От минало с бъдеще

- Не, не, нищо. Благодаря ти!-целуна го по бузата за благодарност и седна на масата, зада е нахрани.

- Щом казваш. - кимна и остави огризката от ябълката, после й махна и я изпроводи с кратка магия до коша, който беше намерил случайно, докато се занимаваше. Той... не разбираше нравите им, тъй че нямаше право да пита нищо, да...

- Можеш да ме питаш за това, което ти е интеренолюбопитно...

- Всичко тук ми е любопитно! Извинявай, ако случайно съм объркал някоя от джаджите ти. Номагията ми е безвредна. Имам чувството, че ужасно много сте свикнали с всички тези... удобства.

- Да, няма прогбелм, питай! Ами.. да, всикнали сме, просто защото сме родени с тях...

- Според мен са и малко вредни. Можете да имате всичко в дома си, но не всички вече обръщат внимание на природата и пътешествията, както е при нас... за да разберат повече за света.

- Ооо, аз съм голямапътешественичка и с Винс често сме обикаляли градовете с палатка!

- Не мога да повярвам, че човек като него е съгласен на това... но той все пак е доста нетипичен за мен, както сигурно аз за него.

- Е, той ми мрънаше за палатката, но пък все пак се навиваше да идва с мен, защото изглежда не искаше да ме пуска да обикалям сам сама!

- Ха, представям си ви донякъде - макар че, ако беше разбрал правилно, момчето си беше тотално свободно.. .и май обичаше женските ласки... сигурно не беше посмял да й го покаже тогава... кой знае

- Аз го харесвам. - каза тихо то и пак почервеня. - Но той мен не, о си пада по секси госпожици. Секси тоест по-отворени, по красиви, по-страстни...-каза тя исе хвана за главата. - А аз съм кльощава, с жълти като на откачена очи и рижава коса! >.<

- Това не значи, че не можеш да бъдеш хубава и за него. Мъжете са капризни същества, да, жените също. Той може да има или по-дълбока причина да не ти показва, че те харесва, ако е така... Да, сигурно ти изглежда, че се държи като твой брат с теб, или поне на мен така ми изглежда. Може и да му е писнало всички да смятат, че не може да има жена приятел... не знам.

- Да, точно като сестра. - кимна намуето и скри лице в гърдите му, съвсем нормален жест, според нея. -

- О, ако наистина искаш да му покажеш, че го харесваш, както може би си направила, той би се променил... например днес би те избягвал, защото прекалено много си е позволил вчера... така изглеждаше.

- Той не ме харесва! - каза и се почувства още по - тъжно.

- Харесва те. Особено много те харесва, вярвай ми... предизвикай го и ще ти го каже... - покаже му беше под въпрос де...

- И как се придизвиква такъв чове като него!- запита отчаяно тя и в следващия момент се замисли...как той знаеше толкова много за Винс?

- Ами, зависи колко е отчаян... Познава се по очите на човек. Но първо и ти трябва да си дотатъчно сигурна и уверена в решението си да бъдеш с него, за да се пребориш с упоритоста му.

- Под... да бъдеш с него...какво...искаш да кажеш? - попита и поруменя.

- Както вие го разбирате. Зависи ти как го разбираш. По колкото и начина да имаш предвид, все ще си е правилно. Ти пак трябва да си наясно какво искаш, нали?

- Е...д а..- каза и го целуна по другата буза. - Йей! Благодаря ти! - заподскача около него.

- Моля... все пак живея така незаконно в дома ти... искам и да съм полезен с нещо, междудругото.

- Можешда правиш каквото искаш тук, в дома ми! Ако искаш да излезем-ще излезем и ще ти покажа какво е навън. - каза тя

- Мен ме е малко... страх... от този ваш външен свят. Моят е далеч по-спокоен. Оживени са само градовете, но там имам само обичайната пазарна глъчкща и коне.

- Мммм, ще опознаеш и този свят.Аз ще ти покажа.