От минало с бъдеще

- Не съм... - засмяно каза и залитна напред, прегръщайки го.

- Си, си, захърчето ми. - да, да, понякога дори си позволяваше и тези неща... макар и по специални случаи... май рядко се събираха да празнуват заедно...

- Иих, искам....те. - прошепна тихо в ухото му и се засмя.

- О... Нима? Истински ли го искаш? Аз мога да ти се дам... но можеш и да съжаляваш, нали?

- Няма...няма... - каза и продължи да се смее срамежливо и същевременно да си го прегръща.

- О, не ми се вярва... все пак аз съм толкова непостоянен човек... ще разбия малкото ти сладко сърчице, ако не внимавам. А това не бива да се случва.

- Усещам как след тази нощ няма да мога да те погледна в очитее... - засмя се тя и се оклатушка отново. След това впи жадно устни в неговите за пореден път и го притисна към крехкото си тяло.

- Ще... - прошепна, когато за миг се откъсна от нея, но после продължи да я целува. Скоро щяха да затварят тук, така че беше последният й шанс да го нацелува колкото си ще.

- Напотив. - каза тя и хвана ръката му, след това го задърпа към едно от кътчетата, които бяха предназначени за усамотение.

- Казвам истината. Но ако ще ти е по-лесно да не се виждаме? - едва ли, те винаги почти бяха заедно заради един или друг предмет и така нататък.

Спря на едно място, сякаш това й досде доста отрезвяващо... пусна ръката му и се усети как му се натиска!
- Съжалявам. - стоеше си изправена и гледаше стреснато в неговите очи.

- О, стига си съжалявала - усмихна й се отново. Както можеше да я привлече към себе си, така и лесно можеше да я отблъсне... Но му харесваше това, което сега... разиграваха? Кой знае. Целуна я отново, както бе казал, нощта беше достатъчно дълга, че да се извиняват, сърдят или така нататък.

Отвърна му и постави ръце на кръста му. Харесваше й, ала... се притесняваше... много... Той... беше му казала, че го желае.

Това едва ли значеше, че той ще рискува да й позволи да се приближи прекалено... е, зависеше от неговото настроение като цяло...
- Добре ли си прекара?

- Да. - каза със зачервени страни и го погледна. - Много хубаво, но... дали и при теб е същото? - чувстваше се толкова щастлива, ч ебе усетила вкуса на устните му...

- Определено, сладкиш... а и щом още не съм си намерил извинение, за да те оставя сама, значи наистина ми харесва компанията ти.

Тя се усмихна радостно и го прегърна силно.
- Равам се...

- И аз за теб, нали? Къде ще останем? Къде ще ходим... по-важното е дали ми се доверяваш да те закарам...

- Да, доверявам ти се... даже повече, щом... - лицето й пламна и тя се завъртя леко.

- Хм, чудесно - прошепна й той, без да се притеснява от нейното притеснение... и да, чувстваше се достатъчно уверен и трезвен, за да не прави глупости с колата.

- хАЙДЕ.- кимна и тръгна след него. Бармана отиде до тях и му даде 50тачката.
- Той успя да те свали...- отчаяно каза на Кармен, а тя се ококори. Обърна се намръщено към Винсенто, а след това закрачи гневно напред.

- Не се сърди такава. - настигна я съвсем непринудено и разбира се си я хвана под ръка. - Ако смяташ че съм човек, който гледа само как да докопа пари, малко грешиш.

- Не ме интересува това за парите! Хваналси се на бас, за да ме свалиш!- намръщи се, да не им беше някаква ... кукла?! Вещ, за която да спорят?! Измъкна ръката си и го погледна. Беше разстроена.

- Трудно е да се каже... но, да, така звучи. Добре, съжалявам. Можеш да ме забравиш сега и завинаги.

- Броблемът е, че не мога!- каза и го погледна отчаяно, сетне впи жадно устни в неговите, макар да усети как гореща сълза се спуска по бузата й.