От минало с бъдеще

- Да, и скаш ли да опиташ френскката? Ами ти, Бреда? - ухили се на двете момчета(



- Да си мислят квощо искат, хич ме не е еня, айде да идем тази вечер на клуб!

- Не, аз си държа на нашето си...
- Това тук става ли наистина за ядене... странно...

- О, клуб... Хм, хм... интересно, добре! Тъкмо там в тъмното на никой не му пука кой си.

- Ето, ето, опитай.


- Дааа бе, има просто нещо като купон с аски, всеки е маскиран!!

- Не е лошо! Интересно... - помнеше, че безименният им крал обичаше такива неща... само дето винаги с кафе...

- Не ме интересува и да ме познаят! О, да!

- Това с ивърви скафе ,мога да тикажа! - засмяно каза и ким на - Но ако изпия кафе сега, няма да спя цяла нощ.


- О, тогава ще бъде страшно, по -добре да не те познават, нали.

- Аз ще пия... планирам да разгледам града, преди да тръгнем утре... ако нямаш проти, ако искаш ела и с мен... ако имаш сили?
Другия се беше усмихнал при спомена за аромата на кафето сутрин... но стига тъга по дома...

- Спокойно, спокойно... ще се оправим...

- И-и-и-искам! - каза тя веднага и го погледна.


- Мхм

- Дадено... макар че още се колебая, тъй да знаеш... понеже ме измори доста... а току-що, я ме погледни! Изпотил съм се за петима...

- Е, как иначе върви при теб като цяло? Не те питах днес, нали? Знаеш ли в Китай колко клюки за "кого харесва Инес Рамос" има?!

- Е, добре, тогава няма.- к зказа и повдигна рамене - Не ме кани, щом се чувстваш изморен.


- Моя живот...минава в занимаване с кариерата ми ,почиване на почивки с приятелки, далеч от повечето ми фенове, или пък вкъщи, с дрешките... мда, по купони съ що. И...вероятно имам колкото фен клубове, толкова и анти фен клубове.

- Ох, чудя се още... знаеш, че решавам нещата... много несериозно... тоест, просто на мига!

- Не съм чул още никакви реакции от анти-феновете. Но да, нормално е... винаги има и такива и такива... описа почти моя живот... само дето аз се завирам повече из студията, фен-срещите, сладкарниците...

Тя кимна и си дояде ястието.
- Мда, почини си, няма смисъл.



- Мхм, мхм!

- Сигурно си права, умнице... - той се излегна съвсем удобно на дивана, както сега течеше от него цял фонтан вода... но какво пък, нищо му нямаше... дишаше си съвсем спокойно...

- Избрала ли си вече клуб, в който да се подвизаваме?

Харесваше й, и все пк й омръзна да му гто показва. Изправи се бавничко и се усмихна
- Отивам си стата, ако огладнееш или има нещо ме извикай - каза на бреда и се ухили отново - лека нощ



- О, да, знам

- Лека... - той кога ли спеше наистина... дори Винсенто понякога се чудешще на това. Винаги като станеше да рови нощем из хладилника, му се струваше, че го чува, когато си беше у дома.. .и го виждаше, когато се паднеха да живеят по-близо.
- Добре, Джунгли-мен, аз отивам да потичам и не заключвайте. - не си беше завършил тренировката.
- Дадено.

Тя легна, зави се през глава и въздъхна шумно. Ииииииииих, беше толкова влюбена в него!

Странни бяха тези хора за него и когато Винсенто наистина тръгна да потича из града, просто изпълни заръката му и не заключи, по-добре... Този изглеждаше скапан, ама май имаше повече енергия, отколкото се виждаше на пръв поглед.

Е...тя си лежеше.

Бреда реши да не я притеснява повече... Той... е, той й бе непознат... макар да го бе нарекла приятел... той не знаеше как възприемаха приятелството тук без клетви и така нататък... Но пък поне беше любопитен и винаги я наглеждаше...

- Знам, че си бу ден и ти знаеш, че аз съм, Бреда. Ела датегушна.-каза и се отви, разширявайки ръце за прегрътка

- От кога съм ти мече? - не го казваше със злоба, нито с нещо негативно като чувство... отново чистото любопитство, което беше напълно характерно за него. След няколко минути реши да мине няколкото крачки, както обикновено си намираше място някъде из ъгъла и я доближи по свое желание, като дивите животни.

- Не си, просто обичам да те гушкам.- усмихнато каза и из чака, с разперени ръце..

И той обичаше да бъде... преди да го бяха взели в града... но това бе друга история и за момента я изостави и я прегърна от своя страна... мече, да, не беше... по-скоро минаваше за малко братче например... нищо, че беше по-възрастен.

Силно го прегърна и се засмя
- Йеее, ти ме гушна!

Да, рекорд... той не прегръщаше никого... и как, все пак беше странно ако войник прегърнеше някого ей така... извън местата, разрешени за това... Усмихна се.
- Днес е късметлийски ден.

- Да иаз мисля така!! - каза засмяно иго погледна в очите. Сетне го целуна по бузките и продължи д ас иго гушка.
- Еееех, откакто се появи винаги е интересно и забавно! По-ми е приятно да не съм сама вкъщи.