От минало с бъдеще

- Леле..-засмя се тя - Сега със сигурност ще си спечелиш фенки и в този град

- Все едно ще се видим някой път. Ще ви поръчам закуска. - махна и наистина го направи... беше вече казал, нямаше да се отмята... пък и все едно му пукаше особено... И наистина отиде да вземе три швепса, не един.

Тя си седна пак на мястото до Бреда исе ухи ли.

Е, не се знаеше как вървят нещата долу, но по някое време мина един с поръчаната за тях закуска... значи все пак беше слязъл.

- Хахахах у,той верно еслязъл

- Не ми прилича на човек, който отхвърля предизвикателствата...

0- Оооох,охохо, не е,а разбирасе

- Мда... дано не е изпратил нещо... фрапиращо... не знам много за храните ви тук.

- Е, сега ще опиташ... не ми се вярва чааак толкова да се различава от вашата!

- О, със сигурност се различава! Както и да е, не съм умрял от глад.

- Яж! - посочи храната и високомерно го погледна

Така или иначе трябваше... щеше да мине време да им свикне с вкуса... например... как можеха да ядат толкова сладък хляб... кифлички му били... за закуска той обикновено си правеше пърленки у дома.

Е, тя не знаеше, само можеше да предполага...

Нищо нямаше да каже за своята кухня.. каквото имаше тук, това беше... пак ставаше за ядене нали? От съседната стая душът се пусна... значи беше минал и без фенки.

А тя сякаш камък й падна от сърцето се срути на леглото ипродължи да си играе с приятеля си.

Е, те скоро тряваше да напуснат хотела поне... за ревюто, което искаше тя, Винс пак беше издействал начините да я вмъкне... когато му се искаше, винаги намираше начин, разбира се. Скоро се върна да ги види какво правят пак.

Ох, сърцетупища получаваше всеки път, щом го видеше... И сега бе от ново..
- Мисля, че скоро трябва да тръгваме.

- Определено... не, че бързаме, но не е хубаво да се пътува, докато е горещо.

- Добрее... - каза тя и отиде да се преоблече.Влезе в стаята и изпита силна нужда от душ, изкъпа се набързо и излезе от банята, пристъпвайки бавно към леглото, на което липсваха дрехите й! Нямаше й дрехите?!

- Затова, схващаш ли... можеш да се разходиш, докато си прибера пешкирите - от другата стая момчетата изглеждаха напълно спокойни и явно бяха решили да я изчакат по стандартния начин - чакай, докато тя не излезе.

Е, т я отиде накрая при тях в стаята, обвита скъса хавлия, косите й се спускаха по раменете, имаше капчици вода по краката, раменете и ръцете си... абе беше си красива, но и с пламнало от срам лице.
- Няма ми ги...дрехите

- Дрехите ти? - отначало като несхванали малко, единият прибиращ четка за зъби и паста, а пък другият насочил се към изхода, сега стоеше съвсем наблизо... нали го бяха поизгонили. - Че кой може да ти вземе дрехите?
- Да проверя ли и аз?

Зарадва се, но и едновременно се разочарова, когато Винс не обърна никакво внимание на перфектната фигура, стоящта пред него.
- Ами няма ги, претъсрих всичко! Бях ги оставила на леглото, а сега ги няма

- Ще видя какво може да се направи... - Бреда просто имаше възможността някъде да си опита късмета и доколко е научил езика... или просто защото с Винсенто някак си не се разбираха. Другият от своя страна замислено кимна, после й се усмихна, когато белокосият излезе.
- Явно някой се е опитал да те види така, както те виждам аз?

Страните й леко поруменяха, а тя се огледа ппритеснено
- Така ли мислиш? Е, едва ли са видяли нещо невероятно, нали? - стана сериозна, при това съвсем несъзнателно.