От минало с бъдеще

- Хахаха!- засмя се тя, ала щом остави албума сети прекалената си голота и веднага скри бедрата си. Много хубаво, че той не забелязваше и не се интересуваше особено.- Много хубаво... харесва ми апартамента ти!

- Не знам, вероятно когато стане време да се изнеса оттук ще усетя. - каза тя замислено - Наистина не съм се замисляла над това, но ето, че трябва.

- У ...дома? - усети как очите й се пълнят със сълзи, затова извърна леко глава. Лицето й пламна, а брадичката й се разтрепера.

Ехааа, тази топлина... възхищаваше се на топлината, която Винсенто излъчваше,а и даряваше на хората. Притисна лице към гърдите му, а ръцете й останаха неподвижни на гърба му.

- Съжалявам! - веднага се отдръпна и усети колко глупаво е да си толкова чувствителен. Въздъхна, а дъхт й на цветя погали нежно лицето му. - Надявам се да успееш да постигнеш онова, което желаеш. - каза и потърка едното си оголено бедро несъзнателно.

Сложи ръка на ърдите му и го погледна в очите, поглеждайки го право в очите.
- Да.

Лицето й пламна, а тя го погледна изумено, той наистина го правеше нарочно!
- Аз... да...може..добре...

Изправи се бавно, бяха толкова близо един до друг, че устните им се потъркаха едно в друго, когато вече бе на крака.
- Знам.

Говориха си дълго на различни теми, КАрмен се забавляваше много с Винсенто.
- Мисля, че трябва да тръгвам... - каза сигурно след няколко часа разговори. Сега стоеше сгушена о него със сок в ръка.

Усмихна се весело.
- Не мисля, той е страхотен човек! - каза тя и усети ка се е втреничла в устните му.

- Не знам, просто ми е лесно да го говоря-каза и премести погледа си към очите у.

- Да, гениалност... АМи не, не ми е каззал и мисля да го попитам, защото... много ми е интересно, какви ли са имената им? Сигурно достатъчни шантави за нашия свят!