От минало с бъдеще

- Абе внимавйй, че вземе да ти хареса...


- Айде да се маскираме ти на мен, а аз на теб?! - предложи тя и прихна

- Никога! - той все пак си беше и мъж де... а те не обичаха много да ходят за обувки и разни... дрехи... За други забавления в момента не се сещаше...

- О, за мен ще е лесно... перука като за твоята коса ти се намира, нали?!... Хей, това ще е готино!

- Охохохо, ще видим. Ще види, нали Винс? - попита, мушкайки се под ръката му, така че да я прегърне през раменете

- О, намират ми се няколко даже, ще си избереш прическа! - засмя се.

- Сигурен съм, че ще... мъжете бързо си променят мненията, сладкиш - усмихна й се веднагически обръщайки й внимание.

- О, чудесно! Рокли ли предпочиташ или не? Даже мога и да се гримирам сам и съм станал теб след секунди!

- Това определено е гтадно! - каза исенамуси -Много бързо сиги сменяте, д... Дори ти?



- Хоахахаха, ка то мен - никога, на някъте блиизо до мен - може и да успееш да станеш.

- М... може аз да съм малко по-различен... - поклати глава няколко пъти, но накрая просто се умихна многозначително. - Един бог знае!

- Ще видиш, ще видиш... да, единственото, което ще ми пречи е гласът.

Страните й поруменяха..ех, тя го обожаваше...



- Ще мълчиш! Аз се мръща на неканени репортери

Усмихна й се отново и я целуна по челото, все едно му беше момичето за вечерта... тя беше от няколко дни насам... просто не си беше правил труда да ходи някъде наскоро.
- Утре ли ще се прибираме? След като се наспим?

- А, чудесна ис, чудееесна си! Ще се постарая.

- Д-д-да... - каза тя и усети как серазтреперва, а бузите й пламват. Ох, само като я целунеше усещаше как сърцето й се разтуптява яростно.



- Ха, знам! - засмя се и го дръпна към съблекалнята , където щеше даго приготви.

Намигна й, той май това го можеше изключително добре... как се наричаше и отй не знаеше, мързеливо закачане... просто закачане да се намира на работа... един бог знаеше...

- Нямам търпение... ще заема от гримовете ей тука...

Усети ка кжеланието да впие устни внеговите нараства и тя се бори със себе си, за да не го направи. Сведе глава и заби поглед в земята, докато вървеше.


- Ааа, стой, аз ще го сторя, нека бъдеш красива Инес, не хваната от гората, моля!

Той беше... как се беше описал? Издръжливо момченце... така че поне можеше да показва своето желание само с очи... не, нямаше нищо против да се усмихва на някоя, която беше изчервил без да иска... той ли...

- Дадено, но ако ти се правиш на мен, нямам ретенции как ще изглеждам!

Щом се върнаха в хотела, тя бе мал ко из морена и макар че беше следобяд, легна в стаята си малко да поспи иостави двете момчета. Дълго от вълнения не можа да затвори очи, раз бира се, ала все пак умората взе връх и това се случи. Изведнъж се пренесе сякаш в друга реалност. Баща й бе... интересен възрастен мъж, който сякаш се м ъчеше. Имаше огром на армия, Бреда също бе един от войниците, които сякаш вярно служеха на този цар - баща й, а тя - малко момиченце обикаля около краката на стареца и се смее радостно. Но... Бреда е малък? Малък войник? Дори в съня си имаше чувството, че сънува глупости! Изведнъж тя порастна, заключена бе в огромна кула, а всички от това място се опитваха да я измъкнат всячески.


- Чудесно, значи ще мине бързо. Такаа... Слагаме малко от тези сенкии.. и от тези... и...-не бе шедобра гримьорка, но НИКОГА нямаше да си го признае. -Ами... Става ш?

