От минало с бъдеще

Скоро успя да достигне благополучно дома си и изгаси двигателя, когато беше слязъл долу в паркинга за живущите в сданието.
- Бреда, ще ми помогнеш сега.

Тя отвори леко очи и ги погледна.
- О, заспала съм

- Случва се, сладкишчето ми. - смигна й с усмивка, докато подаваше едни чанти на белокосия.

Потрепери от думите му и веднагически пламна от срам.

- Спокойно де - засмя се и кимна, че това са последните чанти, които имаше за сваляне от тук, друго всичко беше в багажника. - Нали не ти е лошо от возенето?

- А, не, нее, спокойно. Дубре съм.

- Хубаво... просто карах по малко лош път и може да имаш сътресения, това е всичко. Хайде! И да знаеш, можеш да отидеш на ревюто без проблем.

- Наистина+!? - скочи, прегръщайки го силно, без да се замисля за по-рано случилото се..., дано не го притеснеше.

- Определено наистина... обещали са ми да ми дадат билетите след ден два... така че няма проблеми. А ако нещо се получи ослужнение... ще видим.

- Мерси много! І целуна го по бузата и чак тогава се усети, зам ръзвайки на място пред него.

- Моля - той никога не си позволяваше да се притеснява пред момиче за каквото и да е. - Нал съм ти обещал, и таз хубава да не се справя.

Ощипа се, за да се съвземе, а след това се отдръпна рязко иотиде да помогне с останалите торби.

Е... не, че чак толкова беше направила гаф... както и да бе, нейно беше притеснението...
Взе каквото оставаше за него след това и тръгна и той.

- Ммм, мисля, че сме готови

- Мда... остава малко яко учене, за да вземем изпита по древна история други ден и се отправяме към ревюто ти.

- Добре.-кимна леко тя и без да го поглежда затвори вратата.

Време беше той да си поспи у дома... Прашният сив дом, обичаше си го... и типично по негов стил едва ли щеше да учи...

Тя легна на леглото си и заспа, щом си научи уроците. Аххх...

Разбира се, той не си научи, нито се опита, беше сигурен в каквото можеше... но вместо това пък Бреда го видя от прозореца как тръгва нанякъде с цигарата си... явно беше решил да се забавлява по младежки...

Ех, ако тя знаеше, вероятно щеше да стане монахиня и никога повече да не се покаже извън манастира.

Странно къде ли ходеха винаги тези хора... насам-натам, все едно имаха хиляди неща за вършене... но Бреда така и не искаше да разбира много-много...
Колкото до другият, той веднага се навърта по най-оживената уличка, която обичаше безцелно да обикаля.

Жените го оглеждаха, а мъжете недоволно притискаха гаджетата си плътно към себе си

Още беше толкова рано, че направо да съжалява, че е излязъл... по заведенията нямаше кой да задява сто процента... но пък, какво... можеше да си купи сладолед и да заговори продавачката случайно... щеше да му мине време. Е, не закачаше на другите гаджетата, но пък на самотните се усмихваше или кимваше... да се намира на работа.

Е, поне не беше като онези свалячи, които сваляха всяка...Всички момичета предполагаха, че просто е приятно момче, особено като сеусмихнеше.

- Един шоколадов - поръча си както се беше и замислил да направи от близкия хладилник за сладолед край пътя... о, тук имаше винаги всичко, което му трябваше... Мне, нямаше да си губи времето тук, жалко... продавачът беше мъж днес.