Когато се срещнем...

- Предпочитам си този - той носеше, наситина, когато ходеше на гости на момичетата, старата си катана, с която го бяха посветили във войнишка служба. Все пак обикновено му беше украшение. Но ако трябваше да използва меч... това бе този, който трябваше да вземе.

- Добре. - изчака го да дойде и да я нападне. Не знаеше за другите оръжие, но това... това определено беше нещо, в което дори силен мъж като нея щеше да се затрудни да я побед.

Той извади острието от ножницата. Не изглеждаше в най-добрата си форма, защото отй не го остреше толкова често. Все пак друга беше страста му. Но още помнеше как да го държи и как да се отбранява с него поне, ако се съдеше по стойката му. И когато прецени добре нейната поза се затича да я нападне с широк замах. Не използваше пълната си бързина, естествено... иначе тя нямаше да има шанс.

Мечът му се удари в нейния, а тя радостно се усмихна, след това подскочи назад и с един замах остави блондинчо без долни панталони. Засмя се засрамено, а след това направи още няколко крачки назад, чакайки го силно стиснала меча си.

Засмя се, после щракна с пръсти и призова отнякъде някакъв дълъг плат, който го покри и се превърна в нов панталон, придружен с един колан. Понякога се налагаше да прибягва май към такава магия. Жалко, неговото острие не беше чак толкова остро просто.
- Добра си си... - по-внимателно значи.

- Мислиш така, защото ти скъсах панталоните ли? - изумено погледна към плата на него и въздъхна. - Не е честно! - след това го нападна. Не беше никак бавна, даже доста бързичка, но сравнение с него беше баавна, но разбира се, тя не знаеше какъв всъщност е той. Скоро беше зад него и притискаше острието до шията му, а с другата държеше неговото.

- Оценявам способностите ти по принцип - усмихна й се, когато намери начин да отговори на въпроса й преди да се нападнат. Нямаше сега да й бяга по нечестен начин... това, което можеше, не се водеше честно в един спаринг... особено срещу някой, който нямаше представа за ездачите с дарби.

След това последва доста дълга битка, в която определено той щеше да е победител, ала тя не се отказваше. Бореше се, защитаваше се, нападаше и точно когато си мислеше, че ще победи, той все я изненадваше... Накрая, сигурно след час, а може би два, падна на колене зад него, а по лицето й имаше пачици пот. Даже доста капчици.

Ухили се, когато чу по-скоро, че тя падна, само защото наистина си беше доста упорита. Не се чувстваше чак толкова зле обаче... Обърна се и се строполи близо до нея.
- Признавам, че тренировката ти е била много добра.

Погледна го засрамено и въздъхна.
- Да бе... - ето, беше я победил, а дори не се беше задъхал, странно! Прехапа устните си и погледна към красивия меч.

- Вярвай ми, де! Трудно е да се биеш срещу такъв като мен, затова ти е признато умението! Пък и ми свали гащите все пак - усмихнато изтри капките пот от лицето й с една току-що изнамерена чиста кърпичка. - Аз съм войник... нормално е да е по-трудно да ти се дам.

- О, разбирам... - кимна тя и се отпусна в ръцете му, докато я бършеше. Толкова е бе изморила, че едва се държеше.

- Така е много по-добре. След малко ще задоволим глада ти, вероятно и ще ти пакажа една особено чудесна баня... дано ти хареса, поне по наши сметки е супер.

- Наистина ли? Много ти благодаря... - тихо каза и едва го погледна. Дишаше тежко, а и как нямаше, беше й изкарал въздуха с този бой! А тя се надяваше да го бие...
Анджелика погледна сънено през прозореца и се усмихна на гледката. Още едно момиче! Четирийсетте определено нямаше да останат сами! Даже щеше да предложи на това бедно момиче, ако искаше, да му дадеше някоя своя дреха.

Засмя й се, после остави досега използваната кърпа на земята, без да си прави сметката кой ще я вземе да я пере... след тях ходеха полк перачки, които обикновено се грижеха за тях. После я вдигна на ръце със същата усмивка.
- Хайде, ела с мен. - не искаше да му отказват май. Щеше да я заведе в тези бани, а пък там можеше да й предложи нещо за подкрепа. Тук в двореца можеше да намери каквото и да й трябваше... все пак беше цял дворец.

- Много си силен... Възхищавам ти се. - каза след малко и допря чело в гърдите му. - Не ти ли тежа? Преди в двореца, в който живеех... никой не можеше да ме вдига, освен баща ми! Толкова ли съм тежка? Ти ме носиш без никакви проблеми. - не спираше да я изумява това момче.

- Хм, не смятам, че си толкова тежка... не знам какви са били хората там все пак. Зависи от много неща. Тук съм принуден от обстоятелствата да свиквам... дори и в действителност да тежиш, ще си лека като перце за човек като мен. А и за много други тук, ако става на въпрос.

- Искам да тренираме заедно. - каза, впивайки зелените си очи в неговите умолително. - Когато си свободен, и не винаги, разбира се.. - тя се смути пък, защото не знаеше кога да тръгне, да.

- Когато пожелаеш. Ще видя как ще наредим така нещата, за да ни е удобно и на двамата. - той бутна една врата, досега се беше движил из най-долните коридори на двореца, подземията. Отваряйки си път към огромното явно помещение, ги заля гъста мъгла, пара... мирис на различни билки и парфюми. - За тук сме. По средата на тази подземна зала има естествен гейзер, превърнат в езеро... и баня.

- Еха! - изумено каза и се ококори. Беше приятно, особено че и хората, които живееха тук бяха такива, но тя все още не вярваше на никой друг, дори на малката блондинка, освен на Кимбли. - Много...хубаво! Да се...изкъпем? - смутено попита, все пак не беше в своята къща.

- Разбира се. Всеки може да дойде когато поиска... гейзерът все пак си е гейзер... топла баня... дори малко гореща. Дано не се изгориш. Ще ти покажа къде да билките, парфюмите и другите нещица.

- Добре. - слезе от него и му подари една целувка по бузата, а след това огледа отново мястото.

Той се загуби някъде из мъглата, която се вдигаше от мястото, нямаше как да е иначе. Вярно се върна с пхриятно миришещите неща, а пък в другата си ръка носеше и един поднос с някакви леки храни и напитки. И това беше обещал все пак

Тя беше седнала на земята. Щом го видя се усмихна радостно, ала и изумено, той... толкова много неща! Бузите й поруменяха, а тя прехапа леко устните си.

- Ето, мисля че това е всичко, което успях да намеря. Избирай. В басейна или храната, а може и двете едновременно... ние, ездачите... обичаме да лентайстваме така.