- Наистина, човек, вземи си облечи нещо - Винсенто беше решил да се отдаде на една чаща коктейл... от някъде някак си го беше направил. Интересно му бе как в леко неприятния следобед гостенинът им стоеше по къси ръкави и въобще не беше настръхнал.
- Не, благодаря. - татуировките му горяха достатъчно... но това вече не значеше нищо.

- Чакай сега, да оправим малко буклите... да видим - той заоправя няколкото кичура , които падаха безразборно... И той не беше най-добрият гримьор, бяха го учили просто, защото "беше сладък и проявяваше любопитство"... не че го биваше.

И се стресна, извика силно в съня си и се събуди. Цялото йъ тяло гореше и излъчваше същата онаи светлина, а знаците бяха се разпрострели по цялото й тяло.



- Ммм, и тук малко още руж.. И...никога няма да излезеш в този вид като мен .- отчаяно каза и седна на дивана. - АНЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ! - викна гримьорката, която бързо дойде. - Оправи го.

Той го усети... но не посмя да се доближи този път... гореше, когато тя се събуждаше... но поне не си личеше, че му има нещо... тя... щеше да се оправи след секунди... Макар че Винс се стресна...

- Без паника... без паника. Ще се оправя само след минута. Само ми дайте едно червилце с още там някакви мазила, знаете какви.

Дишането й бе силно участено, а тя сложи ръка на челто си. Знаците скоро изчезнаха, а само поменът от съня остана.



- Аня, свърши си работата! - каза Инес, а жената като добра жена си свърши работата и нагримира ио

Ето... както и беше предположил, всичко изчезна след малко. Ставаше така, когато я навещаваха стари сънища... но той нямаше нищо общо с тях, нали така...
- Добре ли си? - Винсенто беше отишъл все пак да я види.

- Добре, но държа това да ми седи атка - и за пореден път си оправи косата както той виждаше нещата. Така му изглеждаше по-исинско пък.

Тя се вкопчи вмомчето и скри лице в раменете му
- Странен сън! Но нищо ми няма де...


- Аа, отчавам се! Тов анеприлича на госпожица Инес, моля ви, господин Гио, моля ви, нека етака.

- О, значи все пак е неприятно. - поне изглеждаше спокойна.. .и нищо не святкаше наоколо... ако Бреда беше реагирал по друг начин, сигурно нямаше да се хареса на този. - Искаш ли да пиеш вода или нещо друго?

- Защо да не мога да приличам на себе си? - той никога не беше бил участвал в филми и все пак го биваше да си играе с гласа си.. .и да имитира други по някакъв начин, възможно най-добре... е, не че се получаваше винаги, но понякога вървеше - Наистина ли трябва да ослепея, само за да това да ми е пред очите, а не с милиметър по-настрани?

- Не, не, добре съм, спокойно. - каза тя и въздъхна след малко уморено.



- Защото ама нали тя каза на теб..ама...обърквате ме..боже...-разтрепери се АНя

- Добре... радвам се, че нищо ти няма. Почини си още малко... не е хубаво да се будиш ей така и да не можеш да заспиш.

- Аз изглеждам напълно добре. Красива, както обикновено... Къде ми е огледалото... огледало, защо седиш на дивана, дай да се видя.

-Не, не, няма да спя повече.-каза и силно го стисна.


Жената се стресна искочи, подавайки му жгледалото, а Инес зсе разсмя

- Добре... както пожелаеш... тогава... да се разходиш? Малко промяна на стаята и обстановката? За да забравиш лошия сън?

- Хм... според мен прическата е доста добра... нещо се чувствам прегракнала... - близначке, ти какво мислиш?

- ДА, но..нека ев сградата, не мисе обикаля много, тиако искаш излез де...-бузите й поруменяха а тя въздъхна.



Инес едва здържа смеха си
- О, невероятна си, така мога да направя компромис...нищо, че щекажат, чеизлизам без токчета. Но, ти ще сложиш най-високите ми о кове и това няма да се случи. - ката тя и извади токове с 40 см ток.