Когато се срещнем...

- А може и да смята, че не съм достатъчно добър за тази работа... тя в началото не се съгласяваше да ме даде... сигурно не вярва, че мога да се бия въобще, колкото и моят учител, нашият сенсей, да я убеждаваше преди.

Е, те не бяха затворнички, така че можеха да решат сами. Долу в трапезарията много скоро някои можеха да получат една или друга задача, така че съвсем да се разпуснеха.

- Ами вероятно просто не те е опознала? Защо не прекарваш повече време с нея, за да те опознае по-добре? - тя помилва едната му страна и се усмихна отново.

- О... пак защото съм войник. Обикновено често пътувам. Често ли? Постоянно... не мога да стоя на едно място по някакъв странен начин... тя е свикнала още откакто съм бил момче постоянно да ме търси с километри разстояние от града или селото, където отсядахме.

- Е, тогава от теб зависи... Не ми се вярва да може да ти се сърди много. - тихо каза и се отпусна спокойно. Продължи да го гали по едната страна, а устните й стояха разтворени.

- Може би... синовете обичат да казват "все пак ми е майка" - усмихна се, когато беше бил малък направо беше зяпал учителя си невярващо... все пак него наричаха "татко", всичките те 40-те... а пък този татко не беше женен за мама... - В твоята страна обикновено говорят доста зле за нас, ездачите, нали?

- Не съм имала възможността да чуя.. - сподели тя и погледна нагоре, като дългата нежна шия отново се изви. - Имах право да стоя само на терасата... При това, тя бе охранявана от десет стражи. - засмя се - Бях като затворничка вкъщи.

- Разбирам - тук се случваше постоянно да затварят благородници, а и много други, по подобен начин... заради много причини, но това нямаше значение сега. Усмихна се и се завъртя с лице към нея, като я хвана да не се удави.

Веднага уви крака около талията ми и го хвана за раменете, поглеждайки към очите му.
- А вие какво мислите за нас, глезените принцески? - каза го иронично, личеше си,ч е тя не е глезла, просто защото не бе получавала онова, което бе искала...

Поклати глава при определението и се засмя, получил възможност отново да се наслади на вкуса на кожата й и устните й.
- Имаме си една такава. Имахме си... принцеса и царица след това Арвен беше невероятен войн... но и изключителна глезла. Роланд Колд се разочарова от нея дори... Тя беше най-нетърпимата принцеса на света... сравнение с нея всички са ангелчета.

Тя се засмя и също докосна устните му със своите, а след това кимна леко.
- Кой е той? Роналд Колд? И не може да е била чак толкова нетърпима...

- Владетелят Роланд Колд е пра-дядо на сегашният владетел, който е епълнолетен. Роланд означава всичко за нас. Най-силният и най-могъщият ездач, който познаваме. Пътеводител и наставник дори и сега. Обикаля земите ни като Северния вятър... само този, който той избере, може да чуе гласа му. Каквото ти каже, би следвало да му се довериш и да го изпълниш. Той не лъже.
Арвен беше нетърпима. Ако пожелаеше и й скимнеше, можеше да накара някой да пребие с камшик свой съученик, само заради една или две думи.

- Моооля?! - за малко не подскочи. След това се усмихна и докосна бузата му. - Само ездачите ли чувате, или всеки може...? - тя не знаеше много за ездачите, но това, което знаеше може би беше достатъчно?

- Когото той избере. Обикновено избира хора, на които може да се довери или пък трябва да сподели нещо изключително важно. Казвал е на мои познати, че всеки би могъл да го извика, независимо ездач или не... но той ще избере дали да се отзове или не. Той е дух на свободата.

- Интересно... - тихо каза и потрепери. След това отпусна чело на гърдите му и затвори очи. - Радвам се... че се запознахме.

- И аз... наистина е така - дори да не си вярваше отначало... той имаше толкова запознанства, но ато че ли това някак го радваше най-силно... прегърна я след това.

Докосна с устните си гърдите му.
- Ти си единствения, на когото имам доверие, не знам защо...

- Наистина ли? - странно, точно на онзи, на който никой никога нямаше доверие, заради по-голямата част от времето, в която прекарваше в странни местенца. - Някак си се чувствам изключително щастлив от това ти заявление.

- Радвам се, че си се почувствал така заради мен! - усмихна му се шитоко, беше радостна, когато беше и той.



Феята се пояди зад Ямаа и кацна на главата му.
- О, Яма...

Отново й подари една от не толкова редките... даже честите... си усмивки
- Ще се радвам, ако не се наложи да тръгна на масия... за първи път, откакто се помня.

Той се забавляваше май, преди да се присъедини към обсъждането "кой какво трябва да поеме".
- Дойде за най-интересната част... - май наблюдаваше няколко мъже долу или пък имаше и жени, сега не можеше да се разбере точно, те просто танцуваха... като разгрявка преди тренировка, изглежда.

Усмивката веднага изчезна от лицето й, да, не трябваше да се надява да се радва много дълго на присъствието му, пък и скоро щеше даси тръгне.
- Ами... дано стане това, кеото искаш.


- Луди ли са?! Какво правят!?

- Ще видим - е, зависеше и от нейното решение с това къде щеше да остане. Но него така или иначе пращаха на мисии, за да не прави поразии тук, в главния град - столица.

- Загряват... и се забавляват едновременно. Повечето ездачи имат дарбата да се движат... но някои са доста непохватни, дори в танците, като тези долу.

Тя само кимна леко и се отдръпна, уж за да поплува малко навътре, но просто обмисляше различни варианти в главата си, а и се бе натъжила...малко.



- Аха, интересно. - кимна феята и го чукна по главата. - Розов, вие не ходите ли на мисии?!

Остави я да поплува, просто защото бе почувствал по някакъв начин, че иска да премисли едно или друго нещо. Скоро може би щяха да му възложат да я пита къде иска да остане.. .и сигурно трябваше да си я отпрати... Не беше някак честно...

- Ходим... след малко сигурно ще се наложи да получа и аз една... но не знам...

След малко се обърна и го погледна сериозно.
- Никога няма да забравя за теб и винаги ще съм ти благодарна. - малка част от гърдите й се видяха, докато тя се повдигаше.


- А!? Ана знае ли!? - веднага беше другия въпрос и се намуси.

- Не е казано, че няма да се виждаме - настигна я отново, като доплува, естествено. Сложи ръка на лицето й... да, той помнеше хората, с които се беше запознавал независимо кога... и нея също щеше да запомни... даже дори по-добре, може би...

- Не. Всички си траят за мен...май ме искат тук още поне седмица... но не е казано, че ще се задържа.