От минало с бъдеще

- Де да беше само по челото! Понякога ми се струва изключително странно!
-0 Това звучи интересно. Но може би всеки си се изчервява по свой си уникален начин.
- Но при нея е много силно! Сякаш направо си блести.

Лицето й поруменя отново, ах... като чуваше това от Винс направо се разтапяше...

Той се усмихна и смигна в огледалото, докато Бреда я гледаше любопитно. Не, не личеше чак толкова силно за каквото говореха... но имаше зачатъци. Странно, приличаше му на... сряза го остра болка, затова отвърна очи... спазъм от спомена за прогарящите игли? Не можеше да е друго...

Изчервено отмести поглед и зачовърка с пръст в седалката.
- Добре ли си, Бреда?

- Добре съм, извинявай. Кратък неприятен спомен... чудя се обаче дали наистина се среща човек, който да се изчерви дори по подобен начин... Интересно...

Тя скри лицето си от тях двамата и се загледа през прозореца.
- Аааа! Стига, нищо различно. дам... скоро ще стииигнем.

Винс се засмя, другият спокойно се замисли отново, чудейки се дали има някаква връзка с нещо, което да му е познато. Нещичко... Златните очи, червените коси... Този цвят, това злато... за бога, просто твърде много си представяше...

Щом пристигнааха, тя хвана и двете момчета под ръка, а след това цееееееееелия ден, от 11 сутринта, дооо 20 обикаляха, а тя ги юркаше да мерят нови и нови дрехи, накрая избраха перфектни за Бреда и подари две ризи на Винс, които той си бе харесал, а и тя го бе харесала... Сега бяха в хотела, стаите им бяха наредени 1 - Винс;2-Кармен;3-Бреда.
- Ехааааааа, най-накрая. - беше влязла в стаята на Бреда, ала там си и остана, падна на удобното фотьоилче и потърка крачетата си.

Винс целия ден му се беше чудил как бе издържал на всичко това, че дори сега имаше енергия да се разхожда... това момче? Той сигурно беше по-възрастен, но нямаше значение. Винс сигурно беше вече се проспал още едва влязъл в стаята си. Но Бреда продължаваше да гледа пейзажа и да обхожда стаята си без да му омръзва.
- Странноприемниците са много луксозни!

- Това е 4-5 звезден хотел... - каза и притвори очи. Заспа на земята, облегнала глава на леглото му.

- Хотел... - много нови неща беше видял, затова не се тревожеше вече от непознатите думи. После се усмихна о, те не бяха свикнали да вървят много. Отпусна се, за да й даде да заспи, а после щеше да я остави и завие като хората. Все пак... преди всичко за да се окаже тук, беше бил добро момченце.

По някое време тя отвори очи. Усмихна се на Бреда.
- Отивам си в стаята, Бреда... Утре ще продължим обикалянето за да ти вземем и обувки, а след това се прибираме. - каза тя и тръгна към стаята си, само дето вместо в своята, влезе в тази на винс и тъй като беше съвсем неориентирана, като й се спеше, катрин легна на леглото до момчето, издърпа одеалото и се покри цялата, избутвайки го с дупе.

Смръщи се от своята страна, но в момента беше смъртно уморен и се чудеше в съня си дали ще има мускулна треска утре, затова след малко пак си намери местенце от едната й страна. Да бе, да се отлепеше от леглото нямаше шанс.. .и одеяло искаше...

Тя отново зашава и... го бутна от леглото, пак в съня си.
- НЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - кресна след малко и се сепна.

- Ох... - не беше особено пирятно в просъница изведнъж да усетиш как политаш незнайно накъде и се тряскаш по лице на някакъв си твърд под... и болеше... едвам се посъвзе, за да разбере къде се намира и да се поизправи.

Тя се тресеше в леглото, боореше се със завивките, вените й бяха изпъкнали, челото-припотило се, а белезите станали ярки, но определено до краен предел. Бедрата й и ръцете й се виждаха, но от меката светлина това едва ли щеше даси проличи и ПО-ДОБРЕ!

- Боже господи! - това направо беше... чист ужас и за момента той направо не можеше хем да повярва и хем да разбере какво... какво можеше да направи?! Тъкмо се изправи, за да потърси помощ или помощтно средство, като прецени, че два акъла са по-добре от един побъркан и извика енергичния момък оттатък, със сигурност ги чуваше, той чуваше доста добре... Когато се появи неговите ръце сияеха в болезнено за очите синьо, той зяпна, стресна се, но се овладя по-бързо и отиде да я успокои. Що за свят беше това, не можеха да успокоят нещо толкова нормално за неговия...

Още щом я пое в ръцете си, тя го пегърна в съня си и се отпусна на раменете му.

Той посвети още малко като коледна украса, преди нещата да се успокоят, поне от нейна страна. Току-що беше преживял още един ужас за себе си и сега не беше сигурен нито как да постъпи, нито... нищо...
Старата легенда гласеше, че трябва да търси магическо момиче далеч отвъд и близо... Фактът, че тя притежаваше... всичко това... тези знаци, тези... беше шашнат и объркан, а това май обезпокои междувременно другия.
- Добре ли е?
- Ще се оправи.

Разтресе се само след миг за последен път в ръцете му, а белезите по челото й станаха ясно червени исветещти в златно. Жълтите кичури в косите й сега също светеха като лампички.

- Всичко е наред - произнесе го на своя си език, родния си език, но... вече нямаше съмнението, че тя го разбира не защото го е учила. Това просто не се връзваше... и той мислеше, че знае коя е... беше страшно дори да си го помисли, след като в момента дори я прегръщаше... Дали помнеше... не, едва ли. Отново засвети като лампичка, не го правеше по желание... ставаше така, за да неутрализира другата магия в близост и да я успокои.

Само след миг отвори очи и се стресна. Погледна към Бреда и се засмя.
- Хей, ама защо ме гушкаш? - попита, погалвайки го по гърба.

- Защото изчервяването ти те е това, което очавахме... и се оказа, че има много по-дълбока причина в неговата поява. Винс...? Може да ти обясни какво видя, ако не ми вярваш...

- А? - объркано го погледна-Какво съм праивла? - попита и се обърна към Винс -И защо съм в тази стая?-почеса се по главата още по-объркано.

- Изглежда си объркала стаите от умората - объркано се обади Винс, после потърси една цигара и я захапа за успокоение. - Така че си легна, разбута всичко живо от леглото и се настани удобно... но после започна... да трепериш... да... светиш... за бога, тялото ти сякаш светеше, не мога да ти обясня... И червенината стана по-ясновидима... червени линии, не е червенина. Нещо странно магическо беше. Дори да ме мислиш за луд, това е, което видях... той те успокои с подобна светлина.
- Такава? - не толкова силна, но достатъчно, синята светлина отново обагри ръцете му за миг.