От минало с бъдеще

- Добро утроооооооо! - влезе вътре и захилено помаха

- Добро - той я погледна, но после пак върна погледа си на замисленото кръгче, което чертаеше върху килима с ръце... мислено по-скоро. Не знаеше как да се държи към нея, ако това, което вярваше, че е тя... се окажеше, че е истина... Щяха да го убият, ако разберат колко приятелски беше настроен, но поне бяха далеч.

Тя му се метна на врата, гушкайки го
- Еееееееей, хайде да ядееееееееееем!!!!!

- Ти май вече си яла - поне доколкото виждаше сметаната си седеше още върху нея... не се чувстваше чак толкова гладен... той все пак беше тренирано момче. И все пак... трябваше да измисли как да замаскира притеснението си.

- Еееей, що си толкова паниран? Хайде, хайде да ядем, - заръчка го и го издърпа - Хайдеее! - млясна го по бузата, оставяйки отпечатъци със сметана - Вече и ти си в сметанааа

- Добре, добре... - дано не му сервираха пак нещо откачено, като онези... юфка ли, спагети ли, кой знае... които беше ръчкал поне двайсет минути, преди да разбере дали му харесва. Реши да действа по тактиката "Не помня нищо от вчера"

Грабна го и го бутна при Винс.
- Аййййдеее, сега и него ще наплюскаме!

- Че той е толкова слабичък! Я виж ти, обаче, има си вкус към модата, човека, избрал си е точно каквото му отива...

- Браво, горда съм с него!

- Но пък все пак е кльощав.
- Не забравяй, че вече те разбирам!
- Ще мина на испански.

- Хахахахах!- прихна Кармен

- Виж, разсмяхме я! Кармен ние, двете момчета, май няма да се разберем добре...
- Ще се... само дето единият яде твъъърде много сладко, а другият много плодове!

Тя проъдлжи да се хили, хахахаха! Беше й много забавно с тях!

Е, двамата може и да не се харесваха, защото се мислеха за потенциална заплаха... но тяхна си работа, поне не се караха наистина ожесточено, нито изобщо се караха...

Щом се успокои, тя въздъхна и ги погледна.
- Така, яж!

- Но аз не съм... - е, добре, все пак ако... но може и да беше гладен преди всичко, просто го изгледаха лошо, за да започне.

- Бон апетии.-усмихна се щом видя, че ще яде и се облегна назад.

Кимна, маниерите му просто бяха други. Той не идваше от двореца, който го беше изпратил очевидно тук... затова сега им представяше простият войник... сигурно по-висшите от него биха го смлатили от бой за неизискани маниери... както и да беше...

Е, тя не го гледаше много, но щом забеляза това с храненето, веднага скочи.
- Стоооооой! Сега ще те науча да се храниш правилно.

- Аз се храня правилно! Остави ме - естествено, че й обърна гръб, той можеше... да си е същинско дете, когато го пожелаеше, още повече, че сега можеше да се извини с нещо... наример, че не я е разбрал правилно и така нататък.

- Не е правилно! - заинати се и го обърна към себе си, поглеждайки го ядно, а в очите й загоряха пламъци, мноого опасни пламъци.

- Но е неправилно така! Ще идем на заведение и ще се изложиш, себе си, не някой друг! Искам да не ти се смеят, а да те приемат сериознооо....- засмяно каза и му показа как да хване вилицата и ножа-

- Аз не искам никъде да ходя - заведение... той можеше да го асоцира с какво? Кръчмата ли? Че нали там ходеха точно, за да могат да си се излагат колкото искат по свое желание... Нима тук пък искаха хората да са изискани... Странно.

- Иииии! - хвана се за главата и се пусна на леглото.