От минало с бъдеще

- Ти сама ли си? - не знаеше още нищо за студентския начин на живот... но, всъщност, глупости... да, тя беше сама в стаите си, покоите си на неговия език, а другите живееха в други стаи... - Вярно, моя грешка... нали и аз живея сам в казармата...

- Различно е, но да ,сама съм. Студентския живот е интересен, но зависи най-вече от това как ти ще си го направиш, защото... някои лудуват, но други се пооливат с това.- знаеше, че няма да я разбере, затова се засмя и щипна бузките му.

- Ако в моя свят имаше такива... хм... ученици... не вярвам, че щяха да оцелеят после с тези си знания - ако вземеше като модел Винсенто, който все си стоеше сякаш бездеен в ученето.

Тя се разсмя.
- О, може би разбираш повече, отколкото симислех

- Горе-долу... старая се... все пак ако не мисля, няма да се върна у дома никога... макар и ако се върна, Господарят да ме прати на нова мисия... вероятно.

-. Их, ще ми липсваш, ако се върнеш. Ъъ... ти на колко си години?

- 21... не ти ли казах? Може и да съм пропуснал от вълнението... един от редките случаи на млади войници Пазители.

- По-голям си от мен.-каза замислено и се ухили - Аз съм на ... ПОЗНАЙ!

- Хм... Деветнайсет? Или пък двайсет? - не му се вярваше да е много по-възрастен от нея, ако съдеше по своите изчисления.

- Позна! Деветнайсееееееет

- Късметлия... и тук успях да преценя като хората! - цъфна веднага в усмивка... но пък... все пак тя не трябваше ли да е по-възрастна... не, май не...

- И какво разказваш, че идваш от миналото! И каква е мисията ти?

- Не знам от кое време идвам за теб... но идвам от времето на магията и мечовете. Мисията ми там беше да освободя пленената ни принцеса от висока кула... Вражеската кула... само тя може да спаси страната ни, краля ни... но незнайно как вместо да се добера до кулата... попаднах тук.

- З.за мен?!

- М? - той вдигна глава да я погледне. Мислеше, че тя не знае историята, затова й разказваше... все пак тя дори не си спомняше коя е... нали? Дали да не й кажеше какво е открил... Нямаше да му повярва...

- Е, какви ги говориш, как за мен!?

- За времето ли? - опита се да си спомни монологичната си реплика - Все пак... за мен това бъдеще е далечно и неразбираемо... за мен е като друг свят.. .а ако вие имате минало, което се свързва с нещо, близко до мен... значи за теб е минало. Макар че ако е от миналото на тази земя... никъде не виждам магията да е оцеляла.

Повдигна рамене
- Вероятно, не знам...но какво общо има всичко това с мен?

- Нищо общо няма стеб! Не разбирам от къде подхвана това... в какъв смисъл го казваш... Ти... да не би да помниш нещо? Сънувала ли си нещо по-специфично от мен?

- Да, сънувах те и ти войник ли беше, не помня точно добре... ама беше странно, не беше като че ли в това време!

- Да! Тук никой не използва магия! Тук никой не ходи с мечове... идвам от един такъв период... Не съм точно войник, наричат ме Пазител. Аз трябва да спася, а после и пазя принцесата. Баща й казваше, че тя трябва да значи всичко за мен, дори да не съм я виждал никога.

- Хммм, дано си намериш принцесата! - засмя се.

- Вече от години всички за изгубили надежди за това. Дори господарят вече не вижда начин да успее... някои дори вярват, че всъщност е мъртва... това е просто като някаква традиция от едното време. "Изпрати го да умре в чест на короната"

- Ех, много тъжно... Но аз вярвам, че ще намериш принцесата!

- Щом казваш - той вече не вярваше, защото обществото така или иначе беше спряло да вярва в тези неща... дори тя да беше... е, тя нямаше спомените... и така сякаш си я бяха загубили...