От минало с бъдеще

Бузките й придобиха обичайния бледо розов цвят, щом го зърнеше.
- Добър ден! Направихме пай и ти нося....-каза тя тихо и му подаде пая, без да го поглежда в очите.

- Радвам се...- щом той ги пое, тя усети топлата му кожа и лицето й стана още по-червено, при което тя прехапа устни. - Дано ти хареса! - ръцете й бяха тънки, ала с леки мускулчета, а краката й бяха перфектни - сякаш тренираше, а всъщност обичаше да върви бързо...

Тя се засмя и кимна, е, щеше да го остави да си върши работата.
- Съжалявам ако съм прекъснала важна твоя раабота, сега мисля, че е по-добре да се върщам. - направи крачка назад, бедрата й се потъркаха едно в друго, щом тя залитна, но не падна.

- А, да, всичко е наред. - засмяно отговори и кимна за университета.
ИМаха си шишко в блока, който сега, като се качваше по стълбите, защото нещо асансьора е работеше, блъсна с големия си корем слабоот момиче към Винсенто и тя за малко не навря пая в лицето му. Е... да но усети стройното му тяло притиснато към своето и веднагически лицето й пламна.
Шишкото си влезе вкъщи, след като се извини.

Лицето й почервеня до ента степен. Вдигна внимателно поглед към него, а след това разтвори устни, за да каже ''да'', ала те се изгубиха в пространснтвото.... Така се бе притеснила, че не можеше да каже и гък. Сложи нежната си ръка на гърба му, а другата - на рамото и леко впи ноктите си, без дори да се замисля, че това можеше да бъде изтълкуване по погрешен начин.

Тя само го погледна смаяно и докосна устните си с пръсти. Леле, бе в къщата му...така де,...апартамета му... ох...леле...

- Винс... Знаеш за това, което изпитвам и все пак ме покани. - сърцето й яростно се блъскаше в гърдите, а тя направи крачка към вратата, маакар и с гръб към нея.

- Не, разбира се, че не, щом изглежда не притеснява и теб, чудесно. - каза тя, макар и притеснена... Прехапа устни отново и докосна дръжката зад себе си.

Стисна леко ръката му и влезе навътре с него, сякаш оставяйки се на урагана на чувствата...
- Чаша вода ще бъде перфектно. Благодаря.

Тя седна и за части от секундата изпи на екс водата. След това тежко въздъхна и избърса капчиата вода от устните си.
- Ммм, блаодаря. - каза и остави чашата на масата. Поледна към червенокоското.

- Не съм.-стрелна о опасно с поглед. Вдина наперено брадичка, преглъщайки смущението си.- И не се ласйак много за това, че ... те харесвам. - каза тя и сети колко несполучлив бе опита да се направи на незаинтересована от мнението му и това дали ТОЙ я харесваше.

- Наистина? Чудесно!- веднага се изправи тя с някак детска усмивка, беше толкова доволна от такъв малък жест.

Щом разгледаха стаите, разбирасе, случи се доста бавно, защото Кармен често казваше кое й харесва и кое не; а сега стоеше по турски на земята (бедрата й се откриват от тениската с която е, а отдолу е с чернимного къси панталонки, подобни на боксерки.) и се загледа в някакъв албум.
- Я, бил си много сладък като малък!- кааза тя и се изсмя на снимката.