От минало с бъдеще

- Ами... - е, нормално бе той да се страхува от толкова хипер-непознато място все пак... още повече че хората се пулеха насреща му така. Не знаеше, че е заради двете толкова различни и нетипични на цвят коси... и това, че бе сиво-белокос, а изглеждаше толкова млад... дали не го мислеха за някакъв болен или побъркан...

- И дрехи ще ти купя, да...-замислено каза и кимна.- Ще идем заедно на пазар! Може би утре? - каза и потърка лицето си - Връщам се веднага!- каза и излетя пез вратта, изкачи стълбите до горния етаж само с два скока. Почука на вратата на Винс...

О, дрехи... това щеше да е забавно... какво ли още носеха, освен онези странни панталони...

- Мхм, мхм... - той дали още се чувстваше зле от партито? Едва ли, минаваше му бързо вече... но явно бе потренирал, все пак беше боксьор... затова мина малко време, докато намери нормална блуза, за да отвори и да не е гол до кръста.

Щом отвори враттата, тя остана зашеметена от сексапила му, когато бе с рошава коса, потно чело и... общо зето с раздърпана фанелка. Усмихна му се леекичко, щом се посъвзе и каза:
- Ами...благодаря, че ме доведе вчера в онова състояние и именно заради него с еизвинявам...онова...поведението...ми... - едва издържаше д ане впие устните си, които все още бяха леко подути, в неговите.

- О, глупости, захар, няма абсолютно нищо, за което да се извиняваш... та ние се стараем винаги да се подкрепяме и така нататък, как да не си те доведа... и като съм те завел. За състоянието ти, пак няма нищо. Бяхме на парти все пак.

Тогава усмивката леко залезе от устните й, защото стигна до заключението, че приятелят й от миналото не бе прав.
- Мда, добре, искаш ли тримата да отидем до столицата и да му накупим дрехи достатъчно? Ще кажа на братовчедка ми да запази три стаи в хотела си!- веднага се ухили, - Щедойдеш, нали, нали?

- Ще му купуваш толкова скъпи дрехи? Сладкиш, ела влез и имам купища като за него! - е, избягваше да я гледа във всеки случай, или беше защото току-що бе спрял да се бие с боксовата круша и изглеждаше меко казано ужасно? Един бог знаеше... Може и да не беше за това.

- Ами... аз...- тя влезе със зачервени страни- Не, просто ще му купя необходимите неща, знам всичко къде се намира, а в тоиз град не мога още да се оправя... Но ако не искаш, добре, ще идем само двамата. - каза тя и му се усмихна притеснено.

- Винаги бих дошъл с теб - да, той го правеше, независимо дали не харесваше една или друга идея. Усмихна й се, почти извинително, че намираше в момента пълната момчешка и ергенска квартира пред очите си, ама какво да се правеше. Почти по навик сложи ръце на бузите й, сякаш за да прецени как беше след купона.

- Бл-лагодаря ти.. Значи... тръгваме утре...утре сутрин, път-тя ни е час-час и половина... - започна да говори бързо и сведе зачервеното си лице.

- Можем да го сведем и до час и половина дори - усмихна се, като знаеше, че тя не обичаше, когато той кара бързо, ако изобщо разбира се отидеха с лично возило. После си открадна една целувка от нея, просто беше сладка.

Страните й пламнаха, коремът й се сви на кълбо, брадичката й леко се разтрепери и все пак... отговори на целувката.

Не биваше да го прави, занеше... просто нали вчера си беше казал не... но той си беше отй и не можеше да мирне лесно... все пак бяха само целувки, страстни или не...

Постави ръцете си на кръста му, за да не падне, и продължи уникалната, главозамайваща целувка...

Дали не я беше целувал твърде много вчера... чувстваше, сякаш й се бяха подули устните от... целувки? Един бог знаеше, но сега продължи тази докато можеше и продължи да си я прегръща после

Много се радваше на тази близост с него, даже бе на седмото небе, но все пак не бе наясно какво всъщност бяха..

- Намираш се във възможно най-разхвърляното свърталище, но чувствай се като у дома си. Искаш ли да те почерпя нещо? - след малко изглежда пак беше проимал желание да глези гостите си... сигурно по образец на майка му, която все канеше и все черпеше нещо.

- Не, не, благодаря. - каза, щом се поокопити. - Дойдох да ти кажа за това... значи утре сутрин. - кимна, сякаш на себе си с поруенели страни.

- Добре, утре сутрин... ти си взе достатъчно отпуска този път, нали? Да не се наложи да ти се карат пак заради двама глупави момчета...

- Не, не, през уикенда не работим, а аз и още няолко човека се редуваме всеки ден, затова тези ми се падат почивни. - обясни тя по-спокойно и тръгна към вратата.

- Добре, сладкиш... само да не закъснееш. Страдам за теб, когато те няма - може и да имаше истина в това, а може и да беше шега... май поравно и от двете...

Направи крачка към него и го целуна леко, срамежлива целувка... А след това избяга надолу.

Усмихна се, после отиде да продължи тренировката си, като съблече набързо облеченото. Не, не можеше, поне на нея, да й се натрапва в личното пространство твърде много... но пък играта беше интересна...

- Утре ще ходим а пазаааааааар! - върна се ухилена о ушите и сена до новия си ознат

- А, значи се е съгласил! Отново ме изненадвате, наистина... Но там ще е... различно от нашите пазари отвъд, нали?