От минало с бъдеще

Кимна, после пак я погледна, за миг затворил очи.
- Днес само ще си почиваме, когато усетим умората, обещай ми... а сега млъквам, за да си починеш.

Тя се повдигна лего в леглото, като сега лицето й бе надвесено над неговото. Погледна към очите м уи бавно се наведе, за да докосне устните му със своите-

Добре де, една целувка по-дълбока си открадна, то нямаше как. Но нямаше, разбира се, да го изкара извън релсите на издръжливостта си... Пък и, дявол да го вземе, ако иначе бе друго, нямаше да има такава репутация...

Тя и нямаше да позволи да бъ де изкарано извън релсите на допустимото, затова се откъсна само за миг, в който си пое въздух, след това отново се наведе и внимателно облиза устната му. Хахаха! Колко бе странно на допир, не усещаше своята устна, а чужда! Ококори се и се засмя.

Усмихна й се пак, почти по своя си закачлив начин, това си го умееше вече по презумция. Той можеше и сам да прецени, че няма опит... ама май малко я беше понаучил с тези целувки...

О, бе ше...защото сега те й доставяха удоволствие!

Хубаво за нея... това поне нямаше да я притеснява повече, нали... е, той така или иначе нямаше против да се води първият.. .учител... поне за нещо подобно.
- Сладкиш, твърде сладко ще ми дойде сутринта.

Мушна се от срам под завивките, само по какъв начин я отблъсна! Страните й продължипа да пламтят, а по лицето й отново се появиха белезите, само че ясно изразени този път.

Засмя се, о, и това го можеше определено. Не го правеше с лошо все пак, но просто си беше такъв.
- Добре, добре... извинявай, че ти показвам рогата си рано сутрин.

Разсмя се под завивките, но си остана там.

- Хайде, сега излез... ще ми стане мъчно без теб... пък й, хей, това са си моите завивки~ Ще взема да ти направя компания там, отдолу.

Лицето й продължи да червенее, а тя поклати глава.
- Не можееееееш! - предизвика го тя, засмивайки се

Е, добре, сега щеше да й покаже той на нея, поизправи се, за да се подготви за дуела с одеяла.
- Идвам.

- Хахахаха...- разсмя се тя исе муш на още по-надолу.

- Чакай! Чакай, да не си мръднала повече! Ще те намеря аз, ще видиш...

ПРОДължи да се смее, а щом той все пак я улови, тя се остави.

- Ха, виждаш ли - той я хвана по-здраво, но не и за да я нарани като я стиска безцелно, просто за а е сигурен, че няма да му се изплъзнат. Сега щеше да види тя... а дали имаше гъдел...

А, и маше! Като започна да я гъделичка, тя продължи да се превива и смее.

- Аха, напипах ли слабото ти местенце, сладкиш! Гледай сега какво става!

- Хахахахха - запривива се от смях тя и без да иска го ритна няколко пъти - Хахахаха и аз твойто! - изспя се и се сзаизкатери нагоре към възглавниците.

- Не е честно. Ще си отмъстя. Само да видиш ти... и ще се оплетеш още малко, като шаваш така.

Отново се засмя и отпусна в леглото. Щом се поуспокои, само леко прекара пръсти пез рошавите коси а Винс.

- Когато се запознахме... помниш ли? Аз като типичен испанец мислех, че всички са длъжни да знаят испански и се опитах да комуникирам с теб така... а ти май каза, че използвам твърде много гел, защото съм бил много рошав.

Тя се засмя и кимна няколко пъти.
- Спомням си! Чудех се как може да има човек с такава рошава коса, а като ми заговори и испански.. - щом си спомни наистина случилото си се усмихна някак мило.

- О, аз бях в шок от това да разбера... че испанският хич не се използва тук. Хората още забелязват, че завалям английския по специфичния начин, но какво да се прави...