Когато се срещнем...

- Не, не съм. - тя се усмихна и на момчето, което не бе обелило идума, а след това погледна към Кимбли и се приближи бавно, хващайки ръката му. На него вярваше, ама на другите - не.

- Добре тогава - смигна им малката и подскочи, слд това стисна ръката на Джи и се хили пак.

- Побързайте, вие двамата, иначе няма да остане и кокалче за вас! За теб, Джей и захар няма да има.
- Този коментар не ме изкефи...
Кимбли му се засмя, после кимна на другата.
- Тогава ние да продължим.

Маката се качи на гърба на Джи и се ухили.
- Ха ха, не говори много Кимбли, че може точно за вас нищо да не остане. - засмяно каза и целуна момчето по вратлето.



Изабелла лекосе усмихна на Кимбли, ала все пак леко се криеше зад него.

- Ха, не ми се вярва. Аз съм по-нахален и... ще спечеля - ухили й се той на свой ред, после и на Джейдън. - Хайде, скъпа ми приятелко, да ги оставим тези гладните.

Тя изчака другите да продължат и чак тогава се показа и го погледна. Мда, щеше да мине време, а може и изобщо да не повярваше на другите. Погледна надолу, а малко пламъче заблестя в очите й, щом забеляза оръжието на Джейдън, докато вървяха.
- Искам да се бия! - каза тя и погледна към очите на Кимбли. - Да се бием? Със мечове? Или някакви оръжия?

- Веднага ти хрумна доста странна идея. Не смятах, че би се заинтересувала от оръжие чак до такава степен. Имам меч, но съм по-скоро копиеносец по душа. Ако те устройва.

- Мхм. - тя кимна и се стресна, дали той щеше да спре да я харесва, защото беше буйна? Сепна се и направи крачка назад. - И-и-искаш ли?

- Харесва ми да се бия, особено когато има желание от другата страна. Е... няма да се старая да те осакатя, за бога, не!

Тя се стресна и отново подскочи, а след това се облегна на стената и се усмихна едва-едва.
- Добре тогава.

- Искам да ми покажеш какво можеш - усмихнато я приклещи там за някоя и друга целувка, която сам си открадна - Ти каза, че преди си тренирала с оръжие, нали?

- Да, да, тренирах. - кимна тя и го прегърна през кръста, отвръщайки на целувката му.

- Това е направо супер, тъй да знаеш. Ще ти покажа с какво разполагаме. Можеш да намериш нещо точно по твоя мярка. Дори аз може да се опитам да видя как ли съм с меча... дали съм забравил как се ползва...

- Аз мога да ти птипомня? Не съм забравила как се ползва! - виднага каза и върза с някаква разтегната ластичка косите си. Лицето й се откри, а и шията и част от раменете й. - Кога ще го направим?

- Когато се чувстваш готова! Защото аз съм... Определено съм! Обожавам да тренирам, а пък и мисълта за толкова красива помощничка...

Незнайно защо по лицето й се разля топла вълна, оцветявайки бузите й в червено.
- Хехе... Хайде, аз съм готова и сега. - кимна леко - Но след това! - впи устните си в неговите и погали езика му със своя.

Отвърна й, като я притисна назад, за да успее да го направи правилно и й се усмихна широко.
- Това може доста да ни забави.

Много тихо изстена от рязкото притискане в стената, а след това се усмихна мило и го погали по главата, поглеждайки отово към устните му.

- Но пък защо пък не - беше си у дома, пък и тя вече можеше да го спира когато си иска. Знаеше си правата, нямаше значение. Поиска още една целувка, така или иначе коридорът беше и безлюден

Беше се повдигнала леко, макар че той се бе навел към нея, сякаш искаше изцяло да го почувства, да усети възможно по-дълго сладката целувка. Обожаваше целувките му, а не знаеше защо. Стисна леко косите му и отвори едно око, за да види да не би наоколо да няма друг човек, но щом нямаше - отново го затвори.

Него не го притесняваше присъствието на другите... но от както се помнеше неговите познати все ги притесняваше... той просто се съобразяваше, нямаше как... но не, че сега отдаваше значение, беше се отдал на момента. Харесваше му да прави така.

Отдръпна се от устните му, поглеждайки го в очите. Усмихна се едва и го целуна бързо, а след това се промуши под ръцете му и сви оръжието му. Огледа го с интерес, а след това му смигна.
- Е, ще се бием, нали?

- Определено. Хайде, ела да ти покажа къде има още такива. А това го нося само за украса. Забравил съм копието си някъде из замъка, но ще го търся по-късно или ще си го призова.

Радостно изтича при него, хващайки го за ръката, а след това заедно тръгнаха към мястото, от което трябваше да си вземе и тя оръжие, за да се бият, да, направо нямаше търпение.

- Ето - отвори той чистия и спретнат склад, когато най-сетне го намериха и огледа. - Има си всииичко! Ако не се представям добре с меча не ми се смей, хей!

- Няма,няма. - каза и избра единия меч. - Избери си и те чакам там. - кимна към двора, след това размаха меча и се усмихна леко