Когато се срещнем...

- Съжалявам. - след кратко мълчание каза, стигайки до извода, че е трябвало първо да се съобрази, преди всичко. - Ако още е така ми кажи.

- Ами вече е много лека, почти неусещаща се. - обясни му и му се усмихна. - И не съжалявай, май аз предизвиках всичкото това нарушение на хармонията на чувствата ти, емоциите ти... - вече бе започнала да се обвинява, защото вече се бе изложила веднъж.

- Не е нищо притеснително, щом си го предизвикала ти. Защото аз те харесвам още от преди... и исках да бъда с теб... само че не питах за твоето мнение, нали?

- И-искал си? - очите й се разшириха, а тя притисна лице в гърдите му.

- Разбира се... - е, явно си имаше значение това, което ги караха да правят някога в училище... да се опитват да залъжат врага с ледена маска на израженията си. Тя не му беше враг, но все пак... беше длъжен да внимава, каквото и да искаше.

Да залъжат?! Анджелика се отдръпна рязко и изви лице настрани, сякаш усетила мислите му. Не й харесваха! Почувства се излъгана и страшно глупаво. Избута го от себе си, изправи се и взе наметкат на онзи мъж, а след това се уви и хукна към вратата. Щеше да си иде в стаята.

- Обикновените хора ще се страхуват от теб, ако си с ездач. Ще те отбягват и ще приписват всичко лошо на теб, освен ако не са ездачи или ти не станеш. И аз като другите не искам да се чувстваш отчуждена по този начин. Искам само да го знаеш.

Погледна го за миг, а след това прехапа устни и излезе от стаята. Тя нямаше да има проблем, ако не я бе излъгал, за да се почувства добре. Влезе в някогашната си стая, а след това и в банята. Пусна водата и се изкъпа. Той не бе виновен, тя сама бе виновна. Излезе много скоро увита с кърпа, облече се и седна на земята, заглеждайки се в нищото. Хубаво де, тя никога нямаше да има намерение да го обвини за нещо, да го обиди или излъже...

Сутринта дойде значително по-бързо от очакваното... или поне за някои, които изобщо не бяха лягали... Замъкът се раздвижи доста, още преди изгрев. О, добре дошло за Бреда... Смяната му свършваше... прекрасно, сега щеше да се наспи добре... сблъска се с няколко излизащи и влизащи и така нататък... скоро обявиха закуската, но той вече беше ял.

Тя също не бе спала много, сигурно два-три часа. Излезе от стаята и тръгна по дългия коридор. Приличаше на призрак. Слабо, а в момента и толкова омърлушено същество... Сблъска се с феята, която страшно се зарадва, като я видя.

- Охо, нови лица в двореца - той тъкмо успя да се качи най-сетне по витите стъпала от едната страна и почти се стресна, когато ги видя. Е, то ако имаше призраци наоколо, това беше той. Чисто и прекрасно бяло привидение от главата до петите... с изключение на изключително топлите му кафяви очи. Беше по-стар, отколкото изглеждаше може би... и тъкмо бе се разправил с един проблем - Извинявам се, търсех някого, но пак се обърках.

Тя се усмихна вяло на мъжа
- Ако мога да ви помогна с нещо само кажете. - спокойно каза.

- Само с това да минете от там, откъдето аз дойдох. По стълбите надолу е опасно сутрин... - о... сигурно беше тази... заради която се беше карал с момчето долу... Е, беше го изпратил да си гледа работата, така че нямаше проблем... но тя нямаше защо да слуша за Ямада сега. Усмихна й се и огледа вратите наоколо, за да потърси каквото му трябваше... дано... - И приятна закуска.

- Има ли нещо?- странно й говореше този господин, щеше да бъде глупава, ако не й направеше впечатление..

- Не. Просто те посъветвах откъде да минеш - усмихна й се, почти призрачна усмивка, която наистина го правеше по-скоро фантастичен, отколкото жив... живо същество... Но той все пак беше по-различен... - Неучтиво е един дядка да не се погрижи за здравето на младите. - да, с тази дълга, блестяща бяла коса... само дядо можеше да е.

Усмихна се отново, отказвайки се да пита повече, и продължи по пътя си.

Е, на по-долните етажи пък търсеха него... неорганизирана работа... Все пак този човек им беше доста важен, тъкмо беше се появил и хайде, изгубиха го в двореца. Това можеше да се разбере от мърморещия Каин... Определено бурна сутрин
- По-бързо, че храната ще изтине!

- Добро утро. - поздрави го тя и седна, нали напираше да е по-бърза, такаш че щеше да бъде такава. Замислено се загледа към храната, а след това заочна да се храни.

- Ох, дано поне за теб да е добро... пълен хаос, майчице, пълен хаос.
- Стига си се оплаквал... - Нейван, един от съучениците му размаха безцеремонно вилицата си над масата. - Учителят е тук, няма къде да избяга!
- Появи се и започна да нарежда веднага... вече не знам какво да правя! Рой има да подписва документи, Ишида хвръкна да оправя проблемите не знам къде ис, Ямада отиде да ги пази онези... защо все аз нямам работа пък!

Тя им се усмихна леко. Щом е отишъл да ги пази, значи бе добре. Като се нахрани, се изправи.
- Искате ли да ви помогна с нещо, момчета? Може да измислим нещо за правене, ако нямате работа!

- Ох, не можем и теб да те занимаваме - предвид това, че сигурно хич не беше в настроение днес... Те си бяха свикнали, с това да виждат такива оклюмали физиономии навсякъде... - Спокойно, учителя ще измисли нещо.
Да, както беше измислил и за Рой и за Ямада и за Ишида... Колкото до розовия... него нарочно бяха накарали да отиде, така или иначе пак беше сгафил, предвид сутрешната караница пак с въпросния учител. Ех, този учител...

Тя не бе разбрала добре къде щяха да пращат момчетата...
- Хайде де, така или иначе и аз няма какво да правя!

- О... ами можеш да ходиш и ти в лагера тогава... може пък да ти се стори забавно. Лагера за млади войници, повечето там са още деца... мисля, че за момента има работа... Но по-добре не ходи, ако искаш да се занимаваш с работа, която ще ти даде повече спокойствие и усамотеност и така нататък. Не всеки човек има нерви за децата.

- Деца?? Искам, да! - веднага ентусиазмът ссе появи, а очите й радостно блеснаха.

- Хубаво... Ей сега ще намерим с кого да отидеш до там. Не е много далеч, но си е път пеша... На дракон искаш ли да летиш или не?