се оправи...

Той стана само да изгаси една-две свещи, които държеше както за украса, така и защото имаха хубав аромат... той обичаше такива и май доста пари беше пропилявал да си купува... бяха си скъпи. После я зави отново и намери едно местенце за себе си, така че да не й пречи.

Анджелика скоро заспа...



Малката отвори вратата много тихо, за да види дали Джи спи.

Най-накрая се отпусна и той... тъмно беше, можеше да даде воля на каквото го притесняваше от близостта й... не, че беше нещо лошо... както и да беше. изпусна въздуха, който сдържаше, по навик, преди са зтвори очи в опит да последва примера й.

Беше отворил прозореца и гледаше замислено непълната луна, разбира се, седнал на перваза, преди да обърне глава да види какво става. Напрегнат, все едно очакваше дявол.

Тя усети напрегнатото въздишане и се обърна към него. Въобще не можееше да предположи, даже да си помисли, че може той да се вълнува от...близостта им и даже не й направи впечатление, че бе смъкнала без да иска одеалото от малка част от гърдите си, като се бе обърнала.



- Джи?

В момента беше затворил очи, затова и не я виждаше... е, нормално е човек да мърдаше наляво-надясно преди да заспи, докато си намереше удобно ъгълче... Така че просто продължи да си гони съня.

- О... - както се беше наелектризирала косата му, така и със същата бързина падна надолу, в нормално положение - Извинявай, не те очаквах

- Лека... - погали лицето му и затвори очи, незакривайки се.





- Съжалявам, ако те прекъсвам! Лека!- затвори вратата и хукна към стаята си.

Обърна лице към нея, просто защото усети допира и се усмихна.
- Лека нощ и на теб - прошепна й в отговор след малко. Мислеше, че е заспала вече, но както и да беше...

Е, ако това се водеше прекъсване... но вече беше и късно... така че може и да прекъсваше самотните му прекарвания с луната.

Тя вече се бе унесла. Честно казано... вече мислеше, че онези жени бяха прави. Щом не събуждаше никакви чувства у него с тялото си, или поне това бяха мислите й... Въздъхна и затвори очи.



Скри се в стаята и си легна.

Трябваше да я изчака да заспи и после щеше да си намери друго място, канапето, стола, каквото и да е... на прозореца можеше... слава богу, че не си личеше нито вътрешната му борба, нито останалото... това се учеше с годините изглежда. Или поне той си мислеше, че не личи, не знаеше как другите възприемат по-тъмния лилав цвят, наречен за него тъмнина. Тук нещата искряха повече...

Къдрокоската се сгуши до него, прегръщайки го в съня си. Полу голото й тяло се докосваше с неговото и той можеше да чуе равноерното й дишане.

О, за бога, винаги се случваше, както не биваше да се случва... щеше да предложи на стареца да пуснат ново изпитание за войниците някой ден от такъв тип... Може и да станеше полезно. Просто отвори очи да я погледне. Тя се беше унесла, иначе щеше да й се стори странно това защо ли сърцето му биеше така силно. Както и да беше... усмихна се и я прегърна в отговор, за да не вземе да си тръгне, когато се събудеше.