Когато се срещнем...

Отвори леко очи, щом той я докосна и вдигна бавно глава към лицето му. Ама този човек да нямаше високо кръвно!? Или пък да не вемеше да получи инфаркт!? Ама сърцето му толкова силно биеше!
- Добре ли си, Ямада? - това я стресна и изкара от сънливото състояние.

- Добре съм - потвърди, като се наложи пак да отвори очи, за да я погледне. Не трябваше да прави много прибързани решения, изглежда - Не се притеснявай толкова.

- Сигурен ли си?! - сложи голата си ръка на сърцето му и прехапа устни. И през ум не й минаваше, че тя бе причината... и никога нямаше да се случи.

Въздъхна и пак кимна, щеше да си наложи нещо като медитация и щеше да се успокои, след половин час, най-много...
- Да, сигурен съм... и... моля ти се, завий се.

- А, не ми е студено, даже така ми е добре! - усмихна му се мило и го целуна по челото. - Топъл си? Ямада, да не си болен!? - повдигна се рязко, като тялото й се откри до корема, а тя се намръщи леко, защото не виждаше в тъмното, и светна едната нощна лампа. - Да взема термометър!

- Недей - спря я и поклати пак глава. - Абсолютно сигурен съм, че ми няма нищо. Абсолютно нищо. Нали ти казах да не обръщаш внимание на тези неща. - о, не... още по-лошо... нищо чудно, че стана още по-топъл... поне не беше от онези по панаирите, които играеха влюбени и подобни, като изпушваха буквално.

- Боже, гориш! - надвеси се над негго и гърдите й се докоснаха до неговите. Целуна челото му и задържа устните си на него.

- Причината не е нищо, за което да се притесняваш - промълви й, просто не трепери... просто не... Накара я отново да го погледне, наистина изглеждаше все едно си умира от притеснение и сигурно беше така... но не можеше да й каже, разбира се, целуна я за поредно успокоение.

Тя изумено му отвърна и го погледна.
- Хей...? - очите йсе разшириха, ала тя все още не разбираше нищо... Болен ли беше?!

- Нищо ми няма - повтори го за пореден път, като я пусна и я погледна отново. Не мислеше, че би уплашил някого така. Отново я целуна, просто за да угоди на желанието си в момента - Нищо.

Лицето й приоби бледо розов цвят, а целанието й започна отново да се появява. Голото й тяло се разтресе едва забележимо под него и тя стисна очи, отвръщайки му.

Малко се поунесе с целувката, просто защото му харесваше в повече... Много повече, но нямаше как да не е така. Спусна ръце по гърба й и после я прегърна... Все пак и сам търсеше близост, дори да не искаше... абе, объркана работа.
- Трябва да поспиш.

Ако знаеше, че и той беше в такова състояние, едва ли щеше а повярва, че целувката му е помогнала да се успокои, а не да го разгорещи. И добре че не знаеше, защото просто такова нещо... не съществуваше. Смъкна се надолу в леглото и се загледа нанякъде в стаята.
- Скоро ще заспя. - да, сега тя имаше нужда от успокоение.

- Ще заспиш... - погали я по главата, както сега му беше удобно. Не помагаше особено... Само отчасти и все пак... някакси по-добре от нищо. Обърна се към нея отново, въпреки че си беше казал не и си позволи да я закача отново, тоест да я докосне.

Погледна го и потрепери отново. Нямаше да го 'напада' отново, не! Хвана ръката му и преплете пръсти с неговите, стискайки ги силно Прехапа устни и шумно си пое въздух.

Е... и все пак той не можеше да й каже, но все пак можеше да си открадне целувките, които искаше, докато тя не се унесеше... хубавото за нея беше, че не можеше да й влияе с магията на гласа си, нали. Просто си изпълни желанието.

Уви тънкия си гол крак около неговия и го прегърна силно, притискайки го към тялото си, което също бе доста оголено в момента, от шаването в леглото. Отвръщаше на целувките му и сега нейното сърце се блъскаше яростно точно както негвото преди минути.

Лошо, можеше просто да държи желанието му будно... а си мислеше, че тя ще заспи... че ще заспи... Усещаше се, че става по-настоятелен и по едно време вече я притискаше към себе си не на шега

Това вече й дойде като просветление и разбра какво му имало на момчето. Тих стон изскочи от плътните й устни, щом се усети така притисната в него. Стисна силно заменете му, впивайки ноктите си вътре. Изви се на дъга към него и усети как докосва всяка част от тялото му със своето.

Не се развиваше по план, неговата отдалеченост... той сам се беше наврял между "шамарите", но какво да правеше сега... той все пак не искаше и да я прогонва от себе си. Оставаше му само да й покаже каквото криеше.

Но тя не знаеше какви бяха мислите му в моента, затова не направи първата крачка, апросто продължи да го целува.

Разбира се, че се колебаеше, предвид това кой беше... и самите ездачи си признаваха, че подхождат по-внимателно към другите раси, просто защото не винаги се получаваше нещо... или те така си въобразяваха, или пък беше така... По някое време просто явно се реши, после щяха да коментират, каквото евентуално можеше да го притесни. Даде воля на каквото го беше обзело.

Тя не беше имала контакти такива с други мъже, затова болката, която бе изпитала не бе харесала никак... Но просто се бе вкопчила отчаяно в него, докато не свикна със страстните тласъци.
**
Лицето й бе червено, устните разтворени, дишането - участено, а тя силно бе стиснала розовокосия.

Доволен ли трябваше да е, както се чувстваше... или трябваше да се притеснява за реакцията си, въпреки каквото си беше казал преди... той не й бешие казал нищо, вярно... но пък й беше показал, което се водеше по-лошият избор за дилемата му... макар че сега не го достигаха мислите за това, не и в момента. Усмихна се за пореден път тази вечер, но поне не и измъчено.

- Заболя ме много... - каза му и го прегурна отново, притискайки го към тялото си.