От минало с бъдеще

Червенокосата и доста привлекателна, млада, двадесет годишна Кармен отвори широко очи, да, опашката на персийския й котарак бе прекалено пухкава... *Апчих*. Кихна няколко пъти, а след това се повдигна в леглото си и погали Йойо. Сънищата, които имаше... бяха страшно странни! Сякаш неин народ се губеше, губеше в битки, които искаха да спечелят, при това заради нея!
- Дали историята не ми действа зле? - измърмори си в леглото и се вдигна рязко - Хайде Йойо, идвай да ядеш. - каза му и тръгна към другата стая. Беше нито прекалено висока, нито ниска, с красиво изваяно тяло, а не правеше нищо, за да го постигне. Сега бе облечена с дълга бяла тениска, стигаща до средата на бедрата й, а дългите си коси бе оставила да се спускат като върни по гърдите, раменете и кръста. Котката веднага скочи след нея и даже я изпревари. Кармен сложи вода и храна в купичката му, а след това се разроши допълнително и изпъна ръце във въздуха. - Днес имам лекция! - сети се в следващата минута и подскочи- Ох, има време. - погледът й се спря на будилника и щомвидя, че има време, се успокои и бавно се върна към стаята си за хавлията. Щеше да се изкъпе.

Чупенето на предмети се чу в стаята й, косите й се наелектризираха, както никога до сега, стисна юмруци и гръмогласно викна:
- ЙОЙО! - котката измяука и се скри под дивана. - НЕ Ч-Ч-Ч-Ч... - забеляза залитащата фигура и стреснато мина настрани. - Крадец! - прошепна тя и удари няколко пъти устните си, че бе викнала, сега този психар щеше да я убие. Не, щеше да я обере, ами да! Ама че идиот, чупеше ценните предмети! Издърпа дамската си чанта и бързо извади спрея си. О, сега щеше да го нареди! Щеше да го напръска, да го удари с бухалката по главата, да го завърже за дивана,а след това с нож да го разпитва! Да, намисли целия план в главата си и смело потегли към опасната фигура.
Котката следеше клатушкащия се и това я дразнеше, искаше да си играе.. Скочи на крака му и го одера, захапа и започна да се катери по него, мяукайки, през това време Кармен със силен вик и насочен към него спрей хукна напред към другата стая, откъдето идваше опасността.

Побесняла, тя се блъсна в него, защото спирачките й явно не ги биваше, напръска го в очите със спрея, а след това му удари няколко шамара, събаряйки го на земята. Приседна го и продължи да го бие.
- НА ТИ, ТИ, ТИ, ТИ.... КАК СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА ВЛИЗАШ В ЧУЖДИ ДОМОВЕ?! ДА ОБИРАШ БЕДНИ СТУДЕНТКИ И ДА ЧУПИШ СКЪПОЦЕННИТЕ ИМ ВАЗИ!?!!?!??! АХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ! - побесняла тя продължи да го налага. Отстрани изглеждаше доста смешно, ала котката се бе скрила отново под дивана и наблюдаваше как горкия човек бива нападнат... И бузите му вече бяха червени, беше му бръкнала в устата няколко пъти, в очите веднъж... Даже го беше ухапала за ръката.

Спря сепнато и го загледа отчаяно.
- Какво каза?!! - очите й се разширика.

Примигна объркано и скочи изплашено от него. Този беше извънземен! Трясна си два шамара, ала не, не спеше! Котката й я погледна и наведе главичка, защото също не разбираше какво става.
- Извънземно... - едва каза и изтича към кухнята. Грабна един тиган и предпазливо се приближаваше. - Само ако посмееш да не направиш каквото ти казвам, ще те пребия с тигана!

- АХ! - кресна ядно и размаха наежено тигана. Не понасяше да не разбира другите, не, не го понасяше това, а не му разбираше нищо! Коленете й трепереха, ръцете й също, а тя само обмислаше варианти да го накара да се махне, или поне да разбере кой е, какво търси... защо беше с тези дрипи, какво изобщо правеше, че и с този меч, сякаш беше фен на историята! - Их, не разбирам, ядосвам се вече! Кажи как се казваш!

Примигна объркано. Ама този какво!
- СТРАХЛИВЕЦ! - каза тя и скочи няколко пъти. Страхливец беше, за такъв го мислеше, особено щом се криеше така, можеше ад се опита да й обясни! Захапа устни и хукна към стаята си, където си сложи долнище, че й беше странно да се бие само по тениска с този. Върна се при опасния мъж и намръщено го загледа. - ЕХО! - кресна отново.

Вземаше си меча!? Изхълца стреснато инаправи крачка назад. Почваше да я плаши... Това страшно око... Той... Размаха тигана отново, но сълзите от очите й, разбира се, бликнаха... не можеше да ги спре, просто се страхуваше. Не беше способна да се бие, сънуваше странни сънища като лудите, а сега и марсианец в дома й се появи! Писаната се приближи към красивата, в момента плачеща госпожица, ала излъчваща страх и сила едновременно, много странна и невероятна комбинация... Нямаше да се предаде!

Тя остави тигана на земята и седна до оръжието си. Погали котката, а след това изтри сълзите си.
- Какво правиш тук? - бавно и уж разбираемо попита.

Издърпа един лист и започна да му рисува това, което искаше да каже. Бе доста добра художничка, бе правила една изложба и имаше голям успех, ала... не, сега не можеше да изкарва парите си с рисуване, просто това трябваше да бъде хобито й. Нарисува него с оръжието му и една питанка на очертано кръгче, което явно трябваше да бъде неговата родина.

Лицето й пребледня. Този наистина бе марсианец! Името страшно й харесваше обаче, даже й се стори, че го чувала преди, но бе чела толкова фантастични киниги, че имаше и такава вероятност. Въздъхна и поклати глава. Не, не долавяше... Какъв беше този език?! Нарисува него с химикалка и лист и една питанка. Дали можеше да рисува, за да й показва и обяснява чрез рисунки?

- ЕХААААААААА!- викна въодушевено, щом видя картата. Взе я от ръете му и я заразглежда по-отблизо. - Харесва ми тази рисунка, даже сигурно ако я видят, ще искат да направят филм само по хубавата карта! Браво, браво, като някакъв свитък. И аз обичам фантастични неща! Сега ми говори на човешки език, в първия момент си помислих, че си марсианец! - каза му тя и му се усмихна малко зловещо, навирайки се опасно към лицето му. Тигяана беше близо, само да посегнеше.