От минало с бъдеще

- Аз вече се подготвих - просто си беше седнал по турски. - Хайде, нали е за легло, сложи подноса тук и да видим какво са приготвили от поръчката.

Тя го остави на леглото и с усмивка седна до него.

- Ето, това го поръчах точно за теб - явно бяха някакви френски кифлички, една от които той й даде да опита.

И тя захапа от нея, нацапвайки се с шоколад.

- Да, сега си още по-шоколадова, малка ми съседке... я дай да видя - този шоколад, с който се беше омацала си беше за него, така че той го опита, като си го взе с едно пръстче. О, добре, че беше качествен.

О, лицето й за поеден път поруменя, а тя се засмя панически.

- Хайде, сладкиш, дори и мен ще изчервиш като ме гледаш така. Още искаш ли?

Тя взе малко от сметаната и започна да рисува по устните и брадичката му.
- Добре.

- Хм, така хубав ли съм? - хвърли й закачлива усмивка, но я остави да се прави на художник, пък й... все пак това бе сметана

- Да, сега и мустаааци...- засмя се и продължи да "рисува".

- Ще си пусна едни такива истински.. .и ще ги побеля... ако държиш... Как ми се е приискало отново да се наредим в някоя дискотека...

Лицето й пламна като домат, а тя спря да го рисува и свее глава засрамено.
- Аз... наистина съжалявам за онова, което направих сле...след....ами след...това...

- Сладкиш ти нищо... не си направила - засмя й се и си открадна така или иначе една целувка, за да я омаца и нея едно хубаво със сметана. - Боже, не се притеснявай за такива неща!

И тя бе станала цялата в сметана, но наистина се притесняваше.... Много... отвърна на целувката му, засмя се, макар и с червено лице и извърна глава.
- Аз... да... направих - направо грееше като лампа, но предпочете да загърби темата.

- Казах ти, не бива изобщо да се притесняваш от това, срамежливке. Станалото станало, както обичаше да казва майка ми - да, същата като него може би?

Отпусна се рамото му усмихнато.
- Майка ти? Тя тук ли живее?

- В Испания си е. Баща ми също, а аз по някакво чудо успях да стигна до тук, за да... уча. Да се чуди човек как ли.

- Ти си умен.-каза тя и се повигна, изяжайки сметаната от лицето му.

- Не е вярно... просто съм досаден, затова професорите ми пишат тройки и да им бягам, че не могат да ме търпят...

Тя се засмя развеселено и разроши и без това рошаавата му коса.

- И ти можеш да си измислиш един такъв похват! Така всичко е лесно и бързо! Особено при новия професор, нали помниш... този, който ни помогна, високият кестеняв с очилата... Кевин? Нещо такова... Той пък пуска най-лесно.

- Мм...не се сещам...-каза тя и се усмихна леко асрамено.

- Той дойде наскоро... не ти се представи все пак. Този, който прецени какъв речник да търсиш за своя странен приятел... На който не сме поръчали нищо за ядене...

- О!- сети се веднага и се ухили- Сетих се и да!- скочи от леглото като попарена и хукна към стаята на приятеля си; без да й пука от сметаната

Засмвя се и я остави да ходи, нищо... една сметана, какво толкова, всеки можеше да сметне, че е сънена и така нататък... още повече, че в хотела клиентът винаги беше в правото си.
Другият не изглеждаше изобщо гладен, всъщност не се виждаше никъде, но със сигурност можеше да бъде намерен някъде до прозорците... може би още притеснен от това как да обясни и дали е истина...