От минало с бъдеще

- Видях, видях... Значително бързо, ъ... напредвам... с... каквато и да е думата за тези нови неща. - техника посмъртно не беше дума за неговия мозък.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Нарича се техника. - каза тя и се засмя отново - Много мио е забавно! - веднага каза тя и седна на дивана - Но знам, че бързо ще свикнеш с удобствата на този свят.

- Може би... но съм съвсем сигурен и че ще ги забравя бързо, като се върна у дома... все пак съм си роден за свят като онзи... Чувствам се твърде магически тип, а владея толкова малко магия...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Магия.. знаеш ли, не вярвам особено в тези неща, макар че имам сънища с магии! Направо ти казвам имам страааашни сънища, това е само заради теб - засмя се.

Той й посочи към каничките и вазите, които бяха зад нея, после щракна с пръсти, татуировките му просветнаха ярко и една от тях бавно започна да се издига във въздуха.
- Не вярвам, че си сънувала... точно мен.. .аз съм само войник.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Мии... бяхте цяла армия! И имаше треви, всичко бе много странно и непознато за мен. - засмя се. - А баща ми беше възрастен мъж, крал на това място! Изглежда као малка съм гледала прекалено много филмиз а принцеси, хахаа.

- Хм... Странни сънища имаш - той остави летящата кана да си лети и като въздъхна погледна ръцете си отново. В момента беше с блуза с къси ръкави и сините ленти, които насила бяха му оставили личаха доста по-ярко върху тъмната му кожа. - Искаш ли да ти разкажа по-подробно какво точно си видяла? - може пък... все пак да имаше смисъл, задето е дошъл тук... какъв ли...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Да, да, разкажи ми. - кимна тя и се усмихна весело.

- Живея в земята на магията и Съдбата, където пътят ни се определя от другите. Аз съм прост войник, затова нямам право да знам много от нещата, но единственото ми задължение е да се бия за страната си. Имаме много врагове и много врагове искат богатствата ни. Кралят на нашата държава е честен и добър монарх, но това му костваше много през дългия живот... там чистата кралска кръв живее по-дълго от простолюдието, затова той сякаш е вечен. Войната, когато си видяла, е срещу царството, което открадна дъщеря му, знаеш това... казват, че тя ще има силите да спре злото срещу нас и ще върне щастието, което сме загубили. Тези таутировки върху ръцете ми... показват, че съм един от Обречените. Изпращат млади момчета и мъже, за да намерят принцесата, затворена във високата кула... но никой не се е връщал. Те ме оковават да служа на някой, който може и да не съществува и ми дават правото да използвам кралска магия.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Ехаа... А как изглежда бащата? - попита тя любопитно, дали все пак съня й спадаше едно към едно с действителността.

- Неговото име е познато само на семейството му. Затова всички го наричат краля. Едно време, когато не е имал проблемите, които е имал сега е бил по-скоро с дълга кафяво-червена коса, доста интересен цвят... с очи по-сини от небето, казват... белезите на старостта ще се махнат от лицето му когато всичко се оправи... но отдавна не се е показвал пред хора... отдавна не е излизал навън.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- оркия старец, направо ми е мъка за него... - каза тя и въздъхна тъжно.

- На нас също... Но той сам избира какво да прави все пак... Аз трябваше да съм следващия, който да изпълни мечтата и надеждите му... но може би и аз се провалих...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Еее, не си, аз ще ти помогна да я намериш! - каза тя и се засмя веело. - Стига да мога! Мхм... - потърка лице. - Хайде, хайде да правим пай.

- А ти... откъде знаеш толкова добре езика ни? - все пак беше странно... Значи не му се беше подигравала от самото начало, тъй да се каже... да се бе правила, че не разбира...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя се сепна.
- Аз... не знам? Помня доста бързо, а вече разгледах в библиотеката речника на езика ти? - шашнато се огледа. - Ще готвим ли?

- Да.. разбира се... но моля те, не ме измъчвай с тези твои... техники или каквото и да беше... пак забравих...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя се изкикоти
- Аааа, иначе няма как да стане! Но ти ще се научиш бързо. Какъв да бъде... с шоколад, боровинки, или и двете?

- Боровинки... но може и с двете, за да има повече... е, щом сте толкова напреднали, сигурно пазите храната си и по-дълго време.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Да, в този хладилник. - посочи му бялата 'кутия'. - И сегааааа.... - извади блата, направи сместа -щоколад и боровинки и мус е усмихна. - Ето тук и ти прави това, кеото правя и аз. - щяха да направят доста, а тя... щеше да занесе...ами...на..Винс...

- Учили са ме да готвя... май имам някаква бегла представа от сладкиши... - е, войник, който се считаше за вече "подарен" на принцесата, трябваше да може много неща.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Тогаваааааааа.... хайде! - засмя се и започна да бърка с вилица сместа, щом бе готова я изсипа на кората, сложи другата отгоре и мушна да се пече.

Тук имаха много неща, които не разбираше, но пък май доста добре бяха изобретени. Той не беше част от всичко това, затова не искаше и да ги докосва, поне засега... и само как бръмчеше, онзи гардероб с храна...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Щом пайовете бяха готови, часът бе около 15.
- Готови сааааааа!- каза тя и ги извади. Бяха пет купи, едната сега щеше да иде да я даде на винс... - Да ги изчакаме да ...ъм...-забрави думата изведнъж и се сепна. -Да.... ъм...станат по хладни... да изтината, да! - каза и му се ухили, след това изтича до стаята си и пооправи косите си. Беше си сложила дълга широка бяла тениска, стигаща до средата на бедрата й и розови чехлички, че бе по-удобно така вкъщи. Взе единия пай и каза на приятеля си, че отива да го даде на Винс и се връща. Излезе от стаята и се качи на горния етаж, слде това позвъни на вратата и изчаака да види дали щ е й отворят.

- Да... разбира се, че да... да, слагате още една тежест и всичко ще е наред... - той явно говореше по телефона, гласът се усилваше, докато не се приближи да види първо кой е през шпионката и най-накрая да отвори и затвори телефона едновременно с това. Беше рошаф, може би и недоспал както обикновено...
- Съседката ми, а? Добро... Добър ден...