От минало с бъдеще

асмяно клекна и го погледна отдолу, а след това потърка устните си в неговите. Толкова беше забавно! Дали и Винсенто се забавляваше като я гледае да се изчервява.




Блондинка, с изразителни очи, доста грим, последна мода дрехи, дълги крака и токове слезе от лимузината си и огледа мястото. Нямаше репортери и по-добре
- О. - забеляза познатия мъж.

Сигурно... той обичаше наистина... да кара момичетата като цяло да се изчервяват, и все пак на нея й отиваше май най-много... или беше защото той така си мислеше... Е, на белокоското също си му беше като вродена реакция за всичко... но за това най-много.

Странното произношение на английски... Като неговото, защото той не беше чист англичанин или американец все пак. Това вече му беше познато, затова обърна глава, за да огледа хората наоколо зад черните стъкла на очилата си.
- Аха. - поздрави нарочно в същия стил. - Закъснявате малко, но кой ли съм аз да ви държа сметка, нали така? Радвам се да ви видя. - удържа се да не се поклони по онзи начин, с който се бяха забавлявали той и актьорите от филма, за който беше пял.

Засмя се и седна по дупе на земята, точно под Бреда.
- Хахаха! Добре ли си, ей?


Инес само го огледа от глава до пети, а след това се засмя и отиде да го прегърне.
- Откога не съм те виждала, трябва да направим нещо огромно! Аз и Ти! И... променил си се на външен вид

- Разбира се, че съм добре - сопна се онзи... мразеше просто това, че можеше да се изчервява за някои неща, да се забелязва, но нормално. Момчетата не обичаха, поне в неговата страна.

- Аз само пуснах дълга коса за... клипа - засмя се, тя беше модна дизайнерка, одобряваше или не дрехите му... това би трябвало да й правеше най-силно впечатление... както и да бе. Китаец беше, не всеки се разхождаше като него в момента. - А я виж се ти... весела, широко усмихната и... пораснала нима? На височина? Или пак носиш токове?

Тя се засмя и го пога ли по едната буза
-Добре, добре.



- И... ако разкопчаеш това копченце...-разкопча коп чето и остана само с едно, което малко разкриваше иначе интереснат ариза на момчето - Перфектно. Аз...хехе, накъде без скъпоценните токове бе? - вдигна го рдо главичка и гоизгледа от глава, до пети

Е, нямаше да се ядосва, естествено, чак пък толкова, задето го бяха разкрили, тази негова слабост... щеше да му мине, като го излекуваха с няколко шамара. Учителките по етикеция бяха страшни.

- Не те е срам, аз съм толкова нисичко момченце, а ти искаш да станеш още по-голяма от мен! - за китаец знаеше, че си е доста добре в растежа... гигант направо сред семейството си... почти... - Тази риза е от последната ти колекция, вярно, каза ми да не се кипря с твои неща, но не можах да й устоя...

Тя облегна глава на крака муи чу по новините, че госпожицата пристигнала. Ушите й се наостриха и тя се ококори.



- Хехехехе, горда съм да чуя че Гио Джин носи моите дрехи. - поклони се леко и му смигна палаво - А`е, тръгваме ли? Имаме да организираме толкова неща... И очаквам с нетърпение клипа ти.

- Много бързо! Сигурно това тържество ще е... супер грандиозно!


- Е, сега... Как може да не ти харесвам стоката... макар и да рекламирам толкова често великите дрехи на своята нация... Клипа е за новия филм по Алиса в Страната на чудесата... пускат го след пет-шест дни, заедно с трейлъра. Моля, ти първа.

- тАКА ИЗГЛЕЖДА!!!!!!!



- Благодаря. - каза и го погледна - Алиса в страната на чудесата? Леле! Оста е много добър, нали? Бях веднъж в студиото, когато го записваха!.

- Не трябваше да го съобщават! Сега всички ще хукнат да я търсят... искаш ли и ти? Или не ти е минала мускулната треска, а?

- Ха-ха, ами... мисля, че си права, аз дори се влюбих в него, когато го чух... но нали знаеш, че слабост ми е точно такава музика... Ошашкаха ме, като ми казаха, че е задължително да изпея поне една о тпесните...

