От минало с бъдеще

- Или пък за много металистки/пънкар дечко... както и да е. Да побързаме, перди да сме изпуснали големите намаления!

- Е, кажи го, ако смяташ, че са по... гнусливи? Няма да те тревожат после! Междудругото, сега отиваме направо където си планирала тайно да ме водиш, нали? Трябва да махна тази допълнителна коса някъде.

Тя кимна
- Хайде, наистина, ставай Бреда! .хвана го под ръка и го задърпа напред.



- Да, добре, ще я махнем тая коса.

- Но тези обувки не ми ли стоят добре... - те бяха свикнали, разбира се, войниците, като им дадат едно нещо да го носят цял живот.. .или докато не им дадяха друго...

- Лесно е... но няма да ти цапам колата... по-точно, така де... нали знаеш, ще хвърчат изкуствени кичури навсякъде после.

- О, моля те... - засмя се и без да му отговаря продължиха тримата към магазина за обувки.



- Ето, пристигнахме, бързо слизай, че има доста хора.

- Ама нали няма... да пробвам цял куп като с ризите вчера...

- Олеле... нищо, аз поне имам дълга коса... мога да ти послужа като... прислужник... и ще се измъкнем някак.

- Не, ще бъде зял куп обувки. - пошегува се.



- Наведи се тогава - каза тя и успя някак си да прикрие лицето му, та бързо се измъкнаха.

- Ужас! Та аз няма да мога да износя толкова през живота си!

- Добре, че предварително има пазачи... и все пак където има пазачи, там очакват известни - добраха се най-сетне до безопасно местенце, така че си позволи да говори вече... кой знае, можеше да има побъркано фенче, което да познае инего.

- А, спокойно, винаги има как.


В следващия миг го нападнаха и дивите фенове...

- Но, но, но...
- Остави го, спокойно... той си е просто войник и обича краката му да миришат на обувки.

- О, господи... - той понеже беше нисичък и слабичък, та можеше да се измъкне с малко борба и разкъсани дрехи отвреме навреме... но какво да се правеше... никакво проговаряне повече на публични места.

И...щом все пак му накупиха достатъчно обувки бяха готови за връщанте.
- Е, мисля че три часа са нищо работа, нали?



Тя се опита инякак си успя да му помогне, а след това избягаха навътре, където не можеше да бъдат допуснати външни лица

- Да! Нищо сравнение с вчера! Вчера беше просто върха... Мога ли да ви черпя сега?

- Ужаснто е... в Китай не ме познават толкова, дявол да го вземе. Дай ми тиксото, ще си затворя устата и си слагам очилата и съм невидим...

- тИ? Ами добре, давай



- хахахах, така ще те познаят по лесно, скъпи мой

- Чудесно... какво предпочитате, нещо определено като пица или дюнер.. .или нещо по-изискано?

- Тогава искам перука пък! А, да, косата... дано не сбъркам женската с мъжката тоалетна, както направих на летището...

- Дюююнееер!!!




- Хахаха, има едни нарисувани човечета, това, което е с пола е женската тоалетна

- Дадено. Тогава идвате с мен сега за последна изморителна разходка!

- Да, знам, но защо на летището ги нямаше! Мислех, че тоалетната си е една... или аз съм станал сляп...

- Идваме, идваме!



- Ммм, там има една врата, а после още две, а там няколко...-засмяно каза

Купи и на тримата по един дюнер, какъвто той предпочиташе, пък се постара да е наистина хубав... не от някакъв... който не става за ядене, най-просто казано.

- Ще се оправя, ще се оправя. Ако искаш ти върви, после ще те потърся.

- Ммммм, вкусно!


- Идвай. - сгтрабчи го за рлакътя и го поведе към мъжката тоалетна. Хич не я беше еня, че ще я ви дят там.

- Това наистина... става за ядене....
- Да, да, чужденецо, така си е.. предлагам след това да ходим и да се проспим хубавичко...

- Хей, ако имаш някаква работа можеш да си я вършиш! - просто щеше да стане свидетел на много падаща коса...

- Мммм- щом доизяде храната си, а и те също, потеглиха към града....


- Нямам работа, или поне имам след два часа, действай. С какво да ти помогна?

- Ако такова е всекидневието ви, няма да го издържа. - призна си Бреда по едно време, но сигурно нямаше да му се наложи. Винс смяташе, че да се появиш тук не е шега работа и той просто търсеше нещо... но нали беше приятелски настроен, това беше важното...

- Мисля, че засега ще се оправя... дано не боли много... нали знаеш, изкуствените кичури ги лепкат там нещо, гадно чувство... - той трябваше да ги махне сега на ръка... просто не знаеше друг начин...

- Не е само това, спокойно. - засмяно каза. - Така разпускаме.



- Чакай да типомогна. - каза тя и взе да му маха кичурите.

- Това... е разпускане?! Господи! - той най-накрая беше капнал! Истинско чудо... за човек, окйто изглеждаше така, сякаш имаше енергия за всичко, абсолютно всичко...

- Добре че избягах... всъщност, избягах, за да дойда дотук... Истински ужас! Сигурно щяха да ме накарат да позирам за някой афиш или бог знае какво... Мразя да се кълча.

- Да, това е разпускане! - засмя се отново - Има и друг вид разпускане, ще ти покажа някой път. Има и трети, който няма да ти покажа - бузите й пламнаха, просто защото бе неука в онази област, третата, която нямаше да покаже.



- Спокойно . - издърпа ипоследния кичур - Готов си. Ф еновете видят ли те жив ще те изядат, пази се наистина.

- Това е достатъчно, да ме откаже от всички области на разпускането ви... - или просто беше се разкисилил, защото беше походил малко в повече и не беше във военна готовност за това...

- Няма страшно... ще си уредя някой да ме пази или ще се маскирам.. .абе, ще измисля нещо на момента!