От минало с бъдеще

Тя се сепна.
- Да бе... какво е това?!! - загледа се в ръцете му и рязко се отдръ п на, сгушвайки се и разтрепервайки се във Винс. Гледаше го изплашено, а бе свила краката си и сега ясно оголените прасци се виждаха. Иуплашените й очи също...

- Което видяхме тази вечер. - е, поне Винс не се паникьосваше... беше си все пак момче, нямаше да вдига истерии. Колкото до другия, той ке отдръпна и сякаш изгасна в тъмното. Бягаше от тях... Някак... - Спокойно, Кармен, това не наранява... но наистина го имаше и при теб.
Другия се надяваше поне да не причини връщане на спомени, те каквото искаха да си говорят за успокоение. Трябваше да изчезне значи... скоро време.

- Да бе... Невъзможно! Сънували сте! - скри се под за вивките и само лекото треперене показваше, че е още жива(

- Знам, че не сънувах, скъпа моя. И той ти показа, че е съвсем реално, каквото съм ти описал - понеже белокосият беше избягал в своята си стая... е, избягал беше твърде силна дума за описание, но така се казваше. - Но нищо, успокой се... всичко е наред.

- Лудост е това... лудост! Нищо с иминяма... - каза разстроена

- Добре. Забрави го сега, спокойно - той отиде да седне до нея и спокойно сложи ръка на рамото й. - Успокой се и го забрави, сладкиш.
Не искаше тя да се побърка заради... всичко това, по какъвто и да е начин... пък и сигурно Бреда грешеше.

Тя се изправи и гопгелдна нанякъде.
- Отивам си в стаята, съжалявам за безпокойството. - мина пок рай него и тръгна катно мъртвец към вратата, бледа, с безизразни очи.

- Недей, ако не се чувстваш добре! Виж каква си бледа! - той просто искаше да се увери, че всичко е наред... малко или много. Може да сметнеше, че е сънувала... щеше после да се скара малко на онзи странник и сигурно нямаше да говори повече за това...

Беше толкова изтощена, че друга покана не й трябваше. Легна до него, прегърна го като плюшена играчка и веднага заспа

Чудесно... да, всичко това беше твърде побъркано, за да е истина... Не беше истина... И той се поуспокои и заспа спокойно до нея, все пак и той беше достатъчно скапан.

На следващата сутрин тя се събуди а лицето й пламна щом видя Винсенто до себе си.

Той, човека, май нямаше днес да може и да се помръдне. Но беше и забравил напълно за вчерашния си почти среднощен ужас. Пък и... не, всъщност не беше, но тя не вярваше в това, значи и той не.. .и сега спеше

Усмихна се отново и скри лице под завивките.

По някое време в съня му отново излезе светлината.... Но се оказа, че е само слънцето, така че отй отвори очи напразно... или пък не. Хайде, хайде, ден беше...

Тя се засмя тихичко на странното му събуждане

- О, малкото котенце ми е дошло на гости... а почти съм забравил, какъв срам за мен е това. Добро утро, сладкиш.

- ИОзобщо неси е тръгвало по-скоро...-каза с пламнали страни.

- Мда, е, за да си тук, значи си дошла все някак, нали... - той се усмихна и я погали досущ като все едно му беше коте, после се усмихна - Имаш ли сили да продължиш обиколката днес?

- Имам, да, но ме болят краката. - засмя се и облегна глава на гърдите му.

- Ах, бързаче... трябваше просто да го даваме по-спокойно вчера... Ще измислим как да мине днес по-спокойно, не се безпокой.

Винс~ Не се ли притесняваш, че си с мен в едно легло? - изумено го попита, приятелките й й бяха казвали, ч е има момчета, които не можели да издържат да са в легло с момимче, други пък били много издръжливи, трети безразлични ... тя трябваше да си попита, защото бе неука в това отношение така или иначе, макар че си бе имала приятели, тя си се пазеше!

- Не се безпокой за мен, сладкиш, аз съм кален, с други думи издръжлив човек. Пък и, на всичкото отгоре, не мисли, че всички мъже, видят ли жена, веднагически си мислят как да я свалят, да й станат гаджета и така нататък и така нататък...

-А, не съм си го помислила- каза тя и го погледна в очите, е, добре че бе издръжлив, за щото и тя бе свискнала някак си стова, че...бе в неговото легло-

- Тогава няма от какво да се притесняваш. Казвал съм го и преди, не ям хора. Просто си се отпусни и дай още малко почивка, че път ни чака пак...

Отпусна се в ръцете му и притвори очи
- Мда...