От минало с бъдеще

- О, да... има си и кварталчета, пълни с испанци, ала не и този, в който живеем де...

- Мхм... там често си прекарвам времето. Още като научих за съществуването му... Колко пъти са ме гонили полицията, заради забавите, които си устройваме, но... испанци, гореща кръв...

- Ооо, наистина сте с МНОГО гореща кръв! - засмяно каза и се пусна на матрака.

Засмя се, но кимна, така казваха из целия свят, във всеки случай, нали така...
- Искаш ли закуска в леглото... че не мога да мръдна.

- Още не съм гладна, нооо... да, искам. - каза и зашава в леглото - нАЛИ ЗАЕШ коя е принцеската, така де, бъдещата кралица на Мадрид? Е, тази госпожица е модна фурия! Има много, ама много добър стил! Тя е една от малкото испански известни личности, за които аз знам.

- Чувал съм я - той за миг прекъсна разговора с извинение, та да продиктува какво вече бе измислил за закуска на испански... просто защото му беше на езика да поговори по този начин, а пък в хотела нямаше как да не го разберат. После усмихнато затвори пак телефона. - Виждал съм я, дори, на толкова много постери и вчера, докато ходихме насам-натам. Стилът й е по-скоро шокиращ, ако имаме предвид, че се води принцеса.

- Да! Много...диво момиче, и изглежда непредсказуема, поне по това, кеото виждаме на екрана, хората очакват едно, тя прави съвсем друго, облича друго, говори друго... - засмя се - Направо ми е идол! А и е мноооого смекси!

- Ти знаеш как да си избираш идолите, сладкиш! Добре, добре, съгласен съм, че си е съвсем непредсказуема като цяло... За модата не мога да говоря много, не съм й виждал мъжките колекции, ако има такива. Мъжете разбират от женски дрехи само ако са по-нестандратни.

Тя кимна отново.
- Само... че води доста...така... - бузите й пламнаха. - Ами да, доста...някак...не..типичен... за нея...живот... - знаците й ясно проличаха за пореден път, онази принцеса.

Той бе решил да не й говори за тези знаци повече от вчера. Затова не искаше да издава, че се появява каквото и да е... ха, щеше да го сметне за както и преди... просто изчервяване.
- Предполагам е решила, че сега й е времето... защото ще стане така, че ще се наложи да се омъжи накрая и... край с приключенията извън двореца, независимо дали мода или друго.

- Ех, кой ли ще вземе за съпруг? Вероятно някой на нейното ниво?- каза и постави ръце на страните си.

- Разбира се! Първо на първо тя дори не би искала да погледне обикновен мъж. Синята кръв, благородниците, те пазят преди всичко честта си... изключително рядко се получава някой от народа да стане част от тях... обикновено момичетата имат повече успех.

Тя се заасмя.
- Като Кейт и Уилиям! Сватбата им! Еееех...колко романтично - засмя се тя и се скри пак под завивката.

- Хм... не ми хареса особено нейната рокля... Но пък какво ли аз разбирам от цялата картинка, ха! Някои мъже ама хич някак си не схващат какво толкова важно и хубаво има в една сватба.

- Сватата не, самата им история е хубава... Ама Уилиям е задник! -кимна си и захапа усните и.

- Така те искам, момиче! Няма да се превъзнасяма по някакъв си принц пък... По принцип твърде много шум се вдигна, но... е, няма значение.

Тя се засмя и го погледна.
- Еее, да... - тя сена върху него и го цапна няколко пъти с възглавницата; сетне се разсмя, ала и поруменя.

- Нима искаш да разбереш колко съм добър в боя с възглавници? Дано който донесе храната не се уплаши от хвърчаща перушина.

- Не би посмял да ме удариш дори с възглавница, нали? - попита тя и се приближи със съблазнителна усмивка надолиу към лицето му.

- Всъщност, такова крехко, сочно сладкишче не заслужава да се удари и с перце, но пък испанеца не му пречи да опита да го сплаши... все пак да опитам...

Наведе се още малко, а устните й палаво се отъркаха в неговите, без да го целуват.
- Наистина?

- О, да, аз, твоят изперкал испанец се старая да казвам истината. С каква глазура си днес? С мед или шоколад? Весела или както обикновено?

- Весела...с много шоколад. - потърка отново устните си в неговите и се отдръпна рязко засмяна.

- О, виждам го, виждам го. Затова съм ти поръчал за всеки случаи и нещо достатъчно сладко. Всеки момент ще дойдат.

Щом ги донесоха, тя ги взе, защото явно той си беше мързел днес, върна се в леглото със закуска...?
- Хайде, мързел испански.