От минало с бъдеще

Отвърна й, можеше, разбира се, че можеше... жените го правеха доста успешно, поне така изглеждаше отстрани.
- Ти не си моя играчка, Кармен. Каквото и да чуеш че съм направил или казал. Решението ще е винаги тве, все пак...

- Нима? - плъзна подигравателен и едновременно с това еротичен поглед, показващ му,ч е не е прав.

- Определено. Не си ли чувала слуховете за това какво съм аз? Би трябвало да ти е ясно...

- Слухове... че можеш да имаш всяко момиче, което пожелаеш?

- Да... Затова обикновено не обичам да карам никого да мисли, че каквото съм казал е закон. И затова ти дадох правото да решиш сама какво да правиш тази вечер

Това само можеше да я прави щастлива, че не я бе бутнал веднага в леглото си. Усмихна се лъчезарно и го прегърна силно, сякаш опитваща се да намери смисъл да сдържа пламенното си желание.

Усмихна се, не обичаше да се кара с нея... да, макар че тя все пак можеше лесно да загуби... вяра и доверие внего по всякакви причини.
- Ще те закарам, както ти и обещах.

- Благодаря. - пусна го и заедно потеглиха.

Щом стигнаха пред мастото, в което живееха, тя го погледна отново.
- Стигнахме...

- Мда... Моля, заповядай у дома - той вече бе минал от нейната страна и отворил вратата, за да й подаде ръка като на важна особа. Усмихваше й се, естествено, че щеше дори да си я заведе до горе, апартаментът й беше... доста далеч.

На нея толкова й се спеше, че се отпусна в ръцете му преди да понечи да я хване и той ще-неще трябваше да я вземе на ръце. Отпусна главата си на рамото му и уви ръце около шията му.
- Благодаря...- измърмори тяи го целуна само след миг.

- Моля. Сега ти е време да поспиш - дано онзи не беше заключил или... каквото тя му беше казала да направи... Ако беше на толкова години, на колкото Винс го смяташе, сигурно още беше буден... сериозно, никак не му личеше, че е на повече от осемнайсет да кажем... Предпочете да вземе асансьора до горе.

И... заспа в ръцете му преди да стигнат до горе.

Търпеливо изчака асансьора да се качи най-сетне и с радост откри, че странникът нито е заключил, нито пък си е легнал... просто както бе изморен, това само щеше да му е от помощ... Май това момче доста остро и бързо разбираше различните ситуации... помогна му да намери стаята, слава богу.

А тя си спеше... дори не усещаше, че я разнасят.

- Добре, чудесно. Сега и двамата можем да си лягаме - бяха се справили момчетата, както те си можеха, но поне беше добре завита, нали? Белокосият, чието име не знаеше, просто го разбираше по интонацията, затова кимна и отиде да си легне най-сетне... както и Винс.

На следващата сутрин Кармен е събуди с ужасно главоболие, премазан поглед и ... роля, окля, грим... Стана и светкавично се огледа. Устните й бяха подути и разцапани от червилоо й! Косаа й бе маалко по-рошава околоо трябваше. Седна на столчето на тоалетката и се хвана за главата, щом си спомни как е бе нахвърлила на Винс, и по-точно как му се бе ПРЕДЛОЖИЛА ! Бе предложила тялото си на ВИНСЕНТО И той я бе ОТХВЪРЛИЛ! Стисна главата си и заби леко нокти в нея.
- Ох... - просена тихо и започна да чисти лицето си с тоалетно мляко.

Поне къщата й още си беше на мястото, а не подпалена и гръмнала из основи, така да се каже... Винсенто и на това беше доволен, някъде на своя си етаж, след като знаеше кой още живее наоколо. Предложение... Не бе останало грам време за нищо... За разлика от него другият поне беше имал времето да разгледа книжките си отново.

Щом се освежииииииии, Кармен се преоблече нормални дрехи и отиде при новия си приятел.
- Добро утро...

- Нека е такова - той май не толкова разчиташе на техниката й, олкото на себе и и... изглежда доста често използваната му магия. Беше успял да си намери някакви плодове, затова закусваше с ябълка. - Прибрахте се доста рано вчера.

- Аз... не си спомням...

- Оу... ами, общо-взето сте се забавлявали добре, бяхте леко пийнали... и и двамата изморени като все едно идвате от планински път. Но ти вече спеше.

-МОЛЯ?!-как не падна като го чу!

- Няма нищо чудно в това, беше изморена и той посто те донесе до тук... макар че... е, няма значение. Каза, доколкото успях да разбера, че не иска да те буди, за да те мъчи да се приготвяш за сън.

- Ясно, благодаря..............-хвана се за главата и отново си спомни няко и нещица...- Гладен ли си?

- Аз хапнах... но ти не си... приготвих ти нещо за ядене, стига да ти харесват плодовите кексове... не питай как съм го постигнал, за да не се уплашиш нещо. Притеснява ли те... нещо?