От минало с бъдеще

- Със сигурност! И знам, че ще имаш много богат избор!

- Е, не че умея да избирам нещо като тези дрехи... повечето ми се виждат еднакви, но в различни цветове... при нас обикновените бедни войници, към които съм и аз, си купуват даден плат, гледат да не е фалшив или подобно и го дават на майките си да им ушият... нещо. Или естествено го правят с магия.

- Е, сега ще имаш много дрехи1 - каза ис е ухили.
Целият ден прекараха говорейки си, ття научи много за него, също както и той за нея, като започнем от това какво харесва и какво не харесва...
На следващата сутрин, тя отиде да събуди момчето
- Пазааар!!

Проличаваше си по обноските му почти винаги, че наистина е войник и не се шегува. Събуди се бързо и се ухили почти също толкова бързо, после замислено се огледа за каквото носеше вече няколкото дни, откакто бе тук. Неспокойно потърка лъцете си, болеше го, отвреме навреме, но поне не сега... както и да бе.
- Дано не се окаже, че имам твърде много претенции...

- Хахаха, спокойно, аз ще ти...ПОМАГАМ дооостатъчно. - клаза тя. Вече бе готова за тръгване. - Ходи се освежи и да тръгваме, време е.

- Разбира се. - стана и отиде да се оправи. Погледна се внимателно в огледалото, когато завърши процедурата по събуждане и огледа татуировките си. Понякога... нещата бяха твърде странни, за да са истина... дали не беше нещо, свързано с нейната почти мистичност... Е, върна се с обикновената си усмивка на лице.

.- Хайде.- усмихна му се и тя, заедно слязоха долу и зачакаха Винс.

Скоро най-сетне се появи с вечната цигара в уста й им се усмихна лъчезарно, макар леко сънен. Щеше да се разсъни като излезеше на чист въздух.
- Добро утро... И, моля те, носи това ти и не ги сваляй! - на Бреда даде едни тъмни слънчеви очила, по-скоро направи си му ги сложи. - Иначе ще подплаши учените.

Кармен се засмя тихо, но не подигравателно, а развеселено.
- Домрее, да тръгваме?

- Мда... Не мога да повярвам, че си го склонила... изглежда ми притеснен... Извинявай, ти разбираш ли ме вече?
- Частично.
- Леле, имаме си гений... за толкова кратко вече схваща толкова много...

- Даа... той си е моето генийче! - похвали го радостно тя и го помилва по главицата. Без да осъзнава, че това би накарало един мъж, ако я харесва, да поооревнува лекчко.

Усмихна се и кимна. Хубавото при него бе, че не обичаше да показва какво мисли, ако не е твърде много нервиран.
- Пак ли го затваряме някъде отзад... с колата ли сме по-точно?

- Аз мислех, че ще пътуваме с рейса, но няма да ни е удобно после ако сме купили доста чанти.

- Така е. Хей, ама моята кола за какво съм я купил, освен да пътувам там, насам-натам! Трябва да се и упражнявам! Не се сдобих лесно с нея.

- Добре тогава, благодарим много. - каза усмихнато. Щом потеглиха, Кармен взе да си играе със сребърната коса на дошлия от миналото. -

Май той нямаше против... изглеждаше... като дете... Винс просто го свързваше с това, защото бе толкова невинен и неразбиращ... и все пак не беше... И той обичаше така... но все пак се съсредоточи в пътя.
- Вече няколко пъти повторихте, че лилаво-сините ми кичури са нестандартни.

Тя тихо се разсмя и се загледа в кичурите.
- Харсевам ги!

- Сигурен ли си, че са естествени?
- Разбира се, че са! Там, от където идвам има и хора с естествени изцяло розови, лилави, сини, зелени коси... моята даже е разпространена...

- ЗЕЛЕЕЕНИ?! Вяяярно?! Еха! Супер, искам много да видя!

- Е... аз съм от твоето минало... - усмихна се вяло, но пък кимна. - Има и различни. Примерно, като мен. Част от косата е руса, но има и малко лилав цвят, или червен или... друга смесица... Вярно, че тук не съм видял още зеленокоси.

- Аз съм от ккаквоо? Хаха.. неее!!! Аз си имам пък жълти очи! Аааа и имам няколко жълти кичура в червената коса. - ксимна.

Той вдигна поглед, за да я огледа задълго и замислено. Жълти очи... само тя имаше злато от всички, които бе видял тук. Едното негово бе такова, другото бе стоманено сиво... Значи и двамата бяха нетипични... Този цвят червено, кралското червено, пред което се беше клел и пред което бяха опропастили бъдещето му за незнайни цели... Не беше ли същото? Сигурно бъркаше...
- При нас наистина ще имаш добро бъдеще, заради тези очи. Хората ги почитат, защото смятат, че са от злато.

Тя се ухили
- ДА, като златни топченца, монети! - каза и потърка челото си.

- Определено. Много редки са, затова ги харесваме. - да, и той ги харесваше, така не беше единственият във вселената... но това бе друга вселена... Както и да бе. - И наистина така би се вписала у дома.

- Да, особено със странното изчервяване по челоото ми, могато се развълнуваам.. Винс може би го е забелязвал, нали Винс?