От минало с бъдеще

- В сградата, разбира се. Ела оттатък като за начало... много ясно, че надалеч няма да ни стигнат силите.

- О, знаеш, че това не ме притеснява, скъпа... налагало се е дори да си лакирам ноктите на краката и да обувам тесни обувки с големи токове, за да се измъкна от публиката... какво ли не съм правила. Мога да ходя на твоите предизвикателства!

Изправи се иго хвана за ръка.
- Благодаря ти, Винс. На Бреда стана ли му нещо?



- Хаха! - засмя се - Айде обувай ги, да те видим!!

- Хм... имаше странно мрачно изражение по едно време... но както винаги, когато си мисли, че остава сам, се беше свил в едно ъгълче... Не знам дали това изражение изразява болка или загриженост.. .или пък нещо друго.

- Няма проблеми - той беше свикнал с хиляди трансформации... не, че обичаше токчета, но наистина му се беше налагало да носи.. .за да избяга... той обичаше да прави всякакви лудетини. - Като по мярка са ми.

Тя пусна Винс и хукна към стаята при Бреда. Клекна до него иго гушна.
- Добре ли си?



Инес погледна нагоре ивъздъхна.
- Ехеее, по-висок си о мен! Два метра Инес -

- М? - самото му интересно изражение, с разширените очи и стреснато вдигнато глава, явно си показваше, че си е чудесно добре... - Добре съм...

- Защото, близначке, ти настояваш за токовете! Мислиш, че това ще ме подразни или друго? Не позна! Аз съм едно толкова нисичко момиче, само 165 сантиметра съм!

Тя се поуспокои и го п усна
- А, добре.



- Мммммммм? А аз мислех, че си 1 70 - изпплези се и седна на стола до него - Окей, сега е време да започне моето преобразяване.

- Но защо ме питаш? - той имаше представата с кого си говори... и му се струваше странно точно той... да бъде питан точно това.

- О, остави ги мениджърите ми, те могат да ме изкарат и 350 ако искат... Знаеш, че китайците са едни милички нахиленки мънички човечета... като мен! Ако смяташ, че съм... твърде висока... сега е времето да го промениш.

- Как защо, ти си ми приятел!



- Ааа, ти не си китайка, миля моя, а чиста испанка!

Нима? По принцип тя дори не трябваше да го е виждала в живота си... пък и бяха минали едва няколко днит от злочестото му... минаване през времето? Оше не го разбираше съвсем.
- Доколкото си спомням, първите мигове бях нещо като заплаха по-скоро.

- Извинявай, понякога се отплесквам - махна неопределено към купчината листа, кога ли бе успял да прочете, че са някакви предложения за филмов сценарии...

- Няма значение, важното е сега какво е! - намръщено каза.



- Ммммм? -погледна към листите- а, КАКво е това?

- Да... вероятно си права... - любопитно беше какво тоно беше... сънувала... щом гореше целия, макар и не видимо, слава богу... значи бе свързано със самата нея... но щеше да пита друг път.

- Това, сестро, е знак, че си известна, красива, супер талантлива и голяма актриса.

- Права съм, аразбира се! - каза сега и се разкикоти - Хайде, хайде, аз съм чудесно, време е за вечеря!



- Актриса? - погледна листите - Оооооооооо!?

- Вече? Странно как бързо ви минава времето на вас, в този свят...

- Охо-мохо, това е положението! Или избираш, или отказваш, сестро! Със сигурност след това ще дойдат и още...

- Ми да, виж, виж часа!



- ЯЯ, какъв е сценария....???

- Олеле.. .а аз някак не се чувствам толкова гладен... но ще ви правя компания - в казармата сервираха храна доста по-късно...

- Единия може да е за Алиса-та... другия не знам.

- М-м-м!? Хубаво...тогава като огладнееш по-късно ще ти поръчаме.



- Аха... е, приемаме, чудесно.

- Няма проблем... - дори и да не се сетеха, той никога не настояваше, нито пък имаше правото да иска нещо от тях все пак. А той нямаше проблеми с глада.

- ПриемаШ, за теб е, нали? А и след като първия филм е готов, сигурно е по втория, за филма, който споменах. За другото... кой знае! Веднъж пратят ли ти едно, няма спирка! Така казват.

Тя се пльосна на леглото със слушалката и се обади.
- Винс, какво искаш?



- Прав си, а сега...май е време за излизане, скъпа ми близначке!?

- Предпочитам което ти се види най-красиво направено от испанското меньо... писна ми от другата храна тук.

- О, разбира се, сестро! Вече ми писна да стоя тук.

- Мм...- тя поръча испанско и френско, за разнообразие. Щом пристигна, тя скоро се нахвърли нахраната.


И...Излязоха. Феновете на Инес нападнага Гио, а тези на Гио - Инес.

- Охо, виждам познати домашни нещица... - той се показа, явно беше решил преди малко и да направи някое и друго упражнение... затова беше поостанал в съседната стая.

Гио го биваше да върши тази работа... изобщо, държеше се доста точно изкопирано като нея... нямаше да я злепоставя все пак... пък и се водеше, че може и неща, за които феновете не предполагат.

Щом тя с ъсзря запотеното му тяло и зачервено лице, страните й пламнаха, а тя извъртя глава настрани.


Една от фенките без да иска събори перуката на Инес и се разкри това, че тя неегИО.. Друга пък щом забеляза, махна косата от главата на Гио и се оказа, че той не е Инес... Стана една вряваа... Инес дръпна момчето за ръката и хукнаха заедно към лимузината.

Усмихна се на това, но съвсем спокойно си седна на диванчето, пред странните манджи от неговото испанско меню и потърка ръце.
- Чудесно...

Толкова се смя, че човек би помислил, че никога няма да спре. Особено след като още бяха живи в главата му образите на зяпналите момичета... супер шоу...

Ооо, беш евкусно...




- Ахахаха, представяш ли си? Това ще го има повестниците утре, а още тази вечер в новинвите!

- Обичам родната си кухня... винаги ми е харесвало да ям пица и... доматена супа~

- Какво ти пука! Това е забавно! Да не си мислят хората, че излизаме навсякъде ей така, неподготвени, я!