Когато се срещнем...

- На мен също ми е приятно. - усмихна се отново. Стискането на ръкат аму не беше като на лигла, която отвисваше лекичко ръката си, а силно захващане, по това можеше да си извади извод каква е, след това се огледа за шефовете'.

- Мога ли да смятам, че си намислил нещо, Кимбли? - той не издаде по никакъв начин нито впечатленията си, нито намекна, че иска да разясни думите си, ако изобщо бе искал да каже друго... Той може би я опреличаваше на принцеса, защото магията на кралското семейство правеше всеки наследник на короната чернокос и зеленоок.
- О, да... но първо подай храната насам! Къде е Ишин?
- Скоро трябва да се събуди и да дойде. Започвам да изваждам храна, да не ви потекат лигите.

Тя едва се сдържаше да не сенахвърли върху храната. Но щом ги поставиха пред тях, тянаправо се нахвърли. Личеше си колко е гладна и в този моментне мислеше за това, че ще я помислят за некултурна.

- Давай и ти, Ким! подкани ги Саку просто с усмивка, защото и съученика му щеше да нападне иначе храната. Русият трябваше да ги изчака да се нахранят, нямаше как. И приготви от отова "студено и ягодово" без да знае за уговорката, защото знаеше, че Кимбли го харесва.

Не знаеше, че и неговата люима комбинация е това, той просто не го каза, но скоро се почувствасита и се облегна назад, нежно погалвайки коремчето си.
- Много беше вкусно. Благодаря за храната.

- Моля - усмихна се Саку от името на Кимбли, понеже той още ядеше.. После поздрави рошавия русокос, който се присъедини към тях, май изглеждаше доволен.
- Сега май можем да говорим по работа.

Тя се усмихна весело на току що дошлия, а след това му се представи и на него. Бузите й поруменяха, щом заговори за това. Едва ли щяха да я пуснат, затова не се надяваше много да успее този план...

- Ишин Рич - представи се новият, после се протегна, но беше изпратен да повика някой компетентен, с който Саку да говори. Самият Саку просто си се усмихваше, което вече граничеше с притеснително, за тези, които не го познаваха.

Тя се облегна назад и се загледа замислено в Кимбли. Нямаше да се обажда много, защото не познаваше двете момчета, ала все пак...

Двамата се разговориха, докато Ишин не се върна със съдържателя на мястото, най-големия шеф с други думи и не го накараха да седне срещу тях, като Саку се премести до Кимбли от другата страна. Той щеше да е главният в разговора... със сигурност можеше да постигне успех... този път беше надянал на лицето си обезкуражителна усмивка.
- Искам да поговорим малко по бизнес дела, господине. Интересува ме да откупя едно момиче от вас. Доколкото знам позволявате... Бих искал да се договорим за цената. - направо изплю изречението, като се настаниха, естествено...

Изабелла се стегна и ококори в момчето. Този искаше прекалено много...пари! Пари и нищо друго, беше невъзможно, отказа се изобщо от преговори и само отново сведе глава.

Кимбли спокойно се облегна назад, щом Саку обърна темата веднага към най-важното, а много скоро вече и съвсем уж нехайно размахваше и нужните пари и още коментираше темата. Определено този русокос усмихнат странник пръскаше много пари за благото на другите. Той обикновено работеше по освобождаването на роби, но... И тук го биваше.
Скоро вече беше накарал собственика да се разтрепери и побърза с документите, естествено.

Изи стоеше и шашнато наблюдаваше Кимбли. Възхищаваше му се.

Саку подписа и документите и даде колкото се бяха договорили пари, за да дори да уредят документите за свободен гражданин... което означаваше, че тя нямаше да може да попада на такива места повече, без извършителите на това дело да пострадат. После се обърна към нея, за да й подаде документите.
- Вече ще можеш да отидеш където пожелаеш.

- Благодаря! - силно го прегърна и целуна по бузата.

- Обещах ти... и вярвам, че съм постъпил правилно. Сега ,свободна гражданко... можем да вървим когато пожелаеш ти.

- Да, нека тръгваме. - кимна тя и се изправи, след това се усмихна радостно и на другите момчета. - Благодаря! - поклони им се и погледна към вратата на това място.

- Пак заповядай - кимна единият, понеже другият беше прекалено щастлив да каже нещо... май такова настроение имаше, какво да се прави.
- Сигурен съм, че няма защо да те държим далеч от вратата! Хайде...

Тя радостно тръгна към вратата, а след това им се усмихна отново. Не знаеше кога да се разделят, да тръгнеше ли... Погледна тъжно към Кимбли и въздъхна, щом излязоха.

- Можем да те разведем наоколо и в двореца, но ако държиш да се насладиш на свободата си, върви още сега където пожелаеш. Така стоят нещата.

- Бих искала... малко... - тя сведе леко глава, а след това се усмихна и го погледна право в очите.

- Разбира се! - сигурно сестра му щеше да му е вече още по-сърдита... след като вчера не бе останал да я изчака и бе тръгнал... и не си бяха говорили... макар че те често се разделяха така, искаха или не...

Прегърна го силно и уви крака около кръста му.
- Много... ти благодаря

- Аз винаги изпълнявам обещанията си... иначе как бих могъл да се нарека ездач!
- Да, въпреки, че не те харесват особено като войник.
- Не се бъзикай!

Слезе от него и се усмихна и на другите момчета, а след това тръгнаха заедно.


Малката ритна Джи в съня си.