От минало с бъдеще

- Ех... но пък е странно това, че моите сънища са сходни с мястото, на което си живял! - захили се - Представи си аз да съм принцесата!! - каза тя, на шега, разбира се, никога даже нямаше да й мине през главата

Господи, представяше си го... но не можеше да й го каже, защото тя така или иначе щеше да си го помисли за луд. Нямаше смисъл... ако намереше пътя назад, щеше да се прибере... пък ако искаха да го убият и с ритуал...
- Някои от психолозите в моето място биха казали, че си развила способноста гадаене.... или виждане в миналото.

- Е и каква е тази цел, като виждам в миналото?

- О, не обичам да разговарям много с психолозите... кой знае. Всичко си има обяснение. Защото е трябвало да си подготвена да ме срещнеш и да ме върнеш обратно например?

- Хаха! Забавно, но да, много е интересно! Ако се срещнеш с психолог, ще те прати при психятър веднага - засмя се отново

- Не, мерси, не мерси... вече са ми дотегнали от дън душа! При нас е честа практика да минаваш през такива тестове. Така виждат дали можеш да владееш и магия. При нас само кралското семейство я има във вените си. Това, което аз мога, е дар от краля, доверил ми се е, че ще доведа дъщеря му обратно.

Стига толкова тичане... беше капнал! Капнал... затова се спря, като си пое дъх пред едно заведение, дискотека ли беше, все едно... трябваше да има каквото той искаше. Така че Винсенто влезе спокойно и отиде да си поръча малко лед а и с цел да си почине от бягането. Стига толкова, сега обратният път.

- Хм... дано се справиш със задачата! Аз ще ти помогна с търсенето, обещавам!




Веднага около него започнаха да се навъртат различни секси и не чак толкова секси мадами.

- Не, недей, ти си имаш личен живот, нали! Не е нужно да се замесваш с моите приказни нещица.

- О, момиченца... падате си по някакъв изпотен спортист? Хайде, сексита, черпя по едно малко... нямам сили да се закачам с вас даже - дадоха му леда, който си беше поискал и той преспокойно пусна кубчетата из дрехите си и издаде няколко недоволни звука, когато усети студа да се допира до кожата му.

- Е, глупости, искааам!!



А тези въздишки прозвучаха така възбуждащо, ала...
- Добре, почерпи ни.

- Е... както решиш... на този етап е съвсем невъзможно. По-добре да търся начин да се върна обратно.

- По един много женствен... коктейл тогава... каквито сте интереснички кой знае... може и да се видим по-късно тук или... някъде.

- М... е, няма ли да намериш принцесата?



- Мхм...- едната притисна горещото си тяло към неговото топло и облиза бузата му

- Не вярвам, че е възможно. Ако не е там, в кулата... то сигурно е загубена за нашият свят... Кой нормален човек тук би искал да се върне в средновековието?

Отвърна й, защото обичаше да си играе, докато си почива и докато усеща как по него се стичат ледени струйки за прохлада и за да не се отдаде на мързела... дълга история, боксьорска му работа.
- Нахалнице, аз не съм жиголо, нали знаеш.

- Е...така е, едва ли нькой би се върнал.. тук от лукса, в там, мизерита.. някак си...




-Очите на жената почервеняха ,а тя го погледна остро. Ама той какво...ах!
- Не съм си го ипомислила!

- Е, не съм съгласен, че е мизерия... но да, може би в твоите очи изглежда, че е така. Ето, точно това казвам. Че дори и да я срещна, тя никога няма да се върне там. Няма смисъл да я карам насила да го прави.

Той й се ухили, знаеше... о, знаеше много добре, че не си го е и помисляла...
- Знам, сладур... чудех се как намери толкова смелост.

- Е.... зависи от момичетто!


- Е...това не значи, че аз не съм...нали? -пред него стоеше един горещ травестит

- Не знам... това е моето чувство. Например ти би ли дошла? Не. Повечето едва ли ще се разделят например... или с удобствата, т... техниката... или с разкрасяващите ги неща.

- О, и какво ако си? Момиченцето ти ли откраднах. Не плачи много.

- Аз не бих, да... но не съм аз принцесата!




- Кх...красавецо...ела, ела..

- Но принцесата ще мисли по същия начин! Не можеш да ме убедиш, че е възможно обратното. По-добре да кажа, че не съм намерил нищо, както и ще бъде... и да си изтърпя каквото и да е наказанието ми. Макар че дори може да няма и наказание...

- О, я изчезвай... - развалиха му настроението, така че напусна мястото си и остави няколко стотинки за леда преди да си тръгне. Тези хора в тази държава, всичките бяха откачени... по заведенията.

- Ех, тъжно... наистина ,и все пак не пречи да опиташ!


- Кхахахаха- разсмяха се те

- Ще видим - след като беше решил че по-добре е да не я стресира, по-добре не...

Махна, после дръпна вратата за навън... какво пък, можеше дори друго такова място да си намери... без такива.

- Да... а сега! Хайде да спииим. - сгуши се в него изатвори очи.

- Добре... лека нощ.

Ха, като се върна от обиколката си пак намина и заведението беше почти празно.. .идеално, само да поръчаше още една ледена вода и тръгваше да си ляга и той.

Е, тя за спа, сгушена в Бреда.

Той... нямаше какво да мисли толкова и да премисля... а скоро в неговото време явно дойде и неговият час за лягане, така че и той заспа. Другият се прибра час по-късно, но нямаше време да ги търси по стаите им, просто отиде да си легне.

И на следващата сутрин... тя си спееше...и спеше...