От минало с бъдеще

Бутна го назад, покачвайки се върху него, след това го целуна страстно...за последен път. Изправи се, увивайки кърпата около тялото си и въздъхна едва-едва. Установи, че игрите не й харесваха в такива странни моменти, вероятно бе според настроение? И въпреки всичко бе разпалил толкова силно страстта й, че се нуждаеше от време, за да разбере къде точно се намира?

Усмихна й се, докато лежеше долу. Обикновено по филмите сега главната героиня си мислеше, че ще бъде нападната и накарана насила... глупости, това беше прекалено. Но и тя сигурно не си го мислеше. Каквото и да беше настроението, защо трябваше да й го показва по нетипичен начин...

Ммммля?! Никога даже не би си го помислила! Помаха му, що мсе поуспокои, а след това избяга бързо от стстаята.

Засмя се отново, после огледа стаята си отдолу и си остана да успокои сърцебиенето си... и кой знае... Оттатък Бреда се беше погрижил за дрехите и сигурно още беше някъде долу да сезабавлява, като дразни горките слуги на хотела.

Спря се до вратата, притисна тялото си към нея и затвори очи. Ах, това беше просто...просто... едва си поемаше въздух! Не можеше да повярва... той...той..дали беше сериозен?

Събра остатъка от багажа си сравнително бързо. Основното му правило бе да се прави, че е забравил каквото и да е... все пак иначе можеше да има проблеми... както и да бе...

кАКТО И ДА БЕ?! Тя ако можеше даго каже това, сигурно отдавна щеше да е забварила, но още трепереше до вратата си.

- Извинявай... готова ли си? - белокосият поне имаше благоприличието да не влиза направо в която и да е стая. - Мисля, че скоро тръгваме.

- Обличам се и идвам, благодаря за дрехите!

- Моля... - добре значи, че беше си направил труда да почука. В неговия свят се влизаше направо понякога... освен ако онзи вътре не беше някой важен. Тя беше... реши да я изчака облегнат на отсрещната страна.

Тя бавно се облече, а след това въздъхна, върза козата си, събра багажа си излезе.
- Да тръгваме. Виинс, хайде.- викна по-високо, за да я чуе и тръгн анадолу.

- О, той вече тръгна... и май каза нещо от типа, че ще плати за стаите... или това не трябваше да го чувам.

- Какво?! - намръщи се тя и въздъхна.- Хайде, така или иначе ще се разберем долу в колата(

- И той това предполагаше... - е, нямаше си и на идея за какво му е на Винсенто да действа така или иначе... така че нямаше какво да го коментира.

Щом слязоха долу обаче, Кармен н ищо не каза, беше толкова засрамена, а като го видя стана още повече и се па нира...

Е, той нямаше да говори за тази тема... за да я панира още повече ли? Не можеше да стане... беше си обещал още горе да не коментира нито състоянието си, нито ня, нито.. .ох, абе изобщо всичко.
- Стискайте палци да намерим бнзиностанция наблизо.

- Мхм! - каза тя привидно ентусиазирана, но гледаше нанякаде замечтано. Ох, трябваше й малко време...

Засмя се, докато слагаше надве натри багажа където му беше мястото и ги подкани да влизат вече.
- Да побързаме!

Еми тя си беше вътре, оставаше Бреда да влезе и да тръгнат.

Вече беше свикнал да го прави... не, че ръмжащото нещо под него беше най-надеждното превозно средство.
- Така... като сме се накачили, право у дома.

- Мхм. - чу се отново да казва тя и.

Избра да покара малко по-бързо... просто нямаше трафик, а и хора, които да блъска и можеше да си го позволи, нали... Действаше му разхлаждащо... пък и щяха да стигнат по-бързо.

Госпожицата заспа в колата, изглежда напрежението бе я изморило.

Усмихна й се, после си продължи пътя. Сигурно тя сънуваше нещо хубаво, ако се смяташе спокойното й лице... скоро щяха да стигнат...

Тя... да, сънуваше спокойни неща, поне в съня си бе спокойна, ако не будна.