- Аз не искам, ще отида само на онова ревю...




- Е, ставам още по-горда от това, че те познавам. - пошегува се и му смигна.

- Умница си ми ти, умница... - засмя се и кимна няколко пъти. - Ще потърпиш, нали?

- Моля ти се, де, чак пък толкова известен не съм! Никой испанец не би и чул за някакво китайче, чието минало е тайна, но се знае, че някога е било в детско музикално шоу.

- Знаам. - измърка тя




Инес го погледна в първия мчомент шокирано, ала след това с гордо вдигната глава.
- Не говори така за себе си. ТИ си МНОГО известен, а миналото ти може само да кара публиката да те харесва повече. - смигна му и се разсмя.

- Като говорим по темата, днес няма да се разхождаме да му купуваш обувки... нали?

- Не съм толкова известен, колкото си ти, заповядай - беше й отворил вратата на колата, която вече бяха доближили, разбира се. - Аз имам още път да извървя... все пак всичко се случи преди две години, нали? А в началото не бях особено активен, разбира се.

- Ще, като се оправим тръгваме от хотела и отиваме за обувки! Не се отмятай така, ей!!



- Благодаря.-каза и влезе вътре, изчаквайки го да влезе и той. - Е, сега предстои да се случи всичко, прекалено си известен даже, а това, че сме дружки, доста често кара фенките ти да ме питат за теб.-тихо каза и му смигна.

- Еее, мислех, че си забравила! Че той... хей, междудругото откъде си му намерила тези обувки? Едва ли в миналото са носели маратонки...

- Ако много те дразня, имам ефикасния начин да ги откажеш... - той се хвана за дръжката, докато не потеглиха, че знаеше шофьора й колко обичаше да подкарва бързо... Поне после не спираше рязко. - Чуй сега... *той казва, че обожава да яде тлъсти дебели живи червейчета*

- А, това са на бащата, забрави ги вкъщи след ремонта - усмихна се - Иначе сега ще му накупя негови си.




- Хахахахах, ужасс! Наистина би пугносило всички, щом дори мен успя. - стисна учи сцел да спре даси го представя

- Много пари тхвърляш за момченцето май... него ще го направим модел та дрънка.

Засмя се, беше много ясно, че дори не искаше да опитва такива, не беше абориген... но пък помагаше, а?
- Извинявай, извинявай... това е като тайно оръжие.

- Аа, трябва и той да си има нормален гардероб, така...-кимна леко и се ухили - Ми ще го вземат, има доста нестандартен външен вид и много ще го искат..



Засмя се
- По-скоро и фенките ти ще започнат да ядат живи червеи, за да ти покажат колко те обичат.

- Хм, те лесно могат да го намацат с всякакви неща и да го направят и жълт и червен и черен... както и мен и теб, разбира се!

- Неее! Това не го може всяка! Нали преди малко си представи какво е?!

- Хехехее, може - засмяно каза и го погледна .




- Виж сега, аз не бих го направила НИКОГА за НИКОЙ мъж, така че това е нормално, но има много ненормални фенки, които биха изяли купа червеи, за да те спечелят.

- Да, можем да му намерим един крем, не помня как се казваше да прикрием татуировките на лицето, една боя за коса и е готов за кипрене.

- Какво ли би станало после, като видят, че по-скоро става обратното и направо са ме изгонили...

- Мммм... не, колкото по-нестандартен, толкова по-добре.



- Я стига! - шашнато му се скара - Това няма да стане! Защо си толкова негативен, приятелю?

- Щом казваш... лошото е само да не го вземат за някакъв сектант иначе е така.

- Говорим за червеите сега! - махна той с ръка. За негативен... той още не се интересуваше от връзки, да, така беше... но това нямаше и значение в момента - Това, че го казах, не значи, че ще ми е ужасно приятно да видя мои фенки да ядат нещо такова за мен... и едва ли ще ми се харесат.

- О! - тя се шокира - Е, не ми се вярва, но...омже..



Тя се разсмя.
- Тогава няма да говоря такива неща за